Станимир Стоянов е главен енолог и производствен директор на „Ловико Сухиндол”. Завършил е „Технология на виното и пивото” в Пловдив. Във винарската изба работи от 2003 г.
- Каква беше 2018 г. за Винарна „Ловико Сухиндол”?
- Чисто лозарската, а впоследствие винарската година, беше интересна, но много трудна. Първоначално 2018 г. започна с меко време, зимата не беше с ниски температури и нямаше измръзвания по лозята. След това обаче, в края на пролетта и началото на лятото, имаше продължителни валежи, които докараха болести по лозята. Слава Богу, градушките по други места не удариха у нас, но лозята, които са биологично отглеждани, понесоха трудно тези метеорологични условия, защото са по-резистентни. В началото на есента, заради продължителното засушаване, гроздето, което се беше запазило, беше подложено на т. нар. воден стрес. При нас старите ни лозя нямаха проблеми в това отношение.
- Колко от лозовите ви масиви бяха поразени?
- Може би около двайсетина процента, най-вече от биологично отглежданите лозя, които са общо 1000 дка. Като цяло годината беше по-скоро успешна и сме на печалба. Имаме 30% ръст на производството и износа. Ние сме една от избите, на които вината не ни достигат и сме принудени да правим сериозни планове за следващата кампания, за да можем да обезпечим избата със суровини и достатъчно вино. Това включва както изкупуване на допълнителни количества грозде, така и имаме планове за разширяване на лозарските стопанства на избата. Току-що завършихме голям проект за 1000 декара лозя - 350 дка в землището на Сухиндол и 650 дка в землището на с. Церова кория.
- Какви вина включва портфолиото на винарната?
- Към момента произвеждаме няколко основни линии вина. Най-разпространената ни е „Ловико”, която включва „Шардоне”, „Мускат”, „Каберне совиньон”, „Мерло” и „Гъмза”. Вината са с подчертано плодов характер, нямат отлежаване в бъчви и са много добри в съотношението качество – цена. Нямат особени изисквания към храната, по-скоро – добра компания. Имаме серия вина Sundial, която е купажна, т. е. направена е от няколко сорта грозде. Тя носи името на римския часовник, който е близо до Сухиндол и с. Коeвци и е изсечен в скалите. В този район са и част от новите ни лозя. Залагаме, че ще е много интересна в близко бъдеще. Серията Sundial е от 4 бели, едно червено вино и едно розе.
- Кои са най-представителните ви вина от всички, които произвеждате?
- От години „Ловико” има няколко вина, които са от високия клас и са направени от специално подбрани сортове грозде, отлежавали в американски дъбови бъчви. Най-успешното ни и интересно вино е LIN 53. Купажно вино между 4 сорта, което създадохме преди десетина години и всяка година има огромно признание както сред родната публика, така и на редица международни конкурси. Двата сорта са френски, а българските са рубин и гъмза. Много балансирано вино откъм вкус и аромати.
- През 2018 г. участвахте ли на изложения, имате ли медали?
- Миналата година беше насочена по-скоро към доразвиване и затвърждаване на външните ни пазари, тъй като избата е основно експортно ориентирана. Основните дестинации, в които изнасяме, са Чехия, Полша, Германия и страните от Бенелюкс и презентирахме нашите вина най-вече там.
- Каква е модата и тенденцията в консумирането на вина в България и по света?
- Едва ли ще ви учудя като ви кажа, че българската мода, макар и малко, се различава от световната, но вече има и допирни точки. В консумацията на пенливи вина започваме да се доближаваме до световните тенденции. Някои типове пенливи вина започват да се консумират сериозно и в България, което до преди 4-5 години не беше така добре изявено. Тенденцията по отношение на сухите вина отива към пиенето на по-леки и пивки, които не претендират за специфични условия и начини на консумация. Голяма част от Западната публика – Америка, Новият свят, харесват, пият и консумират вина от т. нар. плодов тип – без дълго отлежаване в дъбови бъчви, но са запазили в голяма степен свежестта, ароматния и натурален профил на сорта. Вина, които могат да се пият без мезе. Докато в България все още държим да усещаме тръпчивостта, че виното е достатъчно тежко, да го пием със сериозни храни. От тази гледна точка все още имаме някакви различия, но е хубаво, че народите имат различен вкус.
- И все пак, да обобщим, каква е модата сега?
- Засилено се повишава консумацията на бели вина и розета. Те продължават да печелят пазарен дял и повече публика за сметка на червените. Процентът е вече доста голям като разлика в сравнение с предишни години. Докато преди червените вина имаха дял около 70 %, в момента са под 60% и вървят надолу, говоря в световен мащаб. Увеличава се делът на розетата – пие се както от дамите, така и от мъжете без никакви притеснения. Традициите не са това, която бяха. Започва ерата на по-млади и модерни вина.
- „Ловико Сухиндол” успява ли да реагира на тези нови търсения на пазара?
- Определено. Особено при белите вина – серията ни Sundial е създадена именно с идеята да разнообразим тази категория в нашето портфолио. А и в новите ни лозови масиви сме заложили немалка част различни бели сортове, с които искаме да спечелим винената публика, както и възстановяване на традиционната „Гъмза”.
- В България вече има много изби. Какъв е пазарният дял на старата „Ловико Сухиндол” и успявате ли да устоите на конкуренцията?
- Част от проучванията сочат (статистиката е от преди два месеца), че спрямо всички изби като производство и реализация на пазара, сме между 11-то и 13-то място при около 250 изби в страната. Ние сме от сравнително големите като капацитет. Интересното е, че в износа сме на едно от челните места. Докато по-големи изби от нас залагат повече на вътрешния пазар.
- Колко души работят сега в „Ловико – Сухиндол” и имате ли нужда от още кадри?
- В производствената част - тази, която се занимава с винарството и в администрацията, работят 50 души, а в лозарското стопанство са около 15. Разбира се, че и ние изпитваме глад за кадри. Постоянно правим обучения, защото влизат нови технологии, но е много трудно да се привлекат млади хора. Средната възраст в производството е 46 години, не са застарели, но има позиции, в които определено имаме нужда от подмладяване.
Ана Райковска