Българският Караян в рокля – Ваня Монева, предава музикалната дарба на дъщеря си Мария Илиева

Диригентката и създателка на хор „Космическите гласове от България” Ваня Монева е една от много успелите, но позабравени в своя роден град Велико Търново творци. Поне тя се чувства забравена. Като че ли повече е известна като майката на Мария Илиева, отколкото с постиженията си. „Чудя се защо Търново ме забрави и никога не ме кани да направя концерт с хора. Да се види, че има една болярка, която обикаля света. А ме канят в толкова други градове. Обикалям България и съм щастлива, а Търново не се сеща за мен. Някак си ми е болно. Може би отговарящите за културата е нужно да се пообразоват кои са изтъкнатите българи с търновски произход. Ето - Красимира Стоянова, също от Велико Търново, блестящ международен артист, изключително сопрано, и за нея никой не се сеща. Вярно е, че тя обикаля световните сцени и малко стои в България, но трябва да се знаем и да се ценим. А българите, които на инат сме останали в България и правим изкуство тук, това не се забелязва. На артиста какво му трябва… Да го похвалиш, да го отличиш, да го аплодираш, това му е наградата. И го казвам не само от свое име, а и от името на колегията. Или се сещат за нас, когато не можем, а не когато сме в блясъка си, тогава  да покажем колко много можем”, казва с леко огорчение Ваня Монева.

Тя е родена на 29 април 1954 г. и по великденските празници ще празнува 65-годишен юбилей. Зад гърба си има завидна кариера и дълга визитна картичка. Заради високия й професионализъм композиторът Красимир Кюркчийски я определя като българския Караян в рокля. 10 години ръководи хоровата школа в Казанлък, а през годините и хорове в София, Лом и Стара Загора. След спечелен конкурс става диригент на женския хор на БНР, сега е продуцент „Народна музика” в Българското национално радио и прави записи с певци и инструменталисти, като се стреми да съхрани автентичния фолклор. Преподава „Вокални ансамбли и хор” в Музикалната академия в София от тази учебна година, в новите специалности по фолклор. Същевременно е и докторант в Пловдивската академия.

Бащината къща на Ваня Монева е на ул. „Христо Иванов” 5, под Първа гимназия, а детството й минало край реката и в подножието на Царевец. Тогава върхът на хълма бил гола поляна, на която търновци се разхождали в почивните дни. Спомня си безгрижните игри с децата от махалата, за къпането в Янтра, за музиката от ресторанта на Царевец, която се чувала лятно време навсякъде. Много мило и свидно и досега. На път ли е, винаги носталгично се оглежда за родния дом, а когато е във Велико Търново дори за ден-два, тя се зарежда отново и се чувства великолепно. Учила е в ОУ „Христо Ботев”, а в Музикалната школа с пиано (тогава зад паметника на Стамболов, после се мести в Профсъюзния дом) влязла още на 5 годинки.
Че е много музикална, разбира първо майка й. „Разправяла ми е, че когато съм била още на месец и нещо, като ми пеела в скута, ритмично съм подскачала - на по-бързите песни съм забързвала и аз, а на бавните – лекичко съм се поклащала. Но аз съм израснала в музикално семейство, с песните на мама и баба. Баща ми Симеон Монев беше самоук музикант и свиреше на мандолина, а дядо на кавал. Прадядо ми свирел на гайда”, разказва Ваня Монева. Още в детската градина само като слушала и гледала учителката как свири на хармоника „Вятър ечи, Балкан стене”, тя успяла да нацели мелодията и да я възпроизведе на инструмента. За целта обаче се измъкнала по нощничка от креватчето и се скрила в едно от помещенията. Не й се скарали, дори казали на майка й да й купи хармоника – нейният пръв инструмент. Резултатът от детското непокорство бил, че записали Ваня в Музикалната школа. Първоначално искали да я правят цигуларка, но учителката по пиано се преборва за нея. На чудесната си подготовка при Маргарита Тананова тя дължи и приемането й в Музикалното училище в Русе, от раз. А самата Маргарита Тананова не била случаен педагог и славата й се носела из музикалните среди. Преди Ваня, други две, станали после много известни пианистки, излизат от школата й – търновките Дочка Димова и Лилия Наумова.

