Диригентът прави от сбора оркестранти колектив

За класата на един оркестър не е достатъчно да се съберат само добри музиканти. Ролята на диригента остава често неразбрана, но именно той е човекът, който прави от сбора оркестранти колектив, а музиката да звучи хармонично. За любимия на търновци Биг бенд този вещ ръководител е маестро Владимир Бошнаков.
Голям професионалист и талантлив диригент, той постоянно е на път между Велико Търново, Стара Загора, Русе, Видин, Враца и къде ли не още. Дори домът му е разделен на две – в Стара Загора и Търново. И макар че именно пътуванията най-много му тежат, не се оплаква. Успява да се справи с координацията между театрите и с наместване на датите. Пък нали и такава е съдбата на музиканта.
Владимир Бошнаков е роден на 13 ноември 1971 г. в Плевен.

Там завършва средното си музикално образование в училище „Панайот Пипков”, специалност „Кларинет”. През 1990 г. става студент в Музикалната академия в София. Бил приет и в двата факултета – „Теоретичен” и „Инструментален” с кларинет и дирижиране. Първо изучавал хорово дирижиране при проф. Ана Белчева, а кларинет – при големия Петко Радев. След това продължил обучението си при проф. Васил Казанджиев. Дипломирал се през 1995 г. Последвала казарма, а след уволнението започнал и професионалния му път. Отначало като преподавател в музикалното училище и оркестрант в Плевенския оркестър. Издигнал се до втори диригент и асистент на маестро Георги Нотев в същия оркестър. През 2002 г. бил поканен да преподава „Оркестър и дирижиране” във Великотърновския университет и от тогава са контактите му със старата столица. От Университета го харесват и за МДТ „Константин Кисимов”, където започва като гост диригент, после получава назначение като диригент. Успява да се утвърди, за да стане главен диригент в Театъра.
В професионалния му път Търновският театър заема второ място след Плевенския оркестър, където дебютирал. От 2012 г. е диригент в Държавна опера – Русе, а от миналата 2017 г. - и диригент в Старозагорската опера. Към момента във Велико Търново работи към Общината в отдел „Култура и туризъм” и ръководи духовия оркестър на Общината, т. н. „Биг бенд Велико Търново”.

Между 2014 и 2016 г. осъществил четири турнета като диригент на сборен оркестър в Германия, Австрия, Швейцария и Люксембург с музикална къща „Шлоте” от Залцбург.
Маестро Бошнаков е дирижирал всичко – от сериозните опери до разнообразните леки жанрове в цялата им пълнота. Професионалните му ангажименти го пращат през ден в друг театър, пред друга публика и затова може да му се вярва на оценките, които прави на музикалните предпочитания на зрителите в отделните градове.
Великотърновската публика обича леката музика   
„Търновската публика специално няма навиците, а може би и потребността да слуша по-сериозни и тежки оперни заглавия. От години театърът възпитава вкусът на публиката във Велико Търново и там са интересни повече веселите жанрове като оперетата, забавните концерти. Публиката в Търново е малко по-трудна по отношение на тежките оперни заглавия. Със съставите на Стара Загора и Русе опитахме няколко пъти да правим концерти в Спортната зала – къде с успех, къде не. Трудно се хваща тя, но, от друга страна, аз съм художествен ръководител на фестивала „Сцена на вековете”. Аз каня съставите. Директорите на оперните театри ми предлагат заглавия и гледам да избера по-комуникативни. Когато Варненският оперен театър идва с мюзикъл, билетите са продадени. Друг театър с тежко оперно заглавие, което коства усилия, репетиции и много финансови средства за постановката и придвижването горе към крепостта и после да видиш, че са дошли само 300 човека да го уважат, е малко обидно. Така че трябва да се работи с търновската публика, която несъзнателно отбягва подобни заглавия. Но вкусът се възпитава.
Публиката в Русе е изключително трудна, претенциозна и високо критична. Тя е с много стари традиции. Затова директорите - защото се смениха няколко през последните години, не могат да намерят вярната посока, за да могат да привлекат достатъчно зрители. Основно, според мен, трябва да се насочат към гастроли в различните градове.
В Стара Загора публиката е приятна и много добре възпитана. Хората и сега идват на представленията облечени официално, както съм ги виждал във виенските салони. Като най-старата извънстолична опера, явно я пазят тази традиция. Новата сграда беше открита преди 5 години след пожара, дълго време се помещаваха в драматичния театър, на една малка сцена и явно старозагорци са зажаднели за това изкуство. И към момента има много, много публика. Тя си обича и уважава операта”.
Между Стара Загора и Велико Търново
Отдаден на дирижирането, Владимир Бошнаков отдавна е оставил кларинета да почива. Сега на преден план е шофирането между градовете и репетирането. Не смее да го пробва и вкъщи, тъй като малкият му син Габриел е на година и пет месеца и не му е до свирня. Има и по-голям син – Борис.

