Игрите на 90-те години се завръщат

Аркадните игри от 90-те години отново са модерни, макар и в доста осъвременен вариант. Ретро модата прави връзка между най-новите технологии и носталгията по старите игри. Играят ги както порасналите деца на 90-те, така и техните деца. А някога игралните автомати си бяха мания, неотминала, разбира се, и Велико Търново.
Първите игри дойдоха в България още в края на 80-те години и мигновено се разпространиха десетки игрални зали с аркадни машини. Сега вероятно десетки читатели въздъхват по отминалите времена и си припомнят незаменимите мигове с „Кадилаци и динозаври”, „Пънишер”, „Стрийт файтър” или „Панг”... Ето и кои бяха най-известните игрални зали във Велико Търново. Сега всички те са закрити или на тяхно място има други обекти. Преди повече от 20 години обаче в тези помещения кипяха вълнуващи битки.
В началото на 1992 г. беше открита и най-голямата зала за аркадни игри във Велико Търново. Тя се намираше на улица „Хаджи Димитър” и беше част от тогавашния комплекс „Полтава”. Вътре имаше над 20 машини, а децата се стичаха да играят там на тълпи. Геймъри от всички квартали намираха приятели в залата, която беше доста тъмничка и обширна. Кредити се поръчваха на бара, където жена на средна възраст питаше за коя машина става въпрос. А децата се провикваха: „Лелче, бързо един кредит на пета, че почти я превъртях”. В залата имаше от любимите игри. „Стрийт файтър”, „Капитан Командо” и бойните самолети бяха само част от най-желаните заглавия. Залата просъществува няколко години и беше закрита за жалост на тогавашните подрастващи.
Още в самата зора на демокрацията Велико Търново се сдоби и с първата си зала за аркадни игри. В нея имаше само две машини, а на едната се виеха опашки за играта „Лунен патрул”. Малцина обаче си спомнят стаичката на ул. „Мария Габровска”, срещу детските градини, която и не просъществува много дълго. Доста по-устойчива във времето се оказа друга зала в същия квартал, където освен конзолни игри имаше и известната „Сега мега драйв”. Клубчето се намираше в малка стаичка на един от блоковете до сегашния супермаркет „Стиви”. Понякога в тясното помещение се събираха по десет деца, които основно „зяпаха” играещите на няколкото конзоли. В средата на 90-те години беше открит и друг клуