Ани и Димитър пътуват през вековете

В момента реанакторството е едно от най-популярните и скъпи хобита
Снимка: Биляна Милчева

Атрактивен начин да бягат от реалността са намерили Ани и Димитър Спасови от Свищов. Двойката е сред седмината учредители на „ДУКС Антика“ - група за исторически възстановки на военното дело, бита и ритуалите на готите. Тя съществува от 2016 г., като в центъра на интереса й е краят на Западната Римска империя и началото на готските държави. Концентрира се върху периода, в който свищовският крепостен град Нове е бил център на държавата на Теодорих Велики.
Това е период, в който готите, от една страна, изпълняват ролята на федерати – наемна армия на Източната Римска империя, а от друга страна са в контрапункт с нея и на практика воюват срещу нея, когато не си получават редовно заплатите. Оформят си собствена визия за държава и започват да я пресъздават. Няма как да се концентрираме само върху военното дело, което на първо четене е най-атрактивно, но в едно по-дълбоко пресъздаване на историята е равнопоставено със занаятите, ритуалите, бита, обяснява Димитър Спасов.  
На 14 юли на Фортуналии, както римляните наричали игрите в чест на богинята Фортуна, Ани и Димитър бяха специални гости в Никополис ад Иструм. Там по идея на кметицата на Никюп Йорданка Атанасова бе проведен първият детски празник „Никополис ад Иструм – градът на моето детство“. Пред децата семейство Спасови представи керамиката - от възникването й до керамиката на Второто българско царство с многото различни технологии, възходи, падове.


Това, което е масова керамика на Римската империя, тотално липсва в Първото българско царство. Изчезват занаяти, изчезва културата до голяма степен, затваря се в това, което носят идващите от север народи. Това е крачка назад в културата, но пък обогатява с нови течения и стилове. Това са интересни процеси, които опитваме да изследваме и пресъздадем и обясним на хората по нашия си начин – с исторически възстановки, раказва Димитър.
По думите му в „ДУКС Антика“ има ученици, които в клас не успяват съвсем да разберат историята, но минат ли през няколко участия, започват да ги усещат някак отвътре, да разбират процесите, случили се някога, и по съвсем друг начин да интерпретират историята.
Ани и Димитър заедно откриват възстановките като хоби. Неговият интерес е по-скоро в исторически аспект, докато нейният е към занаятите от съответната епоха. Ани Спасова е учила кемарика в Троян, а днес работи в читалището в Свищов и в социален център за с деца с по-различни необходимости. От април насам пък Димитър, който дотогава работи в Музея в Свищов, е отдаден само и единствено на реанакторството.
По хобито си Ани и Димитър вече са запалили и двамата си сина – Борис-Александър, който наесен ще е в Х клас на занаятчийското училище в Троян, и бъдещия шестокласник Сава.
Ежедневието на фамилията е смесено с възстановките. Когато са на участие битът им е според това, което представят – готвят на огън, в керамични съдове, оръжията и ножовете им също са автентични. Всяка събота и неделя от април насам двамата са някъде на терен.
Няма как от петък до понеделник да живеем по един начин, а до четвъртък по друг, нещата неизбежно се смесват, разказва семейството. И двамата обаче са категорични, че тотално са изключили XXI в. от бита си и изцяло са се потопили в периода, който „ДУКС Антика“ пресъздава.
В онези времена най-интересно ни е колко директни са били нещата. Сега сме създали едни заобикалящи реалността забавления, цялото ни същество сякаш е устремено да избяга от реалността. А тогава хората са били потопени в нея. Всяко едно нещо се е случвало на момента - да, носело е болка, но е носело и радост, все искрени усещания. Тогава хората може да са били по-брутални, но са се радвали повече на хубавите неща, оценявали са ги. Има много романтика в миналото, която сега опитваме със заместители да получим, казват Ани и Димитър.  


Почти няма фестивал, на който да не са били. Целият месец май например изкарали в София. Там бе изградена Стена на Надеждата – в римска работилница по керамика в подлеза до църквата „Св. Петка Самарджийска“ всеки можеше да напише своето послание за бъдещето на Европа върху сурова глинена тухла и да постави на картата на континента своя надпис. Проектът, свързан с българското европредседателство, предизвикал огромен интерес на хора от целия свят. Иначе годината стартирали с фестивал в Меджидия в Румъния, след това минали през Мездра, Ямбол, Девня, Ловеч... През август им предстои гостуване в Николопил ад Иструм, на Хоталич в Севлиево, в Сливен, в Керамичния център в Павликени...
Най-хубавото е, че публиката на нашите възстановки е оставила проблемите си настрани и влиза с голямо удоволствие в това, което й представяме. В  момента реанакторството е едно от най-популярните и скъпи хобита - само един кат дрехи струва над 1 000 лв. Но си заслужава - хората адски много се нуждаят от нещо, което да ги накара да се усетят 100% хора, граждани на Европа, на света. Ние, хората, сме единствените отговорни за запазването и представянето на миналото си и единствените, които можем да извлечем ползи от него, вярват възстановчиците Ани и Димитър Спасови от Свищов.
Биляна МИЛЧЕВА