Диригент не се става, диригент се ражда
В Музикалното училище, след дълги наблюдения как съпровожда на пиано певци и инструменталисти и как работи с тях, преподавателят й по „Ансамбли” Веселин Байчев, диригент в Русенската опера, решава, че Ваня има данни за диригент. Защото диригент не се създава, диригент се ражда. До ден-днешен тя пази писмото от Веселин Байчев до нейните родители, в което той обяснява качествата й и че непременно трябва да поеме в тази посока. А Ваня си мечтаела да стане едва ли не световноизвестен пианист и да обикаля сцените с големи оркестри. Така Веселин Байчев променя завинаги нейното развитие като музикант. Представя я на бъдещия й учител по „Хорово дирижиране“ в консерваторията проф. Васил Арнаудов, който тогава бил и главен диригент на прочутия русенски хор „Родина”. След като я разходил по всички музикални жанрове, маестрото й дал няколко урока, с които тя влиза в Музикалната академия. Ваня дори не се зарадвала кой знае колко, защото за нея не било победа, а продължение на кариерата й, най-естественото нещо. От първи курс тя следва своя преподавател – по репетиции, пяла в Хора на софийските девойки, ръководен от него, дори прескачала до Русе, за да гледа и чуе как той работи със смесен хор. Обикаляла операта, оперетата и всички видове хорове, почти не пропускала концерти. Трупането на знания само засилвало желанието на Ваня да усвои професията на диригента. „Заобичах тази професия и заради Васил Арнаудов. Той беше грандиозна, велика личност, един от най-големите ни хорови диригенти”, казва за него Ваня Монева.
Преди 25 години създава хор „Космическите гласове от България”
„И аз имам юбилей, и хорът. Трупат се и е много хубаво”, усмихва се лъчезарната жена. През 1991 г., след спечелен конкурс, Ваня Монева става диригент на женския народен хор на БНР. Но за кратко. Плиткоумни чиновници закриват след година хор с 50-годишна история. Останала без хор, който да ръководи, Ваня Монева решава да основе свой. „Талантът избива. Той не е моя заслуга, паднал ми се е свише. И понеже предназначението му е да бъде проводник на божествената музика, аз трябва да я давам на публиката тази музика”, обяснява решението си Ваня Монева. Така през 1994 г. се появява „Космическите гласове от България”, в който събира изключителни народни певици. Продуцентът Емил Минев, с когото работи, бързо осигурява участия на новата формация. „Мислехме за имена, разказва диригентката. Мениджърът тогава предложи да бъде хор „Ваня Монева”, но аз го отхвърлих. Спряхме се на името „Космическите гласове от България”, защото смятам, че България определено има връзка с космоса”. Получила упреци, че името звучи претенциозно, но Ваня е убедена, че България наистина е специална земя, със специални хора. И още в началото си обещава, че хорът ще заслужи името си. Влага цялата си същност, енергия и талант в него, а той започва да печели популярност и да го търсят.
Съдебна сага отнема името на хора
През 2012 г. продуцентът Емил Минев умира и се появява дъщеря му с претенциите, че хорът е неин. Упълномощава вуйчо си, един от милионерите на България, да я съди, за да вземе името на хора - „Космическите гласове от България”. Ваня Монева печели всички дела, както и на първа и втора инстанция пред ВАС. Но изведнъж на трета инстанция се оказва, че губи, след като всички около нея очаквали, че ще спечели. Така спиралата се завърта и нейният женски хор от миналата година е регистриран като „Ваня Монева” и вече никой не може да й го вземе. „Всички, които ме подкрепяха в моята юридическа борба да докажа коя съм и какво правя, ми казваха, че някой си е купил това име. Подкрепи ме и моята дъщеря Мария Илиева, защото „марката, казва, мамо, си ти”. Трудно го преживях, но премина”. А и поканите за участия са за хора на Ваня Монева, както и да се казва той.
Знаменателни участия
Заедно със Софийска филхармония нейният хор в Брюксел открива европредседателството на България през 2018 г. А преди това, когато губернаторът на Токио приема олимпийското знаме в Рио като следваща олимпийска столица, на това 10-минутно представяне на Токио, не някой друг, а хорът на Ваня Монева пее пред целия свят японския химн. „Моженето никой не може да ни го вземе. Сега, къде на шега, хората ни наричат „космическите гласове на хор „Ваня Монева”, защото певиците звучат така”, казва диригентката. Стотици са концертите на хора в най-различни точки на света. А в Япония са имали и по три концерта на ден. Ваня много се радва и когато ги канят по празници в българските градове. Това за нея означава, че родината има нужда от тях. „Българите са жадни да чуят изпълнители на живо. Стремим се да достигнем до сърцата на хората от малки и големи селища”, споделя тя. Фолклорът й е вроден. От малка пее народни песни и знае стотици. И макар че по специалност Ваня е класически диригент, Васил Арнаудов, разбирайки за афинитета й към фолклора, я насочва към женския народен хор, изпращайки я като помощник-диригент на хора на Националното радио. Когато го чула как звучи, тя се зарекла, че един ден ще се занимава именно с такъв хор.
Мария Илиева – музикалното продължение на рода

