Филолог напуска работа, за да създаде фирма за обгрижване на болни и възрастни хора

Когато човек има своя кауза и упорито преследва мечтите си, те непременно се сбъдват. През февруари 2018 г. ще се навършат три години, откакто Славка Пройчева-Стефанова от Велико Търново напуска сигурната и добре платена работа, за да сбъдне една от своите – да основе фирма, която да се грижи за болни и възрастни хора.
За тези, които не я познават, това е прекалено рисково бизнес начинание, но за приятелите й, към които се числя и аз, не беше кой знае каква изненада. Емоционална по природа, даже в повече за един филолог, каквато е по образование, тя винаги е искала да бъде социално обърната към хората, които не могат да се обслужват сами. Когато умира баща й, Славка окончателно решава това бъде нейният бизнес. В мъката си тогава си казва, че ако нейната майка не беше отделила цялото си време да гледа болните си родители и имаше някой друг, който да се грижи за тях, тя щеше да обърне повече внимание на баща й. Пътят от идеята до появата на „БГ грижа” във Велико Търново не е лек, но за щастие нейният съпруг и любовта на живота й – Стефан, я подкрепя напълно.

Пари за бизнес няма,
затова се ориентира към франчайз
„Исках да правя нещо, което да е социално ориентирано, но в което не трябва да се влагат чак толкова много пари, за да започна, защото ги нямах. Написах в Интернет „грижа за възрастни хора” и ми излязоха няколко фирми, все софийски и една варненска – „БГ грижа”. Драснах едно писмо на собственичката й Радостина Дичева и мина доста време, докато тя ми се обади. Беше много скептична към мене, но в момента сме в прекрасни отношения. Ходих на обучение във Варна. Радостина е човек, който знае какво прави и ме сложи при нечовешки условия. Не познаваш града, не познаваш хората. На клиентите ме представи като социален работник, който ще работи при нея. Ходих на много адреси, като тя успя да обхване различните ситуации – незрящи хора, трудно подвижни, капризни. Беше страшно и беше през зимата. Но се справих. И когато приключи всичко това, Радостина ми сподели, че нямало човек, при който съм ходила, да каже, че не ставам. Другото, което ме поощри е, че според нея имам страхотна харизма да работя с хора, дано да не прозвучи като самохвалство. И така се започна. Подписахме договор, който е много щадящ като фрайнчайз. Плащам франчайз такса, която е процент от оборота. Но Радостина ми поддържа страницата в Интернет. Като изтече договорът, продължавам по същите правила”.
Идеята на „БГ грижа” е
всичко да бъде под един покрив
Ако имаш болен човек, да не търсиш различни хора за различни услуги, а всичко да поеме една фирма. Наемеш ли човек от тази фирма, да нямаш грижа за нищо. Това е хубаво замислено и работи страхотно, поне във Варна. В Търново е малко по-трудно, споделя Славка. Тук градът е различен, финансовите възможности също, самият манталитет на търновци е друг.
За българина е много трудно да поиска
помощ за гледане на близките му
„В България е много трудно и неприемливо един нормален човек, що-годе здрав, в активни години, да се помоли и да поиска грижа от чужд човек. Все си мислят какво ще кажат комшиите. В тази насока бизнесът е труден. На Запад наистина този проблем го няма. Повечето ми клиенти са живеещи извън България, но които наистина държат на близките си болни хора, докато аз си мислех, че с българи в България ще направя бизнес. За тези почти три години най-големият проблем е това – заложеното дълбоко в българина патриархално съзнание, че той, ако ще да умира, е длъжен лично да се грижи за близкия си”.
Услугата им
се струва скъпа
„Казваш 300 лв. за услуга 2 часа на ден, 5 пъти в седмицата и им се вижда страшно голяма сума, за българите, живеещи в България. Повечето ми клиенти наистина са от чужбина. Последните, с които сключих договор, са в Канада. С моя съпруг Стефан се шегуваме, че ако някой ми проследи телефона, ще се чуди какви ги върша. Аз говоря с Щатите, Франция, Германия, Люксембург, Лихтенщайн… В България им се вижда страшно скъпо, а когато говоря с човек, който работи в чужбина, той не пита какво струва, не води спор. Въпреки че са видели цените в сайта, българите тук веднага почват да се пазарят и да искат отстъпка. Разговорът е абсолютно различен. Клиентите са ми малко. Все пак поддържам моя си стандарт и благодарение на съпруга си, който е международен шофьор, и в момента имам някакви финанси. Не заспивам гладна, но ако трябва да се издържам само от този бизнес, ще ми бъде трудно. Може би и аз имам вина донякъде. В смисъл, че се опитвам да бъда повече от коректна към работничките си и към тоя, който плаща и понякога съм прекалено щедра към тях”.
Много е трудно да намериш човек,
който да работи със сърце
Другият голям проблем за Славка са хората, които работят при нея. Според нея работата им е неглижирана от цялото общество, защото да смениш памперс, да превържеш рана, да напазаруваш и почистиш дома на някого никак не е престижно. „На пръв поглед всеки може да го свърши, но не е така. Хората, за които се грижим, са най-различни. Повечето са много интелигентни. Те, освен да ги окъпеш и почистиш, имат нужда да говорят с някого. И когато договарям условията с този, който ще плаща и от негова страна има големи претенции, винаги му казвам, че да свириш на пиано и да бършеш дупета едновременно - това няма как да се случи”.
Някои от работничките й напускат, за да вършат същата работа в чужбина. Една от тях се готви да замине за Португалия, за да подпише договор за 750 евро. А в „БГ грижа” ще взема почти същите пари, ако работи по осем часа на ден. Жените отиват с мисълта за голямата заплата, която ще получават на месец. Без обаче да си правят сметката, че разпределено на 24 часа, защото те са денонощно на разположение там, вземат по-малко пари на час, ако работят в нейната фирма. „Те гледат глобално, че примерно ще вземат 1600 лв. и другия месец ще се върнат. Да, но остават, защото добиват този навик, свикват да са там, да са далеч от семейството си, говорят си по вайбъра. Все още се чудя коя е причината да остават там – може би тук нямат сигурност, нямат любов. Отиват жени, които са притиснати, нямат стабилна емоционална причина да останат тука. Повечето от тях са на моите години, с големи деца. Изхвърлени са по някакъв начин от системата, работят тук и там за нещо дребно и решават, че като вземат над 1000 лв. месечно, те не ги смятат в евро, вече са се оправили. Според мен това са хора, които нямат устои в България”.
Жените работят при нея на граждански договори, защото сами не желаят да подпишат трудов. Две от тях са много качествени и Славка ги е молила да ги назначи на постоянен договор. Но те се страхували да отидат в частния бизнес, защото работят или в някоя болница, или в „Социални грижи”. И за тях 400 лв. заплата, която е сигурна, е сигурна. „Аз също им давам тази сигурност, но те таят някакво недоверие и не искат да рискуват. Макар че съм им казвала, че дори да няма работа, ще вземат минималната заплата, а ако има, разбира се, ще вземат повече. И друго, тези, които са на държавна работа, те наистина си правят каквото си искат там. Докато при мене знаят, че трябва да се отиде в този час. Моят голям проблем в бизнеса е човешкият ресурс. По тази причина отказвам и адреси. Не мога да печеля, защото не мога да намеря качествени хора. Наех момиче на 23 години, препоръчаха ми го. Самотна майка, дадох й шанс. Платих й предварително. Тя работи само 20 дена при мене и на 21-я просто изчезна. Станах на маймуна, за да изляза от ситуацията. Не искам да обвинявам младите, защото имам дъщеря и знам, че детето ми е страшно качествено. Тя е на 27 години, а това момиче беше на 23. Те са едно към едно по възраст и двете имат малки деца. Имам адрес, където работи по-възрастна жена, но и там няма уйдисване. Не е до младите или старите. До човек е. А и е много е трудно да намериш такъв, който да работи със сърце”. В момента „БГ грижа” обслужва 12 адреса и още 3 почасово. Не са достатъчни, защото Славка взема много малко от това, което получава. Казва, че биха били предостатъчни, ако всички, които й се обадят, станат клиенти. А за адресите в момента, ако работничките са сериозни и работят по 8 часа на ден, 5 дни в седмицата и са качествени, три са напълно достатъчни.

Аз съм емоционална
и за мене всеки случай е фрапиращ
И специфичен. „Първите ми клиенти, които все още са ми такива, са едно възрастно семейство. Не знам какви са отношенията между съпрузите, няма как и да разбера, защото бабата е вече дементна, но като отида в тях, тя е винаги с герданчето, с червилото, което е сложено от нейния съпруг. Те живеят вече 60 години заедно. Невероятни хора са. Винаги ме натъжава фактът, че такива хора остават някъде встрани. Бабата вече пиша и ака навсякъде, но мъжът й винаги е след нея. Тя няма спомен за много неща, но съпругът й не я забравя. Грижи се за нея и много я обича. Уникално семейство”.
Отказва на син, който се обадил, за да гледат майка му. Жената живее в „Триъгълника”. „Бях изумена от това, че той имаше желание да помогне, но се държеше страшно дистанцирано. Чувстваше се длъжен да го направи, но без любов”. Оказва се, че тя го е травмирала много в детството.
Славка много държи да разкаже и добрия случай. За младо момче, на възрастта на дъщеря й, което живее в София, но желае фирмата й да се грижи да дядо му в Търново, който е зле. Има и брат. Майка им загива при катастрофа, била е известна анестезиоложка тук. Децата ги отглеждат бабата и дядото. „Бях впечатлена, защото за първи път ми се обади внук. Няма никога да забравя с каква любов тези деца плащат да се грижим за дядо и баба им. Това сега е много рядко. За техните грижи те им се отблагодаряваха по невероятен начин. Дядото се беше много предал, вече трудно вижда, бабата и тя легна на легло. Там смених няколко жени, но последната, която ходи от една година, възрастните си я обичат като родна дъщеря. Не дават дума да се каже, че някой ще им я вземе”.
Понякога Славка е получавала обвинения за това, че не се е грижила добре за близкия човек. И това го е казал някой от хиляди километри, без да е видял какво става. И обратното. И досега има клиент, който живее в Белгия и й се обажда почти всяка божа сутрин, за да й пожелае приятен ден. Гледала е баща му в близък до Търново град. Но хората, които живеят на Запад са широко скроени, според нея, и знаят за какво става въпрос. Все се притеснява как ще се обадят и ще кажат, че някой от нейните възрастни не е добре. „Гледахме свекъра на много известна наша музикантка. Човекът почина, но хората, които ни наеха, са страшно възпитани хора. Там няма грам съмнение в това, което вършиш”.
 Всички тези случаи
я натоварват емоционално
„Но не в лошия смисъл на думата. Отивам при жена на Пишмана, вече почти година я гледаме. Има някакви пререкания със служителката ми. На тръгване я питам, дали иска да я гушна, а тя: „Колко много искам някой да ме гушка всеки ден”. Да, натоварва ме, но ми е хубаво”.
Често отказва
адреси по селата
Причината е една– липса на комуникация. Услугата би се оскъпила доста, ако трябва хората да плащат и пътя. Основно обаче отказва, когато там, където влиза, условията са нечовешки. Лясковец не е село, но имала един адрес, където жълтеницата ти е сигурна. Нямало проблем с плащането, но било страшно мръсно. Все пак ходили два месеца и до там. Отказва адреси и по причина, че не може да намери качествен човек за конкретния случай. Всъщност, отказва по много причини. „Не мога на всяка цена да правя всичко. Наистина не мога. Липсата на хигиена, усещането за несигурност в един дом – такъв адрес не бих поела за всичките пари на света”.
Ана РАЙКОВСКА