Болката от любовта направи от Петя сензация в Инстаграм

В истинска сензация в социалните мрежи се превърна само за няколко месеца 22-годишната Петя Попова. Петя, която е от Поликраище, но живее и работи във Велико Търново, има над 7 500 последователи в Инстаграм. Всъщност това число не е съвсем коректно – на практика потребителите, които следват младата жена, са над 10 хил. Защото Петя раздвоява себе си между две големи страсти – поезията и гримьорството. Затова и профилите й в мобилната социална мрежа са два. В единия тя показва как се справя с мерената реч, а в другия – с червилото и сенките.

 С професионален грим започва да се занимава преди около 4 г. Това й увлечение отключва абитуриентският й бал. На него Петя, която към онзи момент завършва „Оперативно счетоводство” в ПГЛПИ „Атанас Буров” в Горна Оряховица, за пръв път използва по-тежък грим. Преди това макиажът не е част от ежедневието й - Петя, освен всичко друго, е и активна баскетболистка, на която рядко се налага да има повод да сложи нещо повече от туш за мигли. Когато се вижда гримирана обаче Петя си дава сметка, че естествената красота е най-ценното в една жена, без значение от нейната възраст, статус, тен, цвят на очите или косата и че ролята на козметиката е просто да подчертае тази естествена красота.
Решава, че иска да се научи да преобразява хората и записва курс по гримьорство при Виктория – един от еталоните на това изкуство във Варна и страната. В резултат днес Петя Попова развива ателието "Shine” в кв. „Картала” във Велико Търново, където се чувства точно на мястото си.
За Петя гримьорството е работа, а поезията – хоби. И двете са й еднакво важни – с първото се издържа, а чрез второто общува с хора с ключова роля в живота й.
За да ти върви в писането, трябва да не ти върви в любовта. Тази максима на един от двамата й любими български съвременни автори – ДимитроV, изпитва на собствените си плещи Петя Попова. Още като дете пише разкази, истории, изобщо имала богато въображение. Нещата обаче започнали да й се получават истински от декември миналата година насам. Тогава се появили пукнатини във връзката й. Тъгата, болката, разочарованието отприщват вдъхновението в Петя и тя започва да изразява в стих онова, което иначе се свени да признае на мъжа до себе си.
Знаех, че ме чете в социалните мрежи. Вярвам, че когато таиш някакво чувство към някой, трябва да му го кажеш по един или друг начин. Времето, за което сме тук и сега, е прекалено кратко, за да пазиш любовта само за себе си. Тази любов трябва да стига до човека, когото обичаш. А как ще я приеме той, ще поиска ли да бъдете заедно или не, това си е негов избор и негово решение. Аз избирам да бъда откровена, споделя Петя Попова.
Така на бял свят се появява „Безкраен пламък” – първата стихосбирка на поетесата с червило в ръка. На 23 април книгата бе представена в култовия „Клуб 7” във  Велико Търново – мястото, което дава поле за изява както да утвърдени вече автори, така и на новопрохождащи.

Книгата събира най-съкровените усещания на Петя и прави пълен разрез на душата й.
С този човек се познаваме от деца. Той ме научи да съм възрастен човек, да съм отговорна, научи ме да съм си самодостатъчна. Преди него важни ми бяха купоните, компаниите, важно ми беше одобрението на другите. Той ми показа как да бъда значима в собствените си очи. Показа ми, че няма нищо по-важно от семейството и от тези, които те приемат точно такъв, какъвто си. Посветих му тази стихосбирка като благодарност и за да му напомня, че както и да се стече животът ни, няма да срещне друг, който да изпитва към него по-силна любов от моята. Стиховете в „Безкраен пламък” са моята изповед, неслучайно първият екземпляр бе за него. Подписах го за „Човекът, който ме вдъхнови”, откровена е Петя.

На същия този човек са посветени всички стихове в „Безкраен пламък”. Без 4, които Петя отдава на семейството си. Една от най-четените й творби е за вече покойния й дядо. Дядо си отиде, когато бях в XI клас. И днес продължавам да си говоря с него, става ми по-леко като знам, че е някъде там и ме вижда, споделя още Петя.
По пътя към издаването на стихосбирката тя среща подкрепата и на вдъхновителя д-р Калин Василев – основателят на Групата за здраве „TarnovoRuns”. „Безкраен пламък” се появява и с помощта на бащата на Петя, който зарязва всичките си ангажименти заради книгата на дъщеря си.
Връзката ми с родителите ми е много силна. Щастлива съм, че съм тяхно дете, казва Петя.

Голямата й мечта е да види стихосбирката си в книжарница. Но не от тези в интернет, а в класическа – там, където влизаш и ти замирисва на мастило и на още топла-топла хартия. Работи за сбъдването на тази мечта, а успоредно с това в главата й се раждат нови и нови стихове. С надеждата, че те са вдъхновени не от болката, а от сладостта на любовта.
Биляна МИЛЧЕВА