Хубавото домашно вино се прави не само с мерак, но и с четене

Един от най-награждаваните по конкурсите за домашни вина и ракии в региона е Венелин Алтънов от Сухиндол. Той е редовно сред призьорите в най-различни категории.

Кореняк сухиндолец Венелин продължава да поддържа родната си къща и редовно прескача в Сухиндол. Макар че е по-скоро човек на два града. От 16-годишен живее във Велико Търново, когато закрили гимназията в Сухиндол. Изключително е зает, защото се занимава с организирането на сватби. Още през 1994 г. той, заедно със съдружници, създава една от най-старите към днешна дата сватбени агенции, позната под името „Менделсон”. Тя е от първите в страната, която прави изнесен от ритуалната зала брак в градината на ресторант „Люляка”. Той е видеооператорът. Като такъв снима 8 години всички спортни събития във Велико Търново – мачове, ралита, алпинисти като служител на БСФС. Запечатвал е образите на Красимир Балъков, Трифон Иванов и още много спортисти като малки. „Ако ги бях запазил, сега щяха да са интересни. Но, трябваше всичко да предавам. Пък и техниката остаря”, връща се назад във времето сухиндолецът. Роден е през 1953 г., а средното му образование няма нищо общо с майсторството му да прави вино. По-скоро е с технически наклонности, затова и завършва Радиотехникума в старата столица.   
В тазгодишния конкурс за домашни вина в навечерието на Трифон Зарезан той спечели 3-то място в категория „Розе”, а ракиите му заеха второ и трето място за Плодова ракия. „Гроздовата я омотахме”, смее се той, тъй като само тя не е спечелила награда. Въобще, тази година ракиите му взели по-предни места от виното.
И миналата, и по-миналата година той обира първите места в Сухиндол с розе, бяло и купажно червено вино. А на 12 януари 2019 г. в „Деня на производителя”, който се проведе на Ксилифор, неговото розе отново спечели първо място.
Научил се да прави вино с питане – питал и домашни майстори, и технолози. И чете много книги, редовно си купува нужната литература, рови се в интернет. Съжалява, че когато баща му искал да го учи, той се дърпал. Преди 9 септември в къщата си баща му имал изба, която слизала под земята. И с това се препитавали дядо му, а после и баща му. Били са много добри винопроизводители. С течение на времето това западнало, сега са останали само дъгите от буретата, в голямата му къща в Сухиндол. Там си прави виното. Гледа лозе и в Търново, преотстъпил му го човек, който няма възможност да го работи. Предполага, че с него тази година ще започне резитбата. Вече взема да му дотежава, аха да се откаже, но продължава. За съжаление синът му не иска да го подхваща и не се интересува от лозарството. Сигурно, защото е трезвеник и не употребява никакъв алкохол.
Венелин не гони количество, по стотина литра бяло вино и толкова червено. Малко, но качествено домашно вино, за собствени нужди.
Да прави вино му е хоби. А в конкурси участва от 6-7 години, да си сверява часовника с другите. Освен това иска да чуе професионалното мнение на дегустаторите, които най-добре казват кое как е.
И след тези награди, които обира всяка година, не твърди че е майстор, имало по-добри от него. От всеки конкурс научава по нещо ново, което не е знаел до преди. Както и от сухиндолския преди Трифон Зарезан, но не издава новата тънкост. „Който иска да знае, да чете. Да не спи нощем, а да се рови. В интернет хората пишат”, поучава майсторът.
Простичка е неговата философия как се прави качествено домашно вино: „Хубаво вино се прави с много любов. И сърце трябва. Аз виното си го правя за удоволствие, на мен да ми хареса”. Първи е той, който си пробва виното, преди да го повери на дегустаторите в конкурсите.
Лозето му не е голямо, но има от сортовете каберне, мерло, малко мавруд и сира. А от белите – основно мускат. Лозето му е наследство, но Венелин Алтънов прибавя по някоя пръчка всяка година, за да го подновява.
Ана РАЙКОВСКА