Археологията ще задържи туристите във Велико Търново


Археологическата наука и по света, и у нас отдавна не е запазена територия само на шепа специалисти, които нещо и някъде копаят. Находките през последните години в България се радват на изключителен интерес от страна на обществото ни, благодарение и на медиите, които, жадни за сензации, охотно разгласяват направените открития. Български и чуждестранни туристи бързо се ориентираха и окупираха най-интересните обекти. Археолозите спряха да ги приемат като досадници, които пречат на работата им, защото разчитат на държавни субсидии, а туристите носят приходи. Пак по тази причина те са благосклонни и към медиите, защото, според директора на РИМ – Велико Търново д-р и.н. Иван Църов, който отдавна работи на терен и чието мнение потърсихме, е важно данъкоплатците да знаят как се харчат парите им. „Това са все позитивни новини, които ние правим. Няма скандали и противостояние. Е, по магистралите стават конфликти между археолози и строители, но така или иначе ние трябва да опазваме културно-историческото наследство и да се съобразяваме с новото като време и местоположение. Но ако нещо е просъществувало 30 века и по някакъв начин е достигнало до наши дни, е варварство да го унищожим за няколко часа, само защото разполагаме със земекопна техника. Нашите политици ходят по света и представят културното ни наследство. Ами нека се знае и кой, и как го открива, и какви усилия полага. Журналистическият интерес е оправдан. Дори бих казал, че ако журналистите не се намесят понякога и не информират обществеността за някои неща, които се случват, много от обектите ще бъдат ей така, от строителите, унищожени. Само и само да не им се забавя строежът или да не загубят някой лев. Би било добре обаче същите тези журналисти да си сверяват информацията с професионалисти, за да не пишат понякога глупости”, коментира Църов.
Взаимовръзката между археология и туризъм става все по-определяща за развитието на този отрасъл у нас. Трайно експонирани обекти като Царевец и Никополис ад Иструм привличат любопитството на културния човек, който иска да познава своята история. Купувайки си билети за даденото място, туристите подпомагат развитието на този обект, неговата социализация и благоустрояване. Затова броят на туристите в тези обекти постоянно се увеличава. Миналата година посетилите Никополис ад Иструм бяха около 8000, а през 2018 г., само до средата на месец август, тази цифра е прехвърлена, което показва доста сериозен ръст. Любопитството на щъкащите навсякъде туристи вече дори радва археолозите. Според Иван Църов това е възможност дори да покажат в момента какво намират по време на разкопките. От друга страна, си е цяла политика, която още е непозната за нас и трябва да се провежда от местните власти, как се работи с местните публики и се привлича интересът към несоциализираните обекти, без това да пречи на тяхното опазване. За пример той посочи могилата край с. Петко Каравелово, където работи Александър Чохаджиев и за която туристическият поток би бил много по-голям, ако Община Полски Тръмбеш разчисти пътя до там от храсталаци, за да могат хората да я посещават. Случаи като този във Великотърновска област, а и в страната има колкото щеш.
Археологията става все по-интердисциплинарна наука, която ползва услугите на ред други - антропология, геофизика, химия… Тя се развива като всяка друга наука и в нея навлизат нови методи на проучване. Някои от тях са недеструктивни, т.е. не се налага непременно разкопаване, а може с геофизична апаратура да се открият обемите на сгради и комплекси.
За съжаление в България парите са недостатъчно. 1 млн. лева за 400 обекта е нищо, в сравнение със средствата, с които разполагат чуждестранните археолози само за един обект. Но толкова можем да си позволим. Затова българските археолози изостават от водещите държави в това отношение – не като методика на проучването, а като снабдяване с технически средства. „По тази причина, на родните ни археолози се налага да прилагат методи, с които се е работило още по времето на Шлиман, когато откривал Троя”, шегува се Иван Църов. Положителното е, че и в България разполагаме с няколко групи геофизици, които са особено полезни при проучване на могилите. Те са ползвани при могилата край с. Петко Каравелово, в Никополис ад Иструм и общо на около 50 обекта в областта.
В богатата ни на археологически обекти земя има възможност да се правят много разкопки, но истината е, че работа няма за всички археолози, особено за младите. Учен без създадено име и публикации трудно би намерил място в даден екип. Но това си е вечното противоречие между младия и квалифицирания специалист. „В България археолог не е свободна професия. Да си завършил тази специалност не значи, че си археолог. Едва като те назначат в музей или институт, ти се дава възможност. Има си квалификации и изисквания, за да можеш да станеш заместник-ръководител или ръководител на проучване”, обяснява Иван Църов.
Все пак истинският образ на археолога е далеч от този на Индиана Джоунс, макар че за популярността на професията и този филмов герой много помогна. Археологията всъщност са и много скучни за обикновения човек изследвания, които после се превръщат в научни публикации. По отношение на участие в научни форуми учените от Историческия музей във Велико Търново имат право, в зависимост от бюджета, до 5 дни за участие в различни конференции. Разбира се, не като слушатели, а с доклад. От време на време излизат възможности и за задгранични командировки на специалисти, за да участват в международни форуми. РИМ подпомага и кариерното развитие на задочните докторанти – служители на Музея, като заплаща таксата, необходима за защита на тяхната дисертация. Годишно, по веднъж, музеят си позволява да заплати и таксата, на този учен, който иска да стане доцент. Това е приносът за развитието на научния потенциал, защото музеите са и културни, и научни институти по закон.
А РИМ – Велико Търново всеки момент ще предаде за печат тома за настоящата 2018 г. на „Известия на Регионалния музей”, който е с номер 33. Изданието се разпраща в около 100 сродни институти в цяла Европа, с които си разменя научна литература.
Ана Райковска