Червена капия, домати, морков и морено

И два дни като дявола край казана, за да имаш домашна лютеница по смядовски

Да се вари домашна лютеница си е отколешна традиция. В град Смядово, Шуменско, откъдето съм родом, нито една българска къща не пропуска да си я приготви. Подчертавам българска, защото братята роми, които са навсякъде, не са много по работата. А работа, докато лютеницата влезе в бурканите, колкото щеш. То си е цял ритуал, който отнема задължително два дни и ангажира цялата фамилия. Мен също не ме подминава тази радост и всяка година, въоръжена с дървена бъркалка, бъркам в тавата непрестанно два часа на огъня и пот се лее като река. Но щом всичко свърши, да обереш още топлата лютеница от опразнената тава с комат селски хляб - няма нищо по-вкусно.
Още в края на август, щом мине данданията покрай смядовския панаир, отвсякъде започва сладко да ухае на печен пипер. Дотук много романтично, ама я ми кажете лесно ли се пекат на жар 20 кг червена капия, че после да я обелиш, да изчистиш семките и да я смелиш. Работата трябва да върви на конвейер, включва се цялото домочадие, иначе и два дни няма да стигнат. И това е само началото. За да стане вкусна, пак на жар се пекат и 2-3 килограма патладжан (по смядовски - морено), които също се белят и смилат. В домашната ни рецепта лютеницата се подслажда с килограм – килограм и половина моркови, които се режат на парчета, варят се и се смилат. Задължително се използва водичката, в която са врели. За доматите ви е ясно. Поне 20 кг изчистени и нарязани домати трябва да минат през машинката за мелене. Който има домакински робот е за завиждане, в противен случай въртиш до откат. И докато отметнеш цялата тази работа – взело, че мръкнало.
Важен е тоалетът
За самото варене си изберете по-вехти дрехи, че като започне да клокочи и да хвърчи навсякъде и да ви пръска, да не ви е яд, че остават лекета. А пък и от пушека ще замиришете на веяна скумрия. Аз си имам една „лютеничена” пола, която всяка година вадя от гардероба, щом настъпи сакралният момент. Бархетна е, от времето на баба ми, но кой ти гледа модата.


Да свариш лютеницата си е отговорно нещо и не е за всеки. Трябва майсторлък, нормално кръвно, здрави нерви и да издържаш на високи температури. Загориш ли я, целият труд и материал отиват нахалос. Става се рано, докато не е напекло слънцето, че после и без това става доста горещо край огъня. А той трябва да е нито много силен, нито слаб, иначе престоят прав около тавата се удължава. Докато лютеницата заври, има време за една цигара, но после се бърка непрекъснато и няма време за разсейване. И мърдане няма. Хубаво е, ако има кой да ти прави компания. И без това трябва да се подава я сол, я захар. Олиото може да се налее още в началото, но за хубав вкус и аромат ние добавяме една-две супени лъжици оцет. Подправяме с чубрица и добре счукан черен пипер и за всичко това трябва някой да асистира. И така, до пълното сваряване. Започне ли бъркалката да оставя следи по тавата, значи е готова и може да се сваля от огъня. Остава да се добави нарязаният на парченца чесън и спокойно може да се опитва и доизкусурява на вкус.
За модерния градски човек варенето на лютеница е прекалено трудоемко. А и по магазините има всякакви. Но си е друго, щом зимъска сняг забръска, до ароматната пържола да сложиш и една-две лъжици сварена от теб вкусна и без консерванти домашна лютеничка. Който не го е сторил, а има намерение, да побърза. Червеният пипер на пазара започна отново да поскъпва.
Ана Райковска