Членовете на „Традиция” са превземали Букурещ, Люлебургаз и Таранто

Понякога и най-вълнуващите слова не стигат, за да се почувства патоса, достоверността или емоцията на едно или друго историческо събитие. Тогава се включват реконструкторите, които придават автентичност на обстановката и ни пренасят увлекателно в миналото. Такава е и ролята на великотърновския клон към НД „Традиция”, който тази година отбелязва своята 20-годишнина. От създаването си през февруари 1999 г. досега членовете му са неизменна част от празници и чествания не само във Велико Търново, но и из страната и чужбина. А юбилея ще отбележат със скромна изложба в началото на октомври, със съдействието на Регионалния исторически музей и Общината.

Главен инициатор за учредяването на клуба в старата столица е инж. Георги Топалов. Започнали с 54 човека, като през годините бройката ту се увеличавала, ту намалявала. Сега по списък са 32 души – ученици, студенти, адвокати, историци, икономисти, военни и с какви ли не още професии, както и един депутат – Милен Михов. Най-малката е Раличка, на 4 годинки - внучка на полк. Евгени Пенчев и „звездичката” на групата. А най-възрастният член и един от доайените е първият управител на „Традиция”, ръководил клуба допреди четири години, Върбан Минев. Още от основаването си клубът обединява хора от Триградието – Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Свързва ги любовта към българската история.

Настоящият управител Симеон Цветков е на 43 години, магистър по „Балканистика” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в РИМ – Велико Търново, експерт по оръжията и е един от тези, които подготвят историческия материал за възстановките. А сценариите са поверени на капитана от резерва и в момента охрана на Историческия музей Стефан Стефанов и на зам.-началника на НВУ „Васил Левски” полк. Евгени Пенчев.
Самите оръжия, използвани за пресъздаването на славни битки и сражение, са лично притежание на членовете, при стриктно спазване на закона. Пушките – кремъклийки, трънки, мартини хенри, бердана, са образци, произведени преди 1900 година. Пищовите и те са стари.

През последните години търновският клуб „Традиция” се е насочил към средновековната секция на военноисторическа реконструкция. Той е сред основните участници в средновековния фестивал на Царевец. Набляга на бита, културата и занаятите през Второто българско царство, а в тазгодишното издание членовете представяха различни блюда и гозби от славните за историята на България XIII - XIV век. Търновци успешно си партнират с „Чигот” и „Модус Вивенди”, които имат опит във възстановката на средновековните битки. От тях – бойците, от нашите – занаятчиите и така взаимно се допълват.
Великотърновският клуб „Традиция” си има балисти, катапулти, машина за хартия, които членовете си изработили сами. Дори и грънчарско колело, защото сред тях е и великолепна грънчарка.

Когато прохождали във военноисторическата реконструкция, в началото, сами си шиели дрехите, разказва настоящият управител на клуба, но в последните години използват услугите на професионални шивачи. Друго си е да пипне майстор, който да разучи кройките. За късмет, една от членките – Снежана Иванова, е шивачка.
Всъщност, реално с възстановки на бойни действия „Традиция” се занимава от 2003  - 2004 г., покривайки доста широк времеви диапазон от историята по нашите земи – от могъществото на Римската империя до 1945 г. Местният регионален клон е първият в България, който излиза в чужбина. Това станало през 2006 г. в Румъния, където пресъздали превземането на Букурещ от българската армия през Втората световна война. Първи в страната прохождат в реконструкцията на събития от Балканските войни и Първата световна. През 2012 г. на Марно поле, благодарение на тях оживява за съвремениците превземането на Люлебургаз. Появявали са се и няколко пъти на Шипка, показаха освобождението на Търново, придадоха колорит на честванията на Търновската конституция тази година. Само преди месец се върнали от Таранто, Италия, където пресъздавали сражение на византийския император Алексий Комнин срещу норманите.  
Участниците в клуб „Традиция” са със страхотно чувство за хумор, твърди Симеон Цветков, но когато се подготвя военноисторическа реконструкция и се борави с оръжие, всички са максимално сериозни и съсредоточени, за да се избегнат инциденти. Слава богу, за 20 години в клуб „Традиция” това не се е случвало.  
Има обаче и весели моменти
„През март 2008 г., заедно с шуменската „Традиция” правихме епизод от освобождаването на Търговище. Башибозук трябваше да обира българските къщи. За да е по-достоверно и реалистично, бяха докарали една коза, за която двамата башибозуци да се скарат. Обаче, то отляво и отдясно се гърми, те дърпат въжето на козата и в един момент животното се отскубна и побягна нагоре по улицата. „Турците” с цървулите бягат по асфалта да я стигнат, ама коза стига ли се… В същото време, ние, търновците, облечени като руски войници, стоим зад църквата и чакаме да влезем и освободим града. Само изгледахме как бошибозуците ни подминаха. Питаме какво става, единият само махна с ръка, чу се „Егати козата” и търти да бяга отново. След малко полицаят малко по-нагоре, сложен да охранява, ни води козата и пита наша ли е”, спомня си през смях комичната ситуация ръководителят на клуба. На самия него се е случвало да не му гръмне пушката заради калпав боеприпас. Излязъл умно от положението като казал на партньора си до него да го гръмне, че поне да играе умрял. Пък и бил заптие. По начало, на него най-често се падат отрицателните герои, но пък е забелязал, че се харесват повече, като в киното. Затова и публиката винаги идва да се снима с лошите.
Личното оборудване е на самофинансиране
Всеки сам отделя от бюджета си, за да се снабди я с дрехи, я с оръжие. Често това е повод мераклии да се откажат да членуват в „Традиция”, защото сумите са сериозни. Ето няколко примера. Последно, Симеон Цветков си направил униформа на офицер от българската армия през Първата световна война. Платът струвал 30 лв., за шев дал още 170 лв. Отделно фуражката - 30 лв., ръчно ушити ботуши в Габрово – 100 лв. И всичко това без оръжието. А за униформа на френски войник от Първата световна през миналата година се изръсил 1200 лв. Поръчал си я от чужбина по интернет, защото такава у нас няма. Следващите униформи вече излезли по-евтино, защото шивачката имала модел, по който да ги ушие, ама платът пак бил внос.
На бойните хватки от последните войни се учат от военните, които членуват в „Традиция”. Те са и командирите, щом ще си играят на войници. И всичко става по устав. А за тези от стари времена помагат колегите от „Чигот” и школата „Модус Вивенди”, които владеят майсторството на средновековната фехтовка. „Не е лесно, веднъж схващаш бързо, друг път нищо не се получава и пак става весело”, коментира Симеон Цветков.
20 години членовете на търновския клуб „Традиция” са заедно в добро и лошо. Толкова са се сработили през годините, участвали са в толкова мероприятия, че не им трябва много време, за да подготвят сцените. Имат си и своя традиция – да се събират всеки четвъртък от 17 часа в заведение над паркинга до театъра. Да пият по едно кафе, да се видят и да уточнят подробности по следващите им ангажименти.

Ана Райковска