Ако Комуто беше заминал за София, щеше да прави бенефиси като Данчо от „Сигнал”

Музикантът Димитър Димитров – Комуто го знае цяло Търново, нищо че малко хора могат да назоват пълното му име. Повече е познат с прякора си, наследен от баща му. Звучи като виц, но на един знаменит купон Иван Харалампиев обявил, че дава ректорска награда на този, който познае името и фамилията на Комуто и Фламбето. Барабанистът в легендарната вокално-инструментална група „Бисери” от 70-те и 80-те години на миналия век е звездата на търновската естрада, а изявите му като вокалист и саксофонист са радвали не едно и две поколения и то далеч зад пределите на родината.
Комуто е роден на 24 април 1948 г. в Горна Оряховица и догодина му предстои 70-годишен юбилей. За някои тази възраст е време за почивка, но той все още е действащ музикант. Самоукият барабанист свири от 15 години в градския Биг бенд на Велико Търново. Нотист е, но само за ударните инструменти. Сега упорито репетират за коледния концерт и честване на 50 години на Общинския духов оркестър. Концертът ще бъде достоен за тази славна формация, обещава Комуто. Ще пее Орлин Горанов, с когото се познават от годините, когато „Бисери” всяко лято свири на Слънчев бряг, а вечер се събирали на чашка с едни от най-обичаните български естрадни изпълнители.
Войниклъкът си започва във Велико Търново като трудовак. Но го вземат в Ансамбъла на трудовите войски в София през 1966/1967 г. и си изкарва една хубава войнишка служба. Бил в групата на Паша Христова, Снежка Каламарова, Диди Господинова и още много певци. По турнета из страната били заедно и с Мутафова, Парцалев, които били щатни служители. От там тръгват запознанствата му с естрадната гилдия, с много музиканти, от които отличава Данчо Капитанов. Съжалява, че пресата му отдели много малко като почина. А той, според Комуто, е световно известен. „От старата гилдия с почти всички се познавам. И те ме знаят мене. През 1984 г. с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, с „Бисери”, открихме нощният бар в „Славяни”, с моя оркестър. По-късно, когато свирехме в „Магурата” на Слънчев бряг, станахме приятели с Нели Рангелова, с Панайот Панайотов.
Славата идва с „Бисери”
Славата му изгрява с група „Бисери”, създадена през 1968 г. от Атанас Материала от Горна Оряховица. Комуто измисля името на групата, кръщава я на сестра си Бистра. „От първоначалния състав всички са покойници, само аз съм жив и ще ти ги изредя: Митьо Пушката, Весо Котака, Стефан Тангото, Наско Материала, Тодор Явашев и аз, най-малкият”, започва историята си Комуто. „Страшен състав бяхме. С него много сме обикаляли. След като се разделихме, направихме „Бисери 2” през 1973 г. Тогава в състава влезе баскитаристът Емил Попов, пианистът Лъчезар Панчев – Лъчо Доктора, Мишо Михайлов и сестра ми Бистра – певица. Това беше основното ядро на групата, което се запази до края – през 1991/1992 г., след което всеки си хвана пътя. А иначе през групата минаха отлични музиканти и певици: Силва, Зоя, Румен Петров – пловдивчанин и саксофонист, кръстник на Милчо Левиев, свирил в „Синьо-белите” на Емил Димитров, много известният пианист Весо Грабливата птица от Пловдив, сега свири в най-баровския ресторант в Мюнхен. Друг пианист, част от „Бисери”, беше Иван Обрешков от Горна Оряховица, той пък сега е в Норвегия. Свирехме на Слънчев бряг и Марги Хранова дойде и го поиска за нейната група Казах му „Бягай, Иване, сега ти се е отворил парашутът”. Още ми е благодарен за това. А сестра ми Бистра от години живее в Швейцария. Много добра певица. Беше в Биг бенда на Иван Ноев в Пловдив, в „Студио В” на Вили Казасян. От ранга на Нели Рангелова и Снежка Каламарова. Ако не беше заминала, сигурно щеше да стане много известна”.

Група „Бисери” веднага набира популярност, извоюва си и втора солистична категория, която не се дава случайно. Още със сформирането си тръгва по чужбина – Югославия, Унгария, Италия, Холандия, Норвегия, двете Германии. Всичко минава през „Концертна дирекция”, която им прави и рекламата. „За съжаление не отидохме в София. Ако бяхме отишли, сега щях да правя бенефиси като Данчо от „Сигнал”, защото и те, и LZ идваха да ни слушат на Слънчев бряг. Бяхме много силна група. И който ни е слушал, ще го каже. Пращаха ни на високо ниво, държавно, свирили сме пред много делегации. Друго си е голям оркестър на живо, в плейбека няма живот. Истинското, естественото е най-хубавото нещо”.
Като стълб на групата Комуто в началото бил ерген. Но трябвало човек да се ожени. Можел да остане в Дюселдорф, в Западна Германия. Но нямало да си има близначките, хубавото семейство, за което е благодарен на съдбата. Вече 40 години са заедно със съпругата си Нина. Отначало техните се мръщели на професията му, но като видели какви пари изкарва, разбрали, че той е сериозен човек. А парите били наистина много за онова време - от порядъка на 2000 – 2500 западни марки на месец. Самите германци ги оценили и им дали „зондер” класа, една от най-високите. Търсели ги много, особено за програми, което си е било тежък труд, защото програмите се сменяли на 15 дена.
Първата изява на първите „Бисери”
във Велико Търново е в хотел „Янтра”
Имало някакъв празник, Комуто не помни точно какъв. С новите костюми на райета приличали на американци. Били подготвили светлинно шоу, програма. През цялата си кариера сменили много костюми. Колегите на Комуто все се сърдели, че постоянно си поръчват нови, но особено в чужбина следели строго за външния вид. Веднъж, при един от гастролите им в Германия, чорбаджията видял, че единият от групата е с други чорапи и направил забележка. Но затова германците са прочути с дисциплината си. Даже не е толкова до дисциплината, казва Комуто, а просто трябва да си свършиш работата качествено.
Тука, в Търново, ресторантите се карали кой да ги вземе. То тогава нямало и много, но са свирили и в трите прочути още от 70-те заведения – ресторантите в „Балкантурист”, „Етър”-а и Мотела. В „Янтра” свирили от 1971 до 1973 г.
Питам и Комуто за бай Митьо Манола, та и неговите спомени да допълнят образа на тази търновска легенда: „Много добър кулинар беше. Пеехме му любимите песни – „Моме Калино”, „Трите Ради” - майтапчийски. Всички стари адвокати се хранеха при него. Почина млад, на 63 години, от захарна болест. Той държеше Клуба на културните дейци. Там му изгря името. Лили Иванова, всички оркестри на времето – на Чалашканов, на Вялко Радоев, „Синьо-белите”, всички ходеха при него, при Митьо Манола. Пишеше „заето” на масите. Хората на изкуството много го обичаха. И артистите, като дойдеха в Търново – Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, пак при него. След Клуба отиде в „Янтра”, до последно. В „Янтра” свирехме до 11,30 часа и край. До 12 часа вече няма никой в заведението. Ама то в цяла България си беше така. Абе, хубаво беше. Много танцуваха хората. Много се веселяха, щастливи бяха и радостни. Сега заведенията са празни – има хора само в петък и събота”. Освен, че е барабанист, Комуто пее много хубаво. И солови песни пеел в групата. „То е задължително. Като няма кой да го изпее, го изпявам аз. И Емил, и Мишо, и аз пеехме. Но основно – певиците ни”.
Най-много група „Бисери”
свирела в Германия.
Ето и една весела случка. „Трябва да свирим в Котбус. Как се случи, точно за Нова година – 1976 срещу 1977 г. Хората празнуват, ние пътуваме във влака. И на 31 декември, в 4,30 сутринта, спираме на гарата. Уж ще ни чакат, ама влакът закъсня с 8-10 часа и те германците чакали два часа и си заминали. Багаж много, взеха да ни заглеждат. Взехме таксита и ни казаха, че ще бъдем в хотел „Лаузен”, много представителен интерхотел. Влизаме, на рецепцията ни позагледаха малко, щото бяхме с фанели, посмачкани. Питам ги дали ни очакват, а те: „Да, очакваме ви, заповядайте”. Почудих се, чак такива салтанати да ни правят. Като ни вкараха в едни апартаменти… разкош. Пак се усъмних, ама бяхме уморени. Натръшкахме се по леглата, после ядохме, пихме. На другия ден – никой не ни търси. А то какво се оказва. Една българска делегация на високо ниво, от Министерския съвет, я чакат да пристигне по същото време. Те чакали и нас, но дошла някаква служителка и си заминала. Като ни показаха после сметката – майко мила, ами че кой ще я плаща…”.
Групата имала много разнообразен репертоар. По германската радиостанция „Дойче золдатишен зенден” излизали всички английски хитове, става дума за последните години на 70-те. Всяка седмица правили новия хит, веднага. И то старателно и много добре подготвяли песните. Вадили текста, хармонията. Германците били впечатлени от музикалните им способности.
Комуто е първият
частник във Велико Търново

Поне той смята така. Бил стоковед в ОКС-то и като дошла свободата, веднага сам поиска да го съкратят. През 1987/1988 г. изкарал курсове в ОКС-то за управител на ЗОХ (заведение за обществено хранене). Удостоверението не му послужило много, но човек трябвало да има готовност за всичко. Казва, че доста е научил там и това му е занаят № 2. През 1991 г. отваря малко кафе с 4 масички - „Kamel”, в наследствена къща на жена му на ул. „Тодор Балина”. „Като тръгна, чак се уплаших. Имам понятие. Завършил съм за управител, за барман, вътре в чорбата съм. Но като взе да се пълни с народ, видях се в чудо. Хубаво кафе беше. 12 години го държах. Обаче после като почнаха да никнат като гъбки, по-хубави и по-големи, почна да замира. И тогава свирех, но не толкова активно, защото в кафето много работа имаше. Данчо Капитана като си дойдеше от чужбина, цяло лято при мене висеше”. И така до 2002 г., когато го канят за барабанист в духовия оркестър, сега Биг бенда на Велико Търново към Общината. Ударил кепенците на кафето и започнал. Вече 15 години е щатен музикант. Пенсионира се по болест през 1999 г. Ходи в „Рачев Резидънс” като има банкети, да изкара някой лев. Смята се сега за музикант със затихващи функции, макар че по негови думи винаги успява да си намери работа като такъв.
Има много приятели, които не го забравят. Сега е и постоянен член на приятелския кръг „Божоле”, където спомените за лудите млади години и веселието по сбирките топлят душата му.
Ана РАЙКОВСКА