Голяма погребална могила от римско време откриха край Лясковец

Много интересни находки, сред които златни и сребърни накити, откриха археолози в навечерието на Коледа край Лясковец. Разкопките се ръководят от Калин Чакъров - археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Той и екипът му работят на обекта, след като местен инвеститор започнал да осъществява строително намерение. В края на декември приключили спасителните разкопки на надгробна могила от римската епоха, намираща се в местността Клена край града.
„Обектът е в близост до подножието на Петропавловския манастир – място, което е благоприятно за човешки живот от незапомнени времена. По време на разкопките бяха открити 19 гроба, повечето датиращи от III в. сл. Хр. Те представляват ями, вкопани в могилния насип. В тях са положени останките на кремирани хора и разнообразни предмети, свързани с покойниците – керамични и стъклени съдове, бронзови монети, златни обеци, храна от животински произход и др.“, информира археологът Калин Чакъров. Той споделя, че в един от гробовете е открит рядко срещан керамичен съд – кана с изображение на човешко лице. Стилът на изработката на съда напомня за работилниците на Античния керамичен център край Павликени.
„Най-представителен е централният гроб в могилата. Той е със значителни размери от 3 метра дължина и 1,20 метра дълбочина. В него е кремиран виден представител на местното общество. Като гробни дарове и лични принадлежности на починалия са поставени различни ценности – войнишки колан със сребърни апликации, керамични съдове, желязна брадва, бронзова монета и др.“, обяснява Калин Чакъров.
Археологът изтъква, че две от находките в гроба имат много висока научна и художествена стойност. Едната е сребърна фибула с позлата и много детайлно изображение на конник с копие, придружен от неговия помощник. Бижуто, с което покойникът е закопчавал своята дреха, е голяма рядкост за българските земи.
Друга екзотична находка наподобява манерка, изработена от щраусово яйце. Тя е извадена на парчета и тепърва ще поднася изненади. След почистването на находката от специалисти по консервация и реставрация, може да се окаже, че по яйцето има и украса с червена боя, позната от други краища на Римската империя, за което има податки на този етап. Манерката е една от най-ценните находки, защото в днешна България подобни съдове се броят на пръстите на едната ръка. Предстои да бъдат почистени, консервирани и реставрирани още редица керамични съдове, открити на парчета в гробовете, с което информацията за обекта ще бъде обогатена значително.
Интересна подробност, свързана с насипването на могилата показва, че в пръстта се срещат следи от клонки на растения и отпечатъци от изтлели черупчести плодове, вероятно орехи. Това е непряко свидетелство за сезона, през който е натрупана могилата. В някои от гробовете са намерени дори и запазени черупки от орехи, съхранили се благодарение на това, че са изгорени във връзка с погребалните ритуали. Случайно или не и до ден днешен на мястото продължават да растат орехови дървета.
Археологът обяснява, че от района на Лясковец има и други преки сведения за заможни траки, приели римския начин на живот. Един от тях е градският съветник в булето (б.а.Градския съвет) на Никополис ад Иструм – Севèр, син на Севèр, който доживява четиридесет и пет годишна възраст. В памет на покойника надгробна плоча издигат съпругата му Дентусуко, дъщеря на Герулон, и техните синове Силван и Марк. Паметникът и до ден днешен може да бъде видян в близост до църквата „Св. Никола“ в центъра на Лясковец. Името на починалия Севèр свидетелства, че той е роден най-рано в края на II в. по времето на император Септимий Севèр (193–211) или при управлението на някой от неговите наследници. Съпругата му е с изразителното тракийско име Дентусуко. Изглежда тя е от местен тракийски род потомствени градски съветници, защото брат ѝ Флор, син на Герулон, е също булевт в местния административен център. Надгробният паметник на последния е вграден векове по-късно в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново. Това показва, че в района на днешните Лясковец и Велико Търново е имало тракийска аристокрация и през III в. сл. Хр., но вече в рамките на римската държавна система.
„Надпис-посвещение на тракийския бог-конник върху голям каменен съд за разреждане на вино (кратер), открит в землището на Лясковец, съобщава името на друг местен аристократ – Корнелий Анейкет. Той е вероятно булевт или военен. Отчупената част от паметника, съхраняван днес в Националния археологически институт с музей към БАН в София, ще запази завинаги в тайна каква длъжност е изпълнявал човекът от надписа“, споделя Калин Чакъров.
От землището на Лясковец произхождат още множество дребни находки – монети, накити, керамични съдове, статуетки и др. Известна е и една каменна антична преса за вино, което доказва, че районът е с развито лозаро-винарско производство още от дълбока древност.
Хилядолетия по-късно надгробната могила в местността Клена е използвана отново като гробище, но вече през Средновековието или османския период. За това сочат три от изследваните гробове, които са с трупополагане, имат изпънати край тялото ръце и не са придружени от гробен инвентар.
Проучваната през 2019 г. надгробна могила е първият изследван чрез методите на археологията обект от римската епоха в землището на Лясковец.
Разкопките са породени от частно инвестиционно намерение с възложител Пламен Чеснаров, собственик на фирма „Троя стил“, което засяга целостта на могилата.
„За разкопките екипът получи благословията на Община Лясковец. Проучванията са подпомогнати и от директора на Великотърновския музей д-р Иван Църов, специалисти по консервация и реставрация и археология от РИМ, археолози от Горнооряховския музей и учени на свободна практика“, подчертава Чакъров.
През новата 2020 година ще бъдат търсени източници на финансиране, за да бъде изследвана останалата част на могилата, криеща заровени в себе си още множество тайни за обитателите на района на Лясковец през римската епоха.
Ася ВАСИЛЕВА