Етнограф от Елена притежава уникална колекция от носии

Светослав Петров събира и изработва забраждения от автентични материали
Снимка: личен архив

Млад етнограф от Елена притежава уникална колекция от български носии. Светослав Петров непрекъснато обогатява сбирката си от народни облекла с нови експонати, но и я показва по изложби и фестивали и печели награди.


Два от костюмите наскоро бяха отличени с първите места на конкурса в категория „Автентична носия“ на Осмия международен фолклорен фестивал „Море от ритми“ в Балчик. Той се организира от Сдружение с нестопанска цел „За Балчик“ и се провежда под патронажа на кмета на морския град Николай Ангелов. Събитието е с конкурсен характер с право на участие на любители, самодейци и почитатели на българския фолклор от различни възрасти, танцьори и певци от музикални училища, паралелки, школи, представителни ансамбли и състави.
Първото участие на Светослав Петров на фестивала в Балчик е през 2013 г., когато по покана на организаторите прави първата си голяма изложба. Тази година спечели и двете първи места – за женска дупнишка носия и мъжка самоковска, представена от самия него, заедно и с женската носия от този край. Дупнишката носия е невестинска от края на XIX и началото на XX век. Съхранена е в автентичния й вид от семейство, което я предава на Светослав. Талантливият етнограф я показа на конкурса с характерното забраждане, изработено от него по оригиналния модел, съхраняван в Националния етнографски музей в столицата.


В рамките на Международния фолклорен фестивал еленчанинът представи и ревюто „Разходка из България“ с 16 автентични народни носии от колекцията му. Освен наградите, признание за еленския колекционер е предложението на организаторите плакатите за фестивала през 2019 г. да бъдат с най-личните мома и ерген, издокарани с одежди от неговата колекция - в ловешка носия със сокай и плевенска мъжка носия от Осъмското поречие.
Светослав Петров се захласнал по старинните български облекла още като 11-годишен. Тогава той посещавал кръжок в Детския комплекс в Елена, като заниманията били свързани с изследване на родния край.
„Така през 2001 г. се запалих по старинните предмети от бита на дедите ни и започнах да събирам старинни вещи и тъкани”, споделя родолюбецът от възрожденското градче.
Първото дарение за колекцията му от носии направила негова учителка от Елена. Тя му подарила красива везана престилка от 1863 г. На лист хартия пък прилежно била описала историята на семейната реликва.


В момента сбирката на Светослав Петров, който работи в общинската администрация на балканския град, наброява над 30 носии от различни краища на страната. Те са мъжки, женски, има и части от детски облекла. Костюмите са от цяла България - от Софийско, Хасковско, Пловдивско, Русенско, Кюстендилско, Ямболско, Великотърновско, Плевенско…и дори от района на Беломорска Тракия.
„Най-голяма слабост са ми облеклата от Великотърновския, Плевенския и Ловешкия край. Плевенската мъжка носия е белодрешна. Чернодрешната е била характерна за по-заможните хора и се отличава с пищна бродерия. Ризите и връхните части на костюмите са с богата везба. Това са великолеколепни дрехи на над век и са толкова качествени като тъкани и естествени багрила, че са останали непокътнати във времето. Въпреки това за съхраняването им се изискват специални грижи”, обяснява Петров.
Колекционерът уточнява, че моминското и невестинското облекло съществено се различават най-вече по символиката, вложена в шевиците.
Петров къта старинните одежди при специални условия, като често ги почиства и проветрява. Освен в Балчик, облеклата от сбирката му са показвани на изложби в Историческия музей в Харманли, участвали са в международното изложение „Културен туризъм” във Велико Търново, в експозиции в Елена. С тях са правени и атрактивни ревюта, а зрителите винаги остават очаровани.
„Неотдавна бях с приятели от фолклорен ансамбъл на турне в Унгария. Бях знаменосец на състава и дефилирах с плевенска носия, която предизвика фурор сред публиката”, споделя Петров.
Той има особен афинитет към забражденията, които са специална част от женските народни облекла. Етнографът дори сам изработва и реставрира този детайл от носията.
„Това не е обикновена кърпа за глава, а сложна конструкция, която е носена до началото на XX век. За мен е удоволствие и предизвикателство да изработвам тази архаична част от българското облекло, която отдавна е отишла в бабините ракли”, разкрива етнографът.


Светослав Петров разяснява, че забраждението представлява сложна конструкция от шапка, която наподобява ореол. Тя е богато украсена с мъниста, раковини, монети и тежи около 3-4 килограма. Закрепването й върху главата е посредством малка конопена шапчица, чрез специална дъска или пък се изплита от гъвкави пръчици.
„Изработвам забражденията по снимки и рисунки като използвам автентични материали. Почти всеки костюм от колекцията има и подходящо забраждение”, изтъква Петров.
Последното забраждение, което е измайсторил е към дупнишка носия. То е с шапчица, която е плътно нашита с монети. В тилната част е прикрепен пискюл от прежда със забити в него пера от петел. От шапката се спуска ивица плат, която е украсена с раковини. Под коленете пък с монети, мъниста и ресни от прежда е изобразен елемент от три кръга.
Колекционерът доверява, че трудно намира подходящи материали за изделията. Атрактивната си сбирка той е обогатил и с везани вълнени чорапи, цървули, пафти и други традиционни накити.
Ася ВАСИЛЕВА