А съпругата му – търновката Русалина Мочукова, работи и в Русе, но основно като солистка на Старозагорската опера. Така семейството живее ту във Велико Търново, ту в Стара Загора. Двамата се намерили в старата столица. Русалина работела и живеела в чужбина, но се прибрала в родния град за концерт по покана на покойната вече Велика Иванова. По стечение на обстоятелствата Владимир Бошнаков бил диригент на този концерт. Така се срещнали, влюбили се и са заедно в добро и зло.
Биг бенда му е огромен отдушник
Маестрото има разностранни музикални предпочитания. Всяко ново нещо му става любимо. Но споделя, че Биг бенда на Велико Търново е неговият огромен отдушник и музиката, която прави с „момчетата”, както нарича музикантите, му доставя безкрайно удоволствие. „След тежки спектакли по 4 часа, като отида при тях и си изсвирим любимите джазови и български мелодии, някак си се чувствам по-добре. Изключително са дисциплинирани, като войници. То не е и „като”, защото те 90 % са пенсионирани военни от Военния оркестър. Мога да ги събера за 20 минути по телефона на място, което им кажа. Има и взаимно уважение между нас. И са изключително добри музиканти. Професионалисти. Аз съм се удивявал какви трудни произведения им слагам и след първото изсвирване те вече са го разчели и могат да правят от него музика. Имат много голям опит”.
От певците, с които е работил, Камелия Тодорова го измъчила най-много
Гости на Биг бенда на Велико Търново са били Теодосий Спасов, Васил Петров, Хилда Казасян, Орлин Горанов, Весела Бонева. Най-взискателна била Камелия Тодорова, която доста го изпотила на репетицията преди концерта тази година в Летния театър. Според Владимир Бошнаков това опира най-вече до характера и няма нищо общо с музикалните качества. „В последно време много работих с Васил Петров на различни места, с различни музиканти, не навсякъде нивото е еднакво. Васил винаги намира правия път, добрата дума, а не да копае в това къде има проблем”. Точно с този певец беше и прекрасният коледен концерт „Суингиращата Коледа” на 13 декември. Един хубав подарък-поздрав на Общината към всички търновци и гости на града за предстоящите светли празници. Редом до диригента като гост-изпълнител на сцената излезе и неговата съпруга Русалина Мочукова.
Тежка е професията на диригента, но и интересна
Според Владимир Бошнаков в България не е възможно да се издържаш като музикант, ако работиш на едно място. Трябва да са повече, за да можеш да получиш средства, с които да си издържаш семейството. Свързано е и с много път, със спане по хотели и квартири, далече от близките си. „Децата сега имат най-много нужда от нас. А пък ние сме в силата си и пътуваме. От друга страна, в диригентската професия се съобразяваш с толкова характери, с различни хора на различни места. Ако имаш един състав, с който да работиш, като „момчетата”, всичко си върви нормално. Няма го тоя стрес. Но, за съжаление, не е така. Това пък от своя страна я прави интересна тази професия”, споделя маестрото.
Така му се стекли нещата, че дори не можал да опита да работи в чужбина. „Мечтая за гастроли, но не и да живея там. Жена ми е живяла дълго във Виена, аз също имах възможност да постоя и видях борбата каква е. Там е ежечасна борба за работа. Конкуренцията е огромна и е от целия свят. Направо си е страшно. А си го има и местния шовинизъм”, разказва диригентът, за когото мечтаният оркестър е всеки, който може да изпълни неговите изисквания.
Ана Райковска