Д-р Даниела Тасева: Надявам се бъдещите медицински сестри и акушерки да намерят реализация тук

По време на обучението работим и за психическата издръжливост и мотивираността на студентите ни, казва д-р Тасева

Започна приемът на документи за новата учебна година във Филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново. И тази година в специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ ще бъдат приети по 20 души. Днес семестриално завършват момичетата от първия випуск на Филиала, на тях им предстоят държавни изпити и дипломиране. Заместник-директорът на филиала д-р Даниела Тасева се надява те да останат в България и да помагат на нуждаещите се.

-Какви емоции изпитвате, след като предстои да завърши първият випуск от медицински сестри и акушерки?
-Емоциите са големи, както за всяко първо дете. Винаги усилията са съсредоточени към него. Как ще порасне, по какъв път ще тръгне. По същия начин нашите усилия бяха максимално насочени към този випуск. Искахме да им покажем, че не е лек пътят, но от друга страна това са отговорни хора, които са избрали професията. Тази седмица приключва и техния преддипломен стаж.  На 24 юни започват държавните изпити, като до края на месец юли ще премине редовна и поправителна сесия. Също така има още една сесия в началото на месец септември. Надяваме се всички 33 студентки, които бяха на преддипломен стаж, успешно да положат държавните изпити и на 12 октомври да си получат дипломите. Радваме се на това, което се случи, радваме се на техния успех и дано следващите випуски вървят по техния път.
-Колко души общо учат във Филиала?
-Във Филиала се обучават 120 студенти. Започна и кандидатстудентската ни кампания, имаме прием за 20 медицински сестри и 20 акушерки. По принцип капацитетът на Филиала до миналата година беше 160 студенти, след приключване на програмната акредитация е завишен с 10 човека, така че от тази година е 170 човека. Като завишението е за медицинските сестри.
-От акушерки или от медицински сестри има по-голяма нужда в българските болници?
-Естествено, че нуждата от медицински сестри е много по-голяма, от гледна точка на това, че местата, в които може да се реализира една медицинска сестра, са много повече. Тя е по-широко профилна, докато дейностите на акушерката са по-специфични. Но и от двете специалности има драстична нужда.
-Виждате ли светлина в тунела, тези млади хора, които завършват сега, ще попълнят ли празните места в нашата здравна система?
-Надявам се! Надявам се, че  бъдещите медицински сестри и акушерки ще намерят място за своята реализация тук. И дано усилията, които се правят, да бъдат по-бързи и наистина младите хора да повярват, че се правят промени.
-А те какво споделят, искат ли да останат и да работят в България?
-По-голямата част от тях споделят, че искат да останат. Към момента казват „Да“, но все още не са попаднали в реалната среда, като към този момент все още се обучават, работят под ръководството на своите наставници. И трудности да срещнат - има кой да им покаже, не остават и сами на дежурство. Докато попадайки вече в реалната среда, когато сами трябва да поемат отговорността на едно дежурство за 30 или 40 пациенти и се случат някои несгоди…Мисля, че по време на обучението работим и за тяхната психическа издръжливост, мотивираност. Целта ни е да ги подготвим не само за технически изпълнители, а специалисти, които добре взаимодействат с пациента и неговото семейство.
-Вашият Филиал е пример за това, че кадрите са съобразени с нуждите на пазара на труда, в други университети обаче не е така, имате ли съвет към тях?
-Не мога да давам съвет на университетите, всеки си решава сам. Но разкриването на нашия филиал е благодарение на взаимодействието между Областна и Общинска администрация, както и  ръководство на университета. Едно е да поискаш, друго е да се случат нещата. Две години се подготвяше откриването на филиала.
-Какво си пожелавате за следващите 5 години?
-Пожелавам си все повече млади хора да прекрачат прага на Филиала, хора, които са мотивирани и искат да работят в помощ и подкрепа на населението. Защото нашите специалности са от раждането до последния път на човек.
Михаил МИХАЛЕВ