Бързоногият голмайстор на „Етър” Цингата стана на 65 г.

Велико Търново е може би единственият извънстоличен град, който има петима футболисти, обявени за Почетни граждани – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Бончо Генчев, Илиян Киряков и Цанко Цветанов. И то напълно заслужено, защото допринесоха не само за най-големия успех на великотърновския, но и за българския футбол – четвърто място и бронзови медали от Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Неслучайно от тогава те са известни като „Героите от САЩ’94”. Успех, какъвто българският национален отбор по футбол не беше постигал нито дотогава, нито след това, а надали в близко бъдеще ще постигне.
Но и преди тях в „Етър” са играли много добри футболисти, които са радвали зрителите на стадион „Ивайло” със сърцатата си и майсторска игра и с головете си. Сред тях е и един от тримата най-добри голмайстори на отбора - Георги Цингов.

Когато стане въпрос за него, зрителите си припомнят неговите майсторски изпълнения сякаш „бяха вчера”. А той навърши 65 години.
Роден е на 22 февруари 1956 г. в град Любимец. Започва да тренира футбол в детско-юношеската школа на родния си град. След това е привлечен в юношеския отбор на ФК „Хасково”. Като войник се състезава за отбора на „Тракия” (сегашния „Ботев”) в Пловдив. След уволнението си играе един сезон за ФК „Хасково” в Южната „Б” група. През лятото на 1977 г. е привлечен в отбора на „Етър”, който по това време играе в състава на Северната „Б” група под ръководството на старши треньора Семко Горанов. Но понеже в края на сезона отборът не успява да се върне в елитната група, треньорът е сменен с доказания специалист Атанас Пържелов и влиза през 1979 г. за втори път в тогавашната „А” група.
През лятото на същата година Пържелов е привлечен за старши треньор на националния отбор, сменилите го Иван Колев и Васил Методиев не успяват да задържат отбора в групата и той отново изпада от нея. Все пак Методиев е оставен на поста и през сезон 1980-1981 г. отново връща „Етър” в елита.
В „Б” групата Цингов играе три сезона и записва 83 мача и 33 гола. А в елитната група записва шест сезона, през които изиграва с „виолетовия” екип още 162 мача и отбелязва още 37 гола. Така той се нарежда на трето място по отбелязани голове за „Етър” в елитната група след Димитър Цеков (60 гола) и Митко Аргиров (57). Докато играе с „виолетовия” екип, той завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „История и физическа подготовка”. Така след 10 години във Велико Търново (без сезон 1984-1985 г., когато с треньора Георги Василев са в плевенския „Спартак”), Георги Цингов заминава за чужбина. Първо играе за отбора на ПАЕ от град Лариса, с който става шампион на Гърция, а след това печели титлата и на Кипър с най-силния островен отбор „Омония” (Никозия). На средиземноморския остров играе и за още един местен отбор – „Керавнос”.
След тригодишното си пребиваване в чужбина Цингов се връща във Велико Търново и започва работа като треньор в Детско-юношеската школа на „Етър”. Още на втората година постига много сериозен успех, като през 1992 г. става републикански вицешампион с юношите старша възраст. От този отбор по-късно за мъжкия отбор играят Емануел Луканов, Стефан Данаилов и Станимир Левтеров - Станбито. През есента на същата година е назначен за треньор на детския отбор, от който след години за мъжкия отбор в „А”, „Б” и „В” група играят Стефан Ангелов, Владимир Атанасов и Тодор Колев, а Александър Томаш в момента е треньор на „виолетовите”. След юношеския и детския, за сезон 1995-1996 г. Георги Цингов е назначен за старши треньор и на мъжкия отбор на „Етър”, който тогава се състезава в елитната група.
Още като футболист Георги Цингов се запалва по ловджийството, завършва курс и става пълноправен ловец. От дълги години е член на ловната дружинка във великотърновското село Въглевци, а от 2016 г. е неин шеф. За традиционния годишен събор на селото през първата половина на месец октомври, ловната дружинка осигурява курбан чорба за жителите на селото. Така след като е заслужил с головете си да бъде сред тримата най-добри голмайстори на „Етър” за всички времена, Георги Цингов е признат и за най-добрия ловец сред съотборниците си. Една много сериозна биография, с която малко футболисти на „Етър” могат да се похвалят. А ето как и неусетно изминаха 65 години от живота на Цингата. Да е здрав, другото го е постигнал.

Ангел ГАНЦАРОВ