25 г. след своя звезден миг търновският футбол отново е във възход

Точно преди четвърт век търновският футбол изживя своя звезден миг. Петима футболисти на „Етър” бяха част от най-големия успех на българския футбол – бронзовите медали от Световното в САЩ през 1994 г. Четвърт век по-късно „виолетовите” отново са в подем. След добър дебют в Първа лига, те започнаха отлично и втората година в елита – с равенство 2:2 срещу ЦСКА.
21 юли 1994 г. е една от паметните дати от историята на футбола във Велико Търново. Тогава препълненият стадион „Ивайло” посрещна героите от Световното първенство по футбол в САЩ същата година, спечелили бронзовите медали от първенството – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев.

Безспорно най-големият успех на българския национален отбор по футбол е Световното първенство в САЩ през 1994 г. Там националите ни хвърлят най-голямата бомба – четвърто място и бронзови медали. Но началото изобщо не предвещава този успех, защото в първия мач губим катастрофално с 0:3 от Нигерия. Но за голяма изненада, не само за българските любители на футбола, в следващите мачове направо помитаме първо Гърция с 4:0, а след това и сочения за фаворит за световната титла Аржентина с 2:0. В следващата фаза, на осминафинала, в редовното време завършваме 1:1 с Мексико, но при дузпите сме по-точни и ги отстраняваме с 3:1, който резултат ни осигурява четвъртфинал. Там нова изненада – отстраняваме още един предварително сочен фаворит за титлата и втори бивш световен шампион - Германия, побеждавайки го с резултат 2:1. Класиране на полуфинал, но там един френски съдия решава, че финал за световната титла ще ни дойде вповече и с неговата помощ Италия ни побеждава, макар и с минималното 2:1. В мача за третото място падаме с 0:4 от Швеция, но и четвъртото ни е осигурило бронзови медали. Един непостиган дотогава (а и след това) изключително голям успех на българския национален отбор по футбол. След като при предишните ни пет участия на Световните финали нямахме дори и една победа, в Щатите през 1994 г. записахме цели четири и то над два бивши световни шампиона и кандидати за такива там – Аржентина и Германия, като освен това ги отстранихме от по-нататъшно участие.
Този безспорно голям успех на националите ни стана причина те да бъдат посрещнати при завръщането им в България като национални герои лично от тогавашния президент на България Желю Желев, много министри, депутати, други официални лица и хиляди граждани още на Летище София. От там с правителствени автомобили, през целия път до националния стадион „Васил Левски”, който беше препълнен, ги аплодираха хиляди граждани, не само от столицата, но и от цяла България.

Велико Търново и неговият „Етър”, който даде най-много футболисти от всички български клубове за най-големия успех на родния ни футбол, също не остана длъжен на своите герои. Още от ранния следобяд на 21 юли 1994 г. хиляди жители на старата столица и областта се стичат към стадион „Ивайло”, за да приветстват своите любимци. За доброто им настроение се е погрижила пивоварната „Великотърновско пиво”, която е осигурила 20 тона безплатна бира. Един по един на стадиона пристигат Красимир Балъков, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев. Лек смут сред организаторите на тържеството внася Трифон Иванов, който и тогава остава верен на себе си, закъснявайки за предварително обявения начален час, но след малко и той пристига и духовете се успокояват. 12 000 души са дошли на стадион „Ивайло” да приветстват своите любимци, които влизат в стадиона в специални джипове, а след това слизат от тях и обикалят по цялата писта да приветстват хората по секторите. После самите те са приветствани от тогавашния кмет на старата столица Петко Георгиев, председателя на Общинския съвет Георги Стефанов, който обявява, че с Протокол №67 и Решение № 473 от 7 юли 1994 г. Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев са обявени за Почетни граждани на Велико Търново за съществения им принос към най-големия успех на българския футбол – спечелените бронзови медали от Световното първенство в САЩ.

Виктор Ангелов от село Хотница води живо агне на стадиона за Краси Балъков, понеже майка му е от там, а прочутата група на Хотнишките баби изиграват кръшно хоро в негова чест.

След това той, асистиран от четиримата си съотборници от „Етър” и националния отбор, вдига под звуците на химна националния флаг на България. На треньорите на петимата от детско-юношеската школа и мъжкия отбор на клуба Васил Матев, Петър Шатров, Петър Хараламбиев, Георги Василев, Трендафил Коцев и Николай Генчев е връчен поздравителен адрес от Общинския съвет.

Тържеството завършва с приятелска среща между отборите на „Етър” с четиримата герои от САЩ-94 (без Трифон Иванов) и „Дунав” (Русе), завършила при резултат 2:0 за „виолетовите”. Едно незабравимо тържество, което ще се помни дълго.
Ангел ГАНЦАРОВ