Античният и вечен Павликени навърши 76 г. като град

На 29 юни 1943 г. тогавашният Министерски съвет издава постановление, с което обявява село Павликени за град, а Павликенската селска община се признава за градска такава.

В искането си за обявяване на Павликени за град през 1943 г. местната управа описва своето населено място като „село с два седмични вестника, пет училища, четири банки и две кредитни кооперации, една кооперативна и три частни болници, 800 фирми, няколко околийски инспектората, изба с най-големия за страната износ на вино, силен гаров трафик...“.
Още много истории за възходи и успехи бележат дългата история на тези земи. Павликени, един от младите градове на България, всъщност има хилядолетно минало. Умереният климат с дълги зими и горещи плодоносни лета и богатите черноземни почви задържали първите заселници по тукашните земи преди повече от 26 века.
От VI-IV в.пр.Хр. по тези места се е развивала самобитна култура на народи с езически традиции. След тях се заселват траките със своите полувкопани жилища, а при римляните се издигат процъфтяващи селища, които влизали в административния обхват на големия римски град Никополис ад Иструм.
Уникален по рода си обект от тази епоха е Античният керамичен център, единствен запазен в Източна Европа. Разкрити са останките на вила от римската епоха (т.н. вила рустика), създадена към края на І в. сл. Хр. и съществувала до втората половина на ІІІ век сл. Хр. Край нея е имало и производствен комплекс за строителна и битова керамика. Разкрити са отлично запазени и експонирани над 50 пещи, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Нейните качества били толкова добри, че съдове от павликенско са откривани на хиляди километри от тук.
В следващите векове в района на днешен Павликени са построени ранновизантийски крепости, появява се и селището Маринополци, предшественик на днешния град.
Името си Павликени градът получил от павликянството, което било едно от най-значителните средновековни социално-религиозни движения на селските маси в Европейския Югоизток. Първите заселници - павликяни се установили по тези места през втората половина на XIV в., подгонени от османското нашествие на Балканите и официалната православна църква. Наименованието на селището е възприето веднага след Освобождението от новите заселници в селото.
Революционният дух в края на XIXв. не подминава и тукашните населени места, а делото на Бачо Киро в Бяла черква и преминаването на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър и Стефан Караджа оказват особено силно въздействие.
На 6 и 7 юли 1877 г., предвождани от ген. Гурко и офицерите Светополк Мирски и Евгений Максимилиянович, на път за старата българска столица Търново, руските войски освобождават селищата от района.
Съществен принос за възраждането на селището има Атанас Хаджиславчев – едър земевладелец и собственик на по-голяма част от землището на Павликени. Изграждането на почти всички обществени сгради става с прякото участие на семейството му. Построени са църквата, основното училище, Мировото съдилище и др. За цялостната си дейност като дарител и всеотдаен общественик, като кмет на Павликени през 1900 г. и като народен представител в края на XIX в., жителите на селището обявили Атанас Хаджиславчев за свой „пръв гражданин" и за „старейшина" на общината. И до днес портретът му стои в сградата на кметството.
През 1894 г. Павликени става околийски център. В началото на ХХ в. се открива и седмичният пазар за животни, а вторник е обявен за пазарен ден. Традицията се запазва и до ден-днешен.

Павликени засилва развитието си още в началото на XX век след прокарването на ж.п. линията София-Варна и отварянето на гара в селището. Наличието на железопътен транспорт стимулира развитието на производството. Ж.п. гарата става катализатор за някои отрасли на земеделието, като зърнопроизводството, лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.
Оттогава и до ден-днешен постоянно се променя цялостният вид на Павликени и общината. Зад тази енергия стои неуморимия дух на напредничавите павликенчани.  В по-ново време в града се отварят нова болница, пет училища, нова читалищна сграда. По-късно са изградени голям летен театър, модерна спортна зала, Исторически музей, добре оборудвани и съвременни киносалони, зоокът, спортни обекти.
И днес Павликени смело пише нови страници в историята си.