При толкова музикални гени, няма как да не се появи в рода и певицата Мария Илиева, нейната дъщеря. И малката Мария започва да свири в Търновската музикална школа. В първи клас вече е в Казанлък, където я отвежда Ваня Монева. Учи пиано и солфеж в тамошната школа, а в хора пее при майка си, където открива, според Ваня, много от тайните на пеенето. Мария учи в Математическата гимназия в Казанлък, а после в София, където се мести семейството. Един ден просто заявява на майка си, че много иска да пее. Но тъй като била на 15 години и нямало подходящи хорове за нейната възраст, започнала като певица в първата си група – „Високо”. После я открива музикалната компания БМК, която продуцира „Ку-ку бенд”, а после… кариерата й продължава самостоятелно и стремглаво нагоре. И наред с музиката, която изпълва живота й, след средно образование Мария Илиева учи икономика, пиар в Лондон, завършва и „Международни отношения”.
Ваня Монева твърди, че никога не се е бъркала в живота на дъщеря си. Даже напротив, възпитавала я от малка да прави това нещо в живота си, което няма да й е трудно. Т.е., толкова много ще го обича, че трудностите ще ги преодолява с охота. Останала неосъществена обаче лелеяната й мечта да бъде хирург. Даже Ваня й купила скалпел, с който 10-годишната Мария правела на дъската за рязане дисекции на умрелите вече животинчета, които отглеждали вкъщи. Мария обожавала животните, даже поискала и питон, но за него наистина нямало място. Когато била вече в 10-ти клас, Ваня я урежда да посещава упражненията на студентите по медицина, да си начеше крастата. Мария притежавала завидно хладнокръвие при аутопсиите. Често само тя оставала права сред припадналите или избягали студенти. А за един неин рожден ден Ваня й подарила да гледа сърдечна операция, от която Мария Илиева излиза възхитена и удивена. Била брилянтна по биология, но не толкова подготвена по химия, затова не се решила да кандидатства медицина. Въпреки това, за дъщеря си Ваня Монева казва, че е веща в много неща.
На рождения си ден Ваня Монева събира близки роднини, колеги и приятели в студио 5 на НДК, а юбилеят на хор „Ваня Монева” ще бъде на 8 юни в зала „България”, в рамките на Софийски музикални седмици. „Хорът е създаден на 11 юни 1994 г., така че до юни следващата година може да празнуваме спокойно”, смее се Ваня Монева.  Удовлетворена е, че прави нещо, което много обича и се развива в посока, която желае и мечтае. А в музиката, както във всяко изкуство, няма таван за мечтите.
Ана Райковска