93-годишна търновка излива в стихове детето в себе си

Детето в себе си излива в стихове 93-годишната Стефка Константинова от Велико Търново. С мърдостта, натрупана през годините, в мерена реч Стефка разказва на малките читатели забавни истории. Много от тях са включени в стихосбирката й „Къщичка за птички“, която вече има три издания. Авторката се надява книжката да стигне до детските градини и книжарниците във Велико Търново, за да може още повече деца да срещнат буболечката, настъпила крива клечка, ледения Дядо Мраз, билкаря Ежко Бодлодрешко и още куп симпатични герои.
Стефка Константинова пише от дете. Родена е във Велико Търново, но покрай баща си – железничар, израснала по гарите в Южна България. Разказва, че когато татко й бил служител на гарата в днешното село Сашево, оттам минал влакът с цар Борис. Стефка и връстниците й го чакали и били изключително щастливи, когато композицията минала, а монархът им помахал.
Поетесата е завършила Класическата гимназия в София. Въпреки достолепната си възраст и днес рецитира Омир в оригинал. С ученическите й години обаче е свързан един от най-неприятните спомени в живота й – когато е на 16 г. се разболява от тежък артрит. Наложило се да прекъсне за година обучението си, а от болестта я спасил лекарят от еврейски произход Майер Москона.
Гимназия Стефка завършва през 1945 г. Когато е на 23 г., идва на гости на баба си във Велико Търново. Пред сладкарницата на БТС среща 25-годишния тогава Георги. В онази година офицерът вече е дипломирал се икономист и работи като счетоводител. Любовта връхлита и двама им изведнъж, а едва 2-3 месеца по-късно те вече са семейство Константинови. На 10 август 1948 г. подписват само с двама свидетели, а църковна сватба вдигат малко по-късно в Стара Загора.

Той беше симпатичен, остроумен, отворен човек. Такъв е и през всичките тези 70 г., в които сме семейство, споделя Стефка.
Най-трудно за двойката е периодът, в който Георги заминава за София. Решава да работи като строител, за да вземе жителство. По същото време обаче съпругата му се разболява и се налага Георги да се прибере във Велико Търново. Не съжаляваме, явно това е бил пътят ни, казва днес Стефка.

Голямата драма на семейството е смъртта на дъщеря им Антоанета. Тя е отличничка в Езиковата гимназия, мечтае да следва японска филология. С отлична диплома от средното си образование и високи оченки от повечето приемни изпити, Антоанета е „порязана“ на изпита по история на БКП. Но и тук злото е за добро – Антоанета е поканена като учител в Езиковата гимназия и се превръща в един от любимите преподаватели на учениците.
Чернобил ни я взе, споделя Стефка Константинова. С мъжа си Георги някак успяват да се възстановят от загубата и да продължат. От Антоанета им остават внучката Елена и внукът Георги. Елена е юрист в банка в София, а Георги е завършил мениджмънт във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Стефка и Георги Константинови имат и правнук – Александър, на 4 г.
Малкият мъж е радост и вдъхновение за Стефка Константинова. При срещата ни поетесата и съпругът й бяха в очакване на празниците, за да могат да го гушнат отново. И за да може баба Стефка да му изрецитира най-новите си стихове.
Биляна МИЛЧЕВА