Девизът „Съединението прави силата” е сложен първо на фасадата на Читалище „Надежда”, а след това на Парламента

През 2019 г. две славни годишнини са в основата на културния календар на старата столица: 140 години от приемане на Търновската конституция и 150-годишнината на читалище „Надежда”. То не само е първото в града, но е и тясно свързано с българския парламентаризъм. В бурната му и забележителна история са вписани велики събития и личности, затова и честването на годишнината трябва да е подобаващо.

Историята
Читалище „Надежда” е основано на 8 юни 1869 г. от 32 ентусиасти начело с Димитър хаджи Павли Иванов (1847 - 1913). Инициаторът e наследник на голям и стар търновски род и e първият председател на читалищното настоятелство. Димитър Иванов е начело на българското благотворително братство „Просвещение” в Цариград, активен последовател на Христо Ботев в кръга на вестник „Нова България”, включва се като член на революционната емиграция в годините 1872 и 1873 и заедно с Филип Тотю участва в Сръбско-турска война от 1876 г.
Проектът на читалищната сграда е изработен и подарен от австро-унгарския инженер Франц Билабел. Читалищният театрален салон е изграден специално за Третото Велико народно събрание, благодарение на усилията на търновеца Стефан Стамболов, който лобира в Народното събрание да се отпуснат необходимите средства. Своята лепта дават княз Александър I Батенберг и княз Фердинанд Сакскобургготски, както и много търновски дарители. На 19 октомври 1886 г. е открита първата читалищна сграда в България и в нея заседава на два етапа Третото Велико народно събрание - от 19 октомври до 1 ноември 1886 г.  с председател търновецът Георги Живков и от 22 април до 3 август 1887 г. с председател Димитър Тончев. На 25 юни 1887 г. за княз на България е избран австро-унгарският благородник Фердинанд Сакскобургготски, който полага клетва на 2 август 1887 г. пред делегатите на Третото Велико народно събрание. Четвъртото Велико народно събрание се е състояло от 3 до 17 май 1893 г. Негов председател е Димитър Петков. Тогава се приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция. Чл. 38 дава възможност на българския княз да създаде династия. Формират се две нови министерства. Князът получава правото да награждава с ордени. Променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника.
След обявяване Независимостта на България на 22 септември 1908 г. в търновската църква „Св. 40 мъченици” този държавнически акт е трябвало да бъде узаконен. Свиква се Петото Велико народно събрание, председателствано от Стоян Данев. То заседава от 9 юни до 9 юли 1911 г. За първи път залата се осветява от електричество. На фасадата на читалище „Надежда” се поставя девизът „Съединението прави силата”, който през 1930 г. е поставен и на Народното събрание в София. Отново важни решения се вземат във Велико Търново. Титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха.
Така читалище „Надежда” и Велико Търново са свързани с проведените четири Велики народни събрания  - I, III, IV, V, и изиграват важна роля за утвърждаване на държавността в новата история на България. През 1973 г. театралният салон на читалище „Надежда -1869” е обявен за национален паметник на културата с историческо значение.
За историята на читалището се пазят доста документи, включително устава му, както и старопечатен фонд в библиотека от 12 броя стари ръкописи, 231 броя старопечатни книги, 18 заглавия на вестници и 15 на списания до Освобождението. Най-интересни са Служебен миней (месечник), обнародван във Венеция (1588 г.), Октоихъ, т. е.  Осмогласникъ, (Москва, 1764 г.), Скитски азбучен Патерник, Супрасъл (1791 г.), Гръцки тълковен речник (1809/1812 г.) Върху част от старите книги е поставен първоначалния читалищен печат. На 22 март 2014 г., по случай 145 години от създаването му, читалище „Надежда-1869” е удостоено с наградата „Велико Търново” за активна културно-просветна дейност, свързана с първата библиотека в града и уникалната сбирка от старопечатни книги (издания). За още много неща във Велико Търново читалището дава началото. В него се случват първите театрални представления и първите кинопрожекции. Музейното дело започва с първата музейна сбирка, а първата колекция картини е в основата на картинната галерия в старопрестолния град.
Проблемите
През 2009 г. сцената аварира, Общината подготвя документация, с която се кандидатства за средства пред ведомствената Комисия за бедствия и аварии. Изготвен е протокол от специалистите на Гражданска защита. Години наред обаче, поради липса на финансиране, ремонт за възстановяване на сцената не е направен. Проектите за театралния салон и сцената са изготвени от арх. Пламен Цанев още през 1992 г. По този проект през 2003 г. за около 500 хиляди лева бе извършена реставрацията на салона по проекта „Красиво Велико Търново” с участието на Общината и Швейцарското посолство. През 2018 г. читалищното настоятелство кандидатства по проект на Министерството на културата за недвижими културни ценности от национално значение. Отпуснати са 10 хиляди лева за актуализация на проектите. С още 4 хиляди лева участва и читалището, за да бъде направен пълен комплект на документацията – не само за архитектурно-строителната част, а и за обзавеждането, което трябва да се осъвремени, за да отговаря на новите изисквания за сценична дейност.  В предишен етап на проектиране е изградена оркестрината на театъра. В момента тя е затворена с един дървен подиум и гостуващите театри ползват авансцената. Въпреки неудобството, залата има добра акустика и през 2018 г. на сцената в читалище „Надежда” минаха 37 спектакъла.
Тотално са съборени стените на сценичната част и на практика няма покрив, т. е. дъното на сцената е временно преградено, без никаква изолация. Част от покрива при срутването е саморазрушен и сега има временни защитни покрития. При по-големи дъждове и снегове обаче водата подлизва и се образуват течове по тавана на самия салон. Това се вижда с просто око и от посетителите.
Документацията е внесена за съгласуване в Министерството на културата и НИНКН, след което ще се кандидатства за средства за изпълнение на ремонта. На първи етап в архитектурно-строителната част ще се изгради сцената, а за втория етап остава обзавеждането и оборудването й. „Отказваме се от някои екстри като въртяща се сцена. Намалили сме сумата, но вероятно необходимите средства за възстановяването и оборудването на сцената, с подходящото адаптиране на прилежащите и вече реставрирани помещения, са около 1,5 млн. лева. За нея ще кандидатства читалищното настоятелство, но ще търсим подкрепата и на Общината. Има доста фондации, които могат да ни финансират”, надява се председателката на читалищното настоятелство на „Надежда” арх. Донка Колева.
Амбициозна е програмата за честване на 150-годишнина
Тя все още не е окончателна и до голяма степен зависи от финансирането и доброто сътрудничество с различни партньори, уточнява арх. Колева. През април ще се открие изложбата „Дневниците на Народното събрание”, посветена и на 140-та годишнина от Учредителното събрание, приело Търновската конституция. 155 дневника на заседанията на четирите Велики народни събрания, заседавали в читалището, са дарени на библиотеката в „Надежда” и са нейно ценно притежание. Предвижда се и провеждането на конференция „Читалището 19 – 20-ти век. Аспекти за неговото бъдеще”, за която ще се търси съдействието на Министерството на културата и Съюза на народните читалища. Затова още не е уточнено дали конференцията ще бъде национална или регионална. Тя ще бъде придружена от изложба „Книжовни съкровища”, в която читалищата ще могат да покажат богатия си фонд от старопечатни издания. Изложбата ще бъде подредена със сътрудничеството на РБ „П. Р. Славейков” в Старата столица.
Празничният концерт е предвиден за юни - месецът, през който е основано читалище „Надежда”. И тъй като то е в основата на създаването и на МДТ „Константин Кисимов”, съвместно двете институции ще организират изложба на стари театрални костюми и афиши. Ще бъдат изложени и много снимки от историята на театъра във Велико Търново. Тази инициатива е предвидена за септември. И ако се осигури финансиране, ще бъде издаден и подлистник, защото за самостоятелен вестник едва ли ще се намерят средства.
Ана Райковска