Бивш корабен механик трети мандат управлява Горна Липница

Палов е радетел на културата и изкуството
Снимка: личен архив

Бивш корабен механик е сред най-успешните кметове в Община Павликени.   67-дишният Юлко Палов е зет в  село Горна Липница и след 34-годишно пътуване с кораби, решил да се установи със съпругата си в китното селце.
„Тогава синът и дъщеря ми заявиха: „Имаш сили, опит и умения, защо не станеш кмет на Горна Липница?” . Почти на майтап се кандидатирах и така вече трети мандат съм на този пост ”, споделя Палов.
Въпреки, че е погълнат от кметските дела и решаването на куп проблеми на местното население, което наброява около 500 души, управникът с умиление си спомня времето, когато е плавал с кораби по Дунав.
„Завърших Военноморското училище във Варна и ме разпределиха на работа на търговски кораб по реката. През изминалите над три десетилетия съм кръстосвал от Регенсбург, който е последната плавателна точка на Дунав, до устието на реката в Солина. С търговски кораби превозвахме различни товари. Прекарвахме въглища и руда за Кремиковци, вино за Германия, а от там пък в България доставяхме техника”, реди Юлко Палов.
Управникът се връща назад в спомените и разказва за тежки моменти от професионалния си път.
„При всеки рейс има екстремни ситуации. Реката е тясна, течението е бързо , има остри завои и често се стига до непредвидени и рискови ситуации. Веднъж превозвахме 49 камиона, които бяха подредени в кораба на около 10 см разстояние един от друг и укрепени. Въпреки, че се движехме с 30 км/час, на остър завой корабът опря в брега, синджирите се скъсаха и камионите се удариха един в друг. При друг круиз пък австрийски тласкач на завой понесен от силно течение с целия си конвой връхлетя върху нашия кораб, който бе дълъг 116 метра и широк 22 метра, и го разпори от носа до кърмата над водолинията. За щастие разбити глави нямаше, но се наложи в австрийския град Линц да разтоварим и корабът да остане за дълъг ремонт, защото повредата беше сериозна”,  разказва Юлко Палов, който е бил вторият човек по ранг след капитана на плавателния съд.
През 2007 г опитният моряк се пенсионирал и вместо да се отдаде на дългоочакваната почивка и спокоен живот, завъртял кормилото на кметската власт. След 10-годишно кметуване, днес Палов е категоричен, че корабът се управлява много по-лесно, отколкото едно село.
„На плавателния съд има ред и дисциплина. Там животът ти зависи от другите. Казва се един път и разпореждането се изпълнява ”, аргументира се първенецът на Горна Липница.
Когато спечелил първия мандат, събрал хората и им казал:  „Няма партии, няма ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС и т.н. Моята партия сте вие!”.
„Не се записах партиен член, тъй като е късно да променям света. Исках обаче да променя Горна Липница и тя да стане добре уредено село, защото беше  със затихващи функции. Не се раждат деца, но в последните години взеха да се връщат повече млади хора. Те работят предимно в кооперацията-трактористи, комбайнери”, разказва енергичният кмет.
Той е радетел на културата и изкуството. Издействал е разрешение от Община Павликени двете бивши училища и детската градина да се стопанисват от кметството в Горна Липница.


