Ангел Събев - самоводчаниниът, служил в Генералния щаб на Българската армия

Снимка: Личен архив

Ангел Събев е роден на 22-ри април 1948-ма година в Самоводене. Всъщност проплаква в същата дата, на която е роден и Владимир Илич Ленин и се шегува, че това е причината за левите му убеждения, които не крие.  
Основното си образование завършва в Самоводене, а през 1962-ра година продължава образованието си във Велико Търново. През летните ваканции работи активно в ТКЗС, където баща му е шофьор. Хубави, весели и щастливи години бяха, споделя Ангел. Детски и младежки глъч огласял полята, а родителите работели с песни и закачки на кооперативните блокове. С болка споделя, че когато се завръща в родното Самоводене през 1997-ма година не намира нищо от това, което са оставили в него спомените. Няма ТКЗС, животновъдството е ликвидирано, а от 78 артикула произвеждани по онова време- днес те са 7-8. Селото, с население, сведено до санитарния минимум. От две паралелки с по 28 души, колкото били децата в неговия випуск, когато той учил, днес всички ученици от трите села: Самоводене, Хотница и Русаля са колкото един автобус.  Всъщност това не е история за съпоставянето на новото и старото време или пък за конкретна политика. Това е разказ за достойните българи, които имат право да критикуват, имат доблестта да признават грешките, но най-вече вярват в силата на българския народ.
Ангел Събев е убеден, че времето на социализма има своите безспорни постижения. Ликвидирана е бедността, окрупнено е селското стопанство, изградени са промишлени гиганти, които нареждат България на челните места по БВП на глава от населението. Съпоставяйки, той пита, кога е било по хубаво, преди 1989-та година, когато имало работа и доходи за всички, или сега, когато хората ровят по контейнерите за боклук. И кой ни помогна да стъпим на краката си, пита риторично той,  тези, които ни даваха всичко на безценица- СССР и СИВ, или тези, които през 1943-та година ни бомбандираха и искаха да превърнат София в картофена нива. По друг начин бяха възпитани хората, даваха всичко от себе си, а сега какво поколение имаме, пита Ангел Събев. И не може да си отговори защо почти всичко постигнато след 1944-та година беше разрушено и унищожено.  Също така дава за пример как другите бивши социалистически държави са съумели да съхранят основни отрасли и сега да са добре.
Целият трудов път на Ангел Събев е като военнослужещ. След гимназията, веднага постъпва в тогавашното ВНВУ „Васил Левски“, сега Национален военен университет. Офицерската си служба започва в град Марица, сега Симеоновград, от така наречения „черен полк“. А всъщност името „черен“, полка носи, защото по време на войната две трети от личния състав загива по бойните полета…
За кратко Ангел Събев служи в ССВУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица, където се подготвя сержантски състав за нуждите на БНА. Твърди, че в училището идвали много трудни момчета. Работата с тях искала всеотдайност. И след време тя довела до резултат. Те станали много добро попълнение в редиците на армията ни и до днес. Ангел Събев се среща с тях, а повечето му благодарили за личностната промяна, която съумял да сътвори в тях.
През 1974-та година Ангел Събев става слушател във ВА „Г. С. Раковски“, а след дипломирането продължава службата си в Сливница, КСВ и Генералния щаб на Българската народна армия, където завършва  службата си.
Твърди, че политиката на Варшавския договор и тази на сегашните ни съюзници е много различна. Тогава тя е била насочена за защита на държавата и гражданите. Нямало и намек за агресивност. В тази връзка Ангел Събев е категоричен, че днес наборната военна служба не може да се върне, тъй като нямаме икономика това да се случи. За това са необходими материална база, сграден фонд, въоръжение, облекло, офицерски и сержантски състав за обучение и ръководство. С една дума да създадеш армия не значи да събираш хора и готово, казва Ангел Събев.
В Генералния щаб на Българската Народна армия Ангел Събев има възможност да контактува с двама от титаните на военното дело у нас, а именно с генерал-полковник Атанас Семерджиев и армейски генерал Добри Джуров. За двамата споделя само топли думи. Твърди, че са били много загрижени за подготовката и оборудването на армията. Не помни случай, в който редник да отдаде чест на някой от тях и те да не го приветстват. Джуров никога не повишавал тон, нямало и размяна на остри реплики с подчинените му и кръга, с който работел. Според Ангел Събев армейски генерал Джуров бил откровен и честен. Не бил надменен, общувал открито с всички и бил сдържано диалогичен, точен и конкретен. Активно се интересувал от всяко военно учение и много старателно лично се е готвел. Според него и двамата големи командири са минали през всички несгоди на годините, за да стигнат до най-високите етажи в държавата. Това обаче не предизвикало в тях леност, тъй като те давали всичко от себе си.
От излизанията му в чужбина и впечатленията, които е добил, Ангел Събев твърди, че по-хубава от България няма и че българите са много достойни хора. Българите обаче трябва да са в ръцете на добър управник. Самият Ангел Събев е бил кандидат за кмет на Самоводене. Връщайки лентата назад той е категоричен, че родното му село страда именно от липсата на добри ръководители. Сред всички досегашни кметове той отличава о.з. полковник Георги Патриков,  човек дал и направил доста за селото, включително канализация на най щекотливия участък и изграждане на стадиона. И до ден днешен той се интересува и помага на родното Самоводене.  
Тук някъде Ангел Събев споменава и за пазара. По думите му неговото пренасищане води до кризи, които се разрешават бавно. Затова той е убеден, че съвременното потребителско общество е жертва на експлоататори, точно както е писал Маркс. Според него днес хората са ограбени психически, физически, финансово и душевно, затова се чувстват неспособни и непълноценни. Твърди, че днес българите нямат его, защото не се притесняват с две висши образования да мият прозорци в чужбина.
Освен всичко друго Ангел Събев дълги години е в самодейните състави на Самоводене. Още от ученическа възраст се увлича по актьорското майсторство. Става част и от театралния колектив на селото.  След завръщането си в Самоводене отново се включва в самодейния състав. По-късно се отказва, но сърцето и до днес го влече към сцената. През годините участва в над 10 постановки. Обича да играе шеговити роли и  понеже заговаряме за съвременните политици, Ангел Събев е категоричен, че те са  много добри актьори. По думите му ако бяха слаби актьори със сигурност щяха да са силни политици…
Михаил МИХАЛЕВ