200-годишна къща крие невероятната история на фамилията Старирадеви

Такова невероятно детство имахме! Бяхме цяла банда дечурлига, къпехме се в Янтра, катерехме се по куполите на старата баня, Баш Хамама, направени от цветни стъкълца, тичахме до късно вечер по калдъръмените улички. Никоя от къщите в махалата не се заключваше, а хората си ходеха на гости без предупреждения, без дори да чукат по вратите, просто отваряха и влизаха...

Така емоционално, с вълнение и тъга описва своето детство Ангелина Арнаучкова, по баща Старирадева, представител на известния търновски род Старирадеви. Неин родственик е прототип на д-р Старирадев от „Търновската царица”. Срещаме се  в красивата, над 200-годишна къща на улица „Максим Райкович”, която пази спомена за няколко поколения Старирадеви, отраснали под покрива й.
Далеч назад във времето родът тръгнал от Копривщица, а за основател се счита Старият Рад. Родословното им дърво е проследено 245 години назад. Един от синовете на Стария Рад – Макарий, е прапрадядо на Ангелина, по тази линия са прадядо й Иван, и дядо й – Ангел, чието име носи и тя.
Прадядото Иван Старирадев следвал телеграфопощенски колеж в Петербург. После бил разпределен в Търново и тук срещнал прабаба ми Мария, която е раждана в тази къща, разказва Ангелина.

Двамата отишли в Копривщица и там им се родили седем сина. Решили да се върнат в Търново, вероятно защото му предложили да работи в пощата. Родителите на прабабата Мария отстъпили къщата на семейството, за да гледат многобройната си челяд. Това се случило някъде около 1870-1880 година. Когато фамилията пристигнала с файтон, майката започнала да изнася един след друг своите синове, а баща й с изумление възкликнал:. „Марийо, има ли още?!”. Как са гледани седем момчета в тези стаи, без течаща вода, без ток, чуди се и досега Ангелина, показвайки разположението на дома.
Службата в пощите явно се е предавала по наследство в рода, защото пощенски служител бил и дядото на Ангелина – Ангел. Тя пази снимки от 1937 година, на която се виждат много пощенски служители, раздавачи, които по спомените на дядо й живеели много задружно и ходели заедно по курорти.  
В семейството все още няма пълна яснота кой точно е мъжът от фамилията, който Емилиян Станев избира за прототип на д-р Старирадев в „Търновската царица”, но се предполага, че е от рода на брата на дядо й – Владимир, и наистина е бил лекар, явява се  братовчед на баща й. Знае се, че е имал къща на Самоводската чаршия, но в образа му има и художествена интерпретация на действителната личност.

Ангелина с вълнение си спомня времето, когато няколко поколения са съжителствали в къщата на „Максим Райкович”. Баба й много държала тя да усвои маниерите на градска госпожица и момиченцето имало задължението да поднася кафето от леблебия и бялото сладко при гостуванията на съседките и приятелките на баба й. Трябваше да се спази целият ритуал – чинийки, чашки от изящен порцелан, салфетки, чашата с вода, с лъжичката сладко вътре. А аз слушам гласовете на децата отвън и нямам търпение да изхвърча, за да подхващаме игрите, спомня си чаровната дама и възкликва: какъв живот имаше тук, колко песни са се изпяли, колко компании са минали – доктори, професори, артисти...
Те били посрещани от баща й – прекрасен певец, участник в градския хор и организатор в театъра, и от майка й, които събирали редовно търновската бохема на дълги и весели сбирки.
Ангелина Старирадева има и друга интересна подробност в биографията си – тя е сред първите момичета, записали се да тренират художествена гимнастика във Велико Търново. Около 1960 година треньорката Ангелина Иванова решила да сформира група. Момичето по това време играело балет и вече било усвоило доста от техниките, подходящи и за току-що прохождащия спорт. Като отивах или се връщах от тренировки с чантата, обръча и топката, съседите ме питаха какво тренирам. С гордост им отговарях „художествена гимнастика”. Задължително следваше: А, хубаво, хубаво, ама какво точно рисувате там, с усмивка си спомня великотърновката, която и досега пази своята завидна физическа форма и чар. Ангелина стигнала до кандидат майстор на спорта, но после се омъжила и със съпруга й се преместили в неговия град Пазарджик. С Петър сме заедно вече 50 години, идваме си всяко лято, защото той е безумно влюбен във Велико Търново, казва Ангелина.
Тя признава, че им е трудно да поддържат старата къща с пенсиите си, но правят всичко възможно да им е удобно за живеене и да не допускат тя да се руши. Може да ви се стори смешно, но аз си говоря с нея, признава жената. Като си дойдем я поздравявам, като си тръгваме се сбогувам, а тя скърца, пука, все едно ми отговаря, допълва наследничката на Старирадевия род.
Ангелина тъгува за Старо Търново. Навремето, ако някой идваше у нас  и застанеше до Малкия Интер, само да попиташе къде са Старирадевите, всички можеха да ги упътят. Сега дори комшиите не познаваме. Повечето от възрастните починаха, много от къщите са препродадени или, за съжаление, се събориха, казва жената.
Като си отидем ние, с нас ще си отиде и историята на рода, споделя Ангелина, която единствена се заела да пази стари документи, снимки, архиви - безценни фамилни съкровища, от които, за съжаление, почти никой не се интересува. Не можем да се сърдим на никого, времето върви, поколенията се сменят. Мъчно ми е само, че все по-малко и по-малко оставаме хората, които помнят онова прекрасно, уютно, красиво и пленително Старо Търново и онази атмосфера, която не може да се предаде с никакви думи, а само може да се пази дълбоко в сърцето...

Мила МИЛЧЕВА