Албански съдии лишават ФК „Етър” от Балканската купа

Футболен клуб „Етър” има богата и интересна история и на международното поле. Шампионската титла от 1991 г. му осигури участие в най-престижния европейски футболен турнир – този за Купата на европейските шампиони. В него „виолетовите” записаха достойно представяне, завършвайки наравно 1:1 с шампиона на Германия „Кайзерслаутерн” на стадион „Ивайло” и допускайки минимална загуба с 0:2 като гост.
Четвъртото място на отбора в „А” група през 1974 г. стана причина той да придобие право за първи път да играе в друг eвропейски клубен турнир - този за Купата на УЕФА. В него „Етър” също се представи добре като домакин, след като завърши наравно 0:0 с италианския гранд „Интер” (Милано) - двукратен световен клубен шампион.
През 1987 г. „виолетовите” се класираха на първо място в международния турнир „Интертото”. Печелили са и някои второстепенни международни турнири.

А през 1993 г. те са само на 3 минути от спечелването и на международен клубен турнир – този за Балканската клубна купа. Но това не става, защото във втората финална среща грубо са ощетени от албанска съдийска бригада и купата отива в Гърция. В първия финал, игран на стадион „Ивайло” на 31 март, „Етър” побеждава гръцкия „Едесайкос” с резултат 1:0. На 21 април в гръцкия град Едеса се играе срещата-реванш. Малко преди нейния край резултатът е 2:1 в полза на домакините, но този резултат устройва „етърци” по правилото за гола на чужд терен и те се виждат вече носители на Балканската купа. Но последните три минути от реванша се оказват фатални за тях, защото албанската съдийска бригада - Бреке, Брая и Леска, прави реверанс на домакините, подарявайки им купата. Арбитрите, по-скоро главният и единият от страничните, си затварят очите пред обстоятелството, че двама гръцки футболисти са на 5 – 6 метра зад отбраната на „Етър” и благодарение на това единият от тях – Скара, праща топката в мрежата зад вратаря Атанас Динев за 3:1. За „етърци” няма време дори и за нова атака, защото след изпълнението от центъра, съдията свири края на срещата и по този начин подарява Балканската купа на гръцкия „Едесайкос”.
Турнирът за Балканската клубна купа отдавна не се провежда – повече от 25 години. Той води началото си от сезон 1960-1961 г., а последното му издание е през сезон 1993-1994 г. В турнира са участвали най-добрите отбори (без шампиона и носителя на Купата) на България, Гърция, Турция, Румъния, Албания и бивша Югославия. Българските отбори, печелили Балканската купа, са „Берое” (Стара Загора) - четири пъти, първият през сезон 1967-1968 г.; „Ботев” (Пловдив) - през 1972 г., столичните „Локомотив” през 1973 г., „Академик” – 1974 г. и „Славия” – три пъти – през 1978, 1986 и 1988 г.
През сезон 1992-1993 г. да представя България в турнира за Балканската купа е определен „Етър”. Причина за това е доброто представяне на отбора през последните години – републикански шампион и първи носител на Купата на Българския футболен съюз през 1991 г. и двукратен бронзов медалист от Републиканското първенство през предходните два сезона. Жребият определя в първия мач „виолетовите” да гостуват на турския тим „Кършияка”. Мачът се е играл на 16 септември 1992 г. на местния стадион „Алтай” пред 6 – 7 хиляди зрители и „етърци” допускат чувствителна загуба с резултат 1:4, не без помощта на съдиите, които незнайно защо са от страната домакин. Домакините реализират попаденията си в 20, 43, 60 и 88 минути, а почетния гол за „Етър” отбелязва левият защитник Цанко Цветанов в 66-та минута.
След завръщането на отбора във Велико Търново, неговите ръководители споделят на пресконференция, че една от причините за чувствителната загуба е турската съдийска тройка, която е допуснала два от головете да са отбелязани от явни засади. Но е отчетено също и че някои футболисти са направили недопустими пропуски, като Кънчо Йорданов, останал два пъти сам срещу вратаря и неуспял да го преодолее, както Ангел Червенков и Георги Попйорданов, които от 3 – 4 метра не успели да реализират.
Срещата реванш с „Кършияка” е на 29 септември 1992 г., когато да я наблюдават на стадион „Ивайло” присъстват около 3000 души. „Етърци” се представят повече от достойно, побеждавайки турския отбор точно с такъв резултат, достатъчен за елиминирането му и класиране за следващия кръг – 5:1! Петте гола са дело на петима футболисти – Сашо Димов, още в 5-та минута, а в следващата Спас Спасов удвоява резултата; Кънчо Йорданов от дузпа в 20-та минута; Велин Кефалов също от бялата точка след почивката и Георги Попиванов за крайното 5:1 в 66-та мин.
В следващия кръг „Етър” отстранява румънския „Дачия Уринея” след 2:1 на „Ивайло” (голове на Сашо Димов и Кънчо Йорданов) и 0:0 като гост. Така „етърци” се класират за финала на турнира, който се играе в две срещи при разменено гостуване. Срещите са през пролетта на 1993 г. В първата, играна на 31 март на стадион „Ивайло”, „Етър” побеждава с резултат 1:0, като попадението отбелязва Сашо Димов, две минути преди последния съдийски сигнал. По ирония на съдбата в срещата-реванш на гръцка земя домакините вкарват решителния си гол за 3:1 от очевадна засада, три минути преди края на срещата. Така отборът на „Етър” е лишен от един международен клубен трофей, който му беше отнет от албанска съдийска бригада преди повече от 27 години.

Ангел ГАНЦАРОВ