Проф. Филип Узунов: ГЕРБ губи инерция, Патриотите са си взаимно неудобни

Социалните мрежи изземват функциите на утвърдените политически субекти
Снимка: личен архив

Проф. Филип Узунов е ръководител на Катедра „Политология“ към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Научните му интереси са в областта на международните отношения, политическото лидерство, политическа психология и психопатология на властта. Автор на монографии, сред които „Психология и писихопатология на властта“ (доп. 2016 г.), „Политическото масонство. Опитът на Френската революция“ (2016 г.), „Войните в бивша Югославия (1992-1999 г.) и Хагският трибунал“ (2018 г.) и др.
С проф. Узунов разговаряме за новия политически сезон и за годината, която остава преди местните избори.

-Проф. Узунов, как бихте описал началото на активния политически сезон у нас, коя е най-отличителната му черта към днешна дата?
-Очевидно е, че политическият сезон набира скорост, най-вече заради предстоящите избори през 2019 г. Виждате, че дори несъществени поводи стават средство за политическа употреба.
От друга страна се забелязва тенденцията социалните мрежи да започват да изземват функциите на утвърдените политически субекти и да налагат обществено мнение. Това е сравнително нов феномен в България, което в голяма степен изземва инициативата от политическите партии  и ги кара да налагат друг дневен ред на политическо говорене и партийна политика. Като изключим „Визия за България”, която има претенцията на доктрина за перспективно развитие, на този етап аз поне не знам да има друга дългосрочна представа накъде трябва да върви страната. Това обаче е международно явление и води до турбуленции в класическите политически и партийни системи и формирането на тежки популистки формации по модела на 90-те години, когато традиционната десница беше сериозно ерозирана от модерните тогава партии на „новата национална десница” в редица страни от така наречените стари демокрации. Понастоящем нещата са по-объркани, защото новосформираните партии оперират както с дясна риторика във външната политика, така и с левичарите, които губят много от социалния си профил. Получава се един партиен микс, при който избирателят трудно се ориентира. Все пак считам, че това е временно явление.
-Защо се стигна дотам несъществени поводи да стават средство за политическа употреба?
- Има обществено напрежение, продиктувано от много фактори и най-вече от поскъпването на основни продукти и на енергията за битови нужди. Цената на живота на обикновения потребител нараства между 10-15 %. Управлението на ПП ГЕРБ губи инерция и е видно за всички. Не е необходима алтернатива. В даден момент всичко се сгромолясва – социален амок. Даже и малкото камъче преобръща колата. Не съм съгласен с президентът Радев, че предсрочните избори няма да променят нищо. „Обединени патриоти“ по всяка вероятност няма да влязат в Парламента. Пречат си взаимно и взаимно са неудобни. „Воля” също.
-Последните няколко месеца бяха белязани от скандали – протестът на майките на деца с увреждания, информациите, изнесени след катастрофата край Своге, твърденията за търговия с лекарства за онкоболни... Адекватно ли реагира властта на случаи като тези, или чака да влезе в сила принципът „Всяко чудо за три дни“?
-Безспорно това са проблеми със сериозно  обществено значение, но компетенциите ми в тази сфера са на лаик и понякога и за мен е трудно да се ориентирам в проблематиката. Факт е обаче, че проблемите не се решават  и се трупат с месеци и години, проблемите не се решават или се решават трудно. Личното ми мнение е, че без нов закон за лицата с увреждания няма да се мине.
-Може ли изобщо да се говори за политически елит у нас?
-През периода на Студената война САЩ се опитаха да създадат политико-академичен комплекс (политико-академично партньорство) учени по определени направления да влязат в политиката.  Формираха се мозъчни тръстове и университетски структури, които да работят за президентските администрации. В България това се прави спорадично и не е с конвертируема стойност. Без намесата на научни разработки в процеса на вземане на управленски решения е невъзможно формирането политически елит. Той може да бъде само партократичен.
-Масовото мнение е, че най-големият порок на властта е усещането й за недосегаемост. Съгласен ли сте с това твърдение и ако да – по кой път трябва да се тръгне или какво трябва да се случи, за да се промени тази нагласа и в обществото, и в самите политици?
-Недосегаемост има, макар избирателно и времево. Въведе се терминът „отчитане”.  Както и във Вишеградската четворка - руската олигархична практика е много заразителна. Но ЕС го допусна, не в началото, а по-късно. Има различни нива на корупция, но когато се крадат обществени средства, тогава институционалното функциониране на държавата е под въпрос.
-Имат ли свое лице политиците на местно ниво, или са пълна проекция на тези на национално?
-Има достатъчно много примери, да не ги изброявам. Примерът се казва отчитане.
За „отчитането“ - съществува практика областните координатори да отчитат финикийски знаци към Централата или към отделни персони. Като политолог мога само да го констатирам, но не и да го докажа. Сметката е проста. При пълен мандат излизат на плюс. Не е при всички партии.
-До следващите местни избори остава точно година. Какво можем да очакваме през нея според Вас? В каква посока ще се активизират щабовете, кога е най-разумно да бъдат обявени кандидатите?
-Старата практика е между девет и шест месеца.
-Научихме ли се да разпознаваме популизма?
-Популизмът е политическа лъжа. На лъжата всеки може да се довери.
-А научихме ли се да не чакаме харизматика, онзи Единствения, който ще ни поднесе добруването ни наготово?
- Харизматизмът винаги е средство на политическия успех. На терена на персоните, които се занимават с оперативо управление (не казвам политика) – скоро едва ли.
-От коя част от спектъра очаквате по-силните послания за местните избори? Всъщност освен ГЕРБ и БСП ще има ли други наистина разпознаваеми играчи според Вас?
-По места ще има. Другите са обвързани със стопански зависимости и роднински връзки.
- Направете, моля Ви, профил на избирателя във Велико Търново и на политика, който би спечелил гласа му догодина? Бихте ли се ангажирал с прогноза за резултатите, които ще се получат следващия октомври във Велико Търново?
-На тези два въпроса мога да отговоря след  изборите. На терена, освен Даниел Панов, никой не се очертава.  Дори и общинските съветници на БСП са склонни към кохезия. Противопоставянето в ОС е за пред обществеността.
Биляна МИЛЧЕВА