Бай Колю сложи началото на футбола и баскетбола във Велико Търново

В продължение на повече от 30 години Никола Илиев е бил сред най-големите колекционери на пощенски марки

Днешните млади любители на футбола във Велико Търново, а дори и техните родители, надали са чували за Никола Илиев – бай Колю. А това е един от създателите на търновския футбол. През 1919 г. той е сред основателите на първия футболен клуб в старата столица - МСК (Младежки спортен клуб), а през 1924 г. и на футболен клуб „Етър”. В продължение на 10 години той е бил и техен състезател - вратар.
Дори и хората от по-възрастното поколение в града обаче надали знаят, че той е създател и на първия баскетболен отбор във Велико Търново, и то женски. Това става през 1925 г. след едно от посещенията му в столицата.


„В клуба (Спортен клуб „Етър”) членуваха и много девойки, които не спортуваха. Използвахме ги в разни комисии. На тези девойки, като завеждащ спорта, се наложи да въведа и на тях някакъв спорт. Бидейки един ден в София, видях на витрината на една книжарница на улица „Лавеле” правилници за разни видове спорт. Купих ги всичките и връщайки се, във влака, ги прочетох набързо и като най-подходящ спорт за девойките намерих, че е баскетболът. По това време бях чиновник в Постоянната комисия. Вземах си седем дни отпуск и реших сам да направя игрище за тази игра. За най-подходящо място избрах западната част на градската градина, където боклукчиите изхвърляха с коли боклука. Никой не знаеше, че тук ще става игрище. Работих сам, копах, изравних терена, посипах го с пясък, докаран с мои средства, поставих и няколко пейки, които вземах от градската градина. Сега вече стана известно на Настоятелството на клуба, че има готово игрище за баскетбол. Трябваше да се закупят диреци и да се направят обръчи и мрежи. Скоро всичко беше купено, направено и поставено. Боядисахме баскетите и нарисувахме на таблата значката на клуба. На девойките направихме фланелки с небесно син цвят, а те сами трябваше да си направят бели плисирани поли, бели чорапи и бели пантофи. Тренировките ни по баскетбол започнаха под мое ръководство всеки ден следобяд. Те продължиха до есента, когато изненадващо Общината ни предупреди, че на това място ще строи парници за цветарника и ние трябва да се преместим другаде. При това положение трябваше да извадим баскетите и да ги поставим на източната част на Марино поле, точно на мястото където е къщата на архитект Габровски (сега хотел-ресторант „Алегро”). Тук обаче девойките се срамуваха да играят и престанаха да тренират. Един ден баскетите изчезнаха от това място. Намерихме ги забити на юнашкото игрище. Вземали ги без разрешение от нас, като сметнали, че са изоставени. От там баскетите бяха преместени в задния двор на Девическата гимназия (сега Факултет по изобразително изкуство към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”). При това положение нашите девойки бяха лишени от удоволствието да упражняват този хубав спорт”. Това разказва за началото на баскетболната игра във Велико Търново бай Колю в своите спомени, съхранени от неговия внук Руен Хаджиниколов.


Никола Илиев е роден на 29 декември 1900 г. в град Ловеч, където е живял само шест месеца. След това семейството му се премества и се установява във Велико Търново – в Железарската махала на улица „Зеленка № 12, където днес живее внукът му Руен. Произхожда от средно чиновническо семейство. От малък има увлечение към колоездачния спорт, защото 13-годишен наследява от вуйчо си, убит при Бунар Хисар, велосипеда му „Сингер”. Бързо се научава да го кара, макар и с крак под рамката, защото бил нисък и не достигал педалите. На 14 години става най-малкият член на колоездачното дружество в града.

От тогава в продължение на близо 10 години участва във всички излети и надбягвания по шосе и на колодрума (стадионa на центъра в бившето Военно училище). И независимо, че е участвал заедно с по-големи от него, е спечелил много медали и награди.
Бай Колю взема най-дейно участие в създаването на първия футболен клуб в града МСК (Младежки спортен клуб), а след това и на футболен клуб „Етър” (тогава Спортен клуб „Етър”). В Железарската махала, където живеел, имало около 35 момчета ученици, почти на една и съща възраст. По примера на София, Варна и други градове от страната, за които са чували, че имат футболни клубове, решават да създадат такъв и в старата столица. „И един ден, на 10 септември 1919 г. към 4 часа следобяд се събрахме 11 души в градинката, точно на мястото, където сега е днешният нов театър и решихме и ние да образуваме спортен клуб. Всички бяхме единодушни. Образувахме клуба и го нарекохме „Младежки спортен клуб” (МСК)” – това пише в своите мемоари Никола Илиев.
Преди създаването на първия девически баскетболен отбор във Велико Търново през 1925 г., година по-рано - на 24 април 1924 г., той е сред учредителите и на Спортен клуб „Етър”, който в първите години е развивал и практикувал предимно футболната игра.


За да бъде пълно представянето на този неуморим спортист, спортен организатор, деятел и общественик, не трябва да се пропуска и обстоятелството, че той е един от създателите и на първото филателно дружество във Велико Търново, наречено „Пощенска марка”. Това става, както се вижда от запазен печат, на 3 октомври 1937 г. Дружеството приело и свой устав на Общо събрание, свикано на 11 ноември същата година. Тази малка книжка е била нещо като библия за колекционерите на пощенски марки в старата столица. Уставът бил отпечатан в печатница „Отец Паисий” във Велико Търново и е определял основните права и задължения на неговите членове.
В продължение на повече от 30 години Никола Илиев е бил сред най-големите колекционери на пощенски марки и най-активните членове на филателното дружество във Велико Търново. А пишещият този материал си е купувал от него пощенски марки до средата на 60-те години на миналия век от филателния магазин в Новата (тогава) поща, където бай Кольо увлекателно и с много любов обясняваше произхода и издаването на всяка една марка и серия.
Никола Илиев почина през есента на 1984 г., малко повече от месец, преди да навърши 84 години.
Ангел ГАНЦАРОВ