Димитър Мумджиев е единственният футболист на „Етър”, играл на „Маракана”

Много са футболистите в богата на успехи история на „Етър”, които са влезли с нещо специално в нея. Но има един състезател, който също заслужава място там, защото е единственният футболист на „Етър”, играл с екипа на националния отбор на най-големия стадион в света – „Маракана”. Това е полузащитникът Димитър Мумджиев-Мижо. Той е роден на 10 август 1948 г. в София. Възпитаник е на Детско-юношеската школа на столичния „Локомотив”. Като войник го вземат в ЦСКА, но от там го пращат в „Родопа” (Смолян), за който отбор играе година и половина. Тогавашният треньор на „Марица” (Пловдив) Георги Найденов (най-големият вратар в историята на българския футбол) го харесва и го взема в отбора си през 1969 г.
От там Мижо се връща в столицата и започва да играе за родния си „Локомотив”. С играта си прави много добри впечатления и е харесан от „Левски”, който иска да го има в състава си. Но старият локомотивец Апостол Чачевски, който по това време е старши-треньор на „Етър”, го убеждава да дойде във Велико Търново и Мумджиев приема. С виолетовия екип прави два много силни сезона (1973-1975 г.), когато отборът се класира на 4-то място в „А” група и придобива право да играе в турнира на УЕФА. В този турнир виолетовите се представят много добре, завършвайки наравно 0:0 с двукратния световен клубен шмпион „Интер” (Милано). Нелепа контузия по време на тренировка от съотборника му Стефан Стефанов го вади от строя за година и осем месеца. „Етър” прави изключително силен сезон 1973/74 г. Това става причина селекционерът на националния ни отбор по онова време Стоян Орманджиев да покани трима футболисти на „виолетовите” за предстоящия приятелски мач на националите ни с националния отбор на Бразилия през пролетта на 1974 г. Това са капитанът на отбора Стефан Чакъров, голмайсторът Димитър Цеков и отлично играещият по това време полузащитник Димитър Мумджиев. Но както е ставало преди, пък и сега, един футболист (Никола Радлев-Киш) си плаща в буквалния смисл на думата 100 долара на треньора и заминава за Бразилия, а заради това Стефан Чакъров в последния момент отпада от групата.
За мача с българските национали на 14 април 1974 г. националният отбор на Бразилия, който четири години по-рано печели световната титла, е в състав: Леан, Зе Мария, Луис Перейра, Пиаца Мариньо, Клодоалдо, Пауло Цезар, Ривелиньо, Жаирзиньо, Лейвиня, сменен в 69-та минута от Мирандиня и Еду. Треньорът на българския национален отбор Стоян Орманджиев залага на следните футболисти: на вратата е Симеон Симеонов от „Славия”; пред него в защитата играят Кордов от „Берое”, Георги Христакиев от „Локомотив” (София), Виден Апостолов от „Ботев” (Пловдив)/, Кирил Станков и Пламен Янков от ЦСКА, Младен Василев от „Академик” (София), Димитър Мумджиев от „Етър”, Божидар Григоров от „Славия”, Аспарух Никодимов от ЦСКА и Димитър Димитров от „Берое”. Интересното е, че треньорът Орманджиев, независимо, че е разполагал с още 11 състезатели, не е направил нито една смяна. Затова другият „етърец”, повикан за този мач - Димитър Цеков, не е записал участие, както и останалите му колеги от резервната скамейка. Ако и Цеката го бяха пуснали в игра, макар и за малко като резерва, „Етър” щеше да има двама състезатели, играли на „Маракана”. Но той нямал този късмет и затова Димитър Мумджиев-Мижо си остава единственният.
Стадион „Маракана” е построен специално за Световното първенство през 1950 г. На неговия финал домакинът Бразилия, въпреки че повежда, губи с 1:2 от Уругвай, но тогава е поставен рекорд за посещаемост на футболна среща – 199 854 зрители, при капацитет 210 000 места по трибуните. От 1999 г. на „Маракана” започва реконструкция, която завършва окончателно през 2013 г. и тогава неговият капацитет става 92 000 места. Губи първенството в света, но остава най-големият в Бразилия и Южна Америка. Учудващо за мнозина в момента първенец в света е стадион „Първи май Рунграда” в столицата на Северна Корея Пхенян със 150 000 места, а в Европа - „Ноу Камп” в Барселона с 98 934 места.

Ангел ГАНЦАРОВ