Така за осми път това лято селището оживя, защото по инициатива на сина на кмета тук се събират хора на изкуството буквално от цял свят, за да рисуват, да ваят причудливи фигури. Постепенно Арт академията в Горна Липница се е утвърдила като една от най-значимите прояви в културния афиш на Община Павликени.  Всяка година през август в селото се събират творци от България и чужбина и в продължение на седмица създават произведения на изкуството.
„Направихме картинна галерия и всичко, което е създадено по време на пленерите, се излага в нея. Експозицията наброява над стотина творби. Сред тях има много ценни работи - картини, пластики, инсталации. В Горна Липница преди години гостува университетски преподавател по изобразително изкуство от Египет. Пазим интересни платна на талантлива румънска художничка, която е завършила живопис в Америка”, информира Палов.
По време на гостуването на творците дейният управник организира забави с нестинари, кукери, а това лято пред участниците пък свирил скулптор, който се оказал изкусен гайдар.
Юлко Палов е горд, че е успял да издейства пари за основен ремонт на храма „Св. Димитър”, който е строен през 1863 г. от майстор Колю Фичето. Църквата отново е действаща, откакто Палов е кмет.  В нея са вложени около 200 000 лева, които са осигурени по проекти от Дирекцията по вероизповедания и от държавната хазна.
“Изчистихме църквата. Вътре я изкъртихме до камък и я измазахме. Ремонтирахме покрива. Възстановихме иконостаса,  стегнахме камбанарията, подновихме покрива. Ремонтирахме и сградата на някогашното килийно училище”,  изброява с гордост Палов.
С огорчение обаче споделя, че иконите са окрадени.  Самият той, по заръка на великотърновския митрополит Григорий, е скрил две, понеже са много ценни и изкушават крадците. Рисувани са от ученици на Захари Зограф. Милеещият за светините кмет е прибрал на  сигурно място и оригиналния ферман на султана, с който е разрешен градежът на църквата. Навремето, пет години преди строежа, цяла петиция хора се вдигнала от Горна Липница и отишла пеша до Цариград, за да иска разрешение лично от султана.
„Голям проблем дълги години беше  пътят до Горна Липница. По трасето от около 10 км зееха огромни дупки като кратери. Хората си трошаха колите и пъплейки го изминаваха за близо час. След дълга битка, протести и ходене по мъките проблемният участък бе асфалтиран и сега е като самолетна писта. Като ми се обадят от Община Павликени, качвам се в колата и на 11-та минута съм там”, доверява Палов.
Амбициозният управник не крие, че се е справил и с друго сериозно предизвикателство в интерес на селото. Преди време се появили инвеститори и заявили, че искат да изградят в Горна Липница станция за биогаз, която от гниещи субстанции да добива електроенергия. Предприемачите заявили, че възнамеряват да вложат около 3 млн.евро по проекта.
„Разгледах подробно разработката, но открих много недостатъци. Тогавашното ръководство на екоинспекцията във Велико Търново се беше произнесло, че за такова начинание не е необходим доклад по Оказване въздействие върху околната среда /ОВОС/. Прецених, че това не е редно, защото при гнилостните процеси ще има замърсяване, ще има и шум при работата на съоръженията. За да предотвратя евентуални вреди за селото, атакувах становището на РИОСВ в Съда и спечелих делото”, изтъква Юлко Палов.
През последните години Горна Липница се е превърнала в интернационално селище. 35 къщи са купени от чужденци и местното население съжителства с англичани, немци, руснаци, гърци, белгийци, украинци, французи. Името на селото означава „много липи”, а според древна легенда навремето липниците били три – Горна, Долна и Средна. Средната отдавна изчезнала, а на нейното място Юлко Палов вдигнал параклис, който всъщност се намира в собствения му двор и представлява като че ли най-голямата местна атракция. Бившият корабен моряк го построил през 2003 г. за хатъра на жена си, която по това време била болна и само на мястото на градежа се чувствала добре. Параклисът, който е благословен от дядо Григорий и е със статут на църква, носи името на свети Иван Рилски, отново по поръка на кметската съпруга, която впоследствие се излекувала напълно.
„В храма могат да се извършват всички тайнства – кръщенета, венчавки и опела.Имаме си и антемист. Това е парче плат с отпечатани на щампа рисунки от Библията, а в едната му част има зашита мощ от светец. Антемистът всъщност е разрешителното от църквата”, уточнява Юлко Палов.
Управникът кипи от идеи за развитието на селото.
„Искам то да се превърне в туристически център. Нужен е ремонт на селскостопанския музей, който е уникален и е първият по рода си в страната. Навремето сградата е строена без гвоздеи и грам метал. Трябва обаче музеят да бъде обновен, за да може да се включи в туроператорски програми. Селото разполага с не малко живо наследство, което от години е скрито от погледа на хората - природонаучния музей, голямата сбирка на северняшки носии, на битови предмети, които са запазени в отлично състояние в нашето читалище „Зора 1886”.  По проект спечелихме 200 000 лева от Министерството на културата за читалището, но от там наредиха, че с парите ще бъде осигурено техническо оборудване. Сега имаме копирни машини, скенери, компютри, но сградата е в окаяно състояние. Затова търся начини за ново финансиране за  ремонт на покрива, за боядисване, измазване, за смяна на дограмата, за обновяване и за отопление на киносалона”, изброява Палов.
Радетелят за благоденствието на селото допълва, че местността "Дядопановата курия" е историческа забележителност. Там се е сражавала четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър с турците. В момента гората и паметника са в много занемарен вид. Палов е амбициран да го превърне в място, където хората, посещавайки тази забележителност, ще могат с удоволствие да се насладят и на изключителната природа.
„Мислим за създаване на къща-музей на семейството на Серафим Северняк, като я именуваме "Семейство на просветители", защото майката и бащата са били уважавани учители и общественици в селото”, казва още Палов.
Оправният кмет се е справял с не малко житейски предизвикателства. Преди 3 г се наложило да изроди заедно със зет си бебе. Това било четвъртото дете на местна самотна жена.
„Беше през февруари. Похлопа на вратата и каза, че ражда. Скочихме със зет ми, грабнахме чисти кърпи и чаршафи и хукнахме. Бебето проплака, извикахме линейка и сега детето расте и е добре. Като кмет ми се е налагало да режа скъсани жици под високо напрежение, за да не бъде убит някой човек от ток. Гасил съм и пожари”, разказва Палов.
Кметът обаче е категоричен, че заслугата за постигнатото в Горна Липница е на цялото население и на неговите близки. Палов не крие, че управлява с помощта на цялото си семейство. Синът му Димитър и съпругата му са адвокати. Дъщеря му Елица и зет му са журналисти. Съпругата му Мария пък е запалена самодейка. По случай 130-годишнината от създаването на читалището на 9 септември в Горна Липница ще има голям концерт и ще бъде излъчен филм. Съставът за автентичен фолклор жъне успехи и след участие в 5 фестивала е удостоен с 5 награди. Костюмите на самодейците са изцяло ръчна изработка от преди векове. Ризите са изтъкани от памук и коноп, кърпите са везани с коприна и камилска прежда, а на сцената танцьорите тропат с калцуни и цървули. Самодейците от Горна Липница възраждат отдавна забравени хора и обичаи.
Когато не се занимава с кметски дела, бившият моряк участва в драмсъстав. Признава обаче, че актьорският му опит е твърде скромен и се изчерпва с пиесата „Къщата край лозето”, но пък му е доста забавно. Юлко Палов е запален пчелар и има 15 кошера. Хобито му е да събира и реставрира стари предмети - часовници, пишещи машини, а в момента възстановява петромаксов фенер от 1900 година.
Палов обаче е категоричен, че повече няма да се кандидатира за управник.
„Имам нужда от почивка. Не си представях така пенсионерския живот. Ако преди на кораба успявах да прочета поне две книги на месец, сега за 10 г съм изчел едва пет. Харесвам произведения от съвременни автори, както и книги на историческа тематика. Последната, която четох, беше за Уинстън Чърчил”, разкрива Юлко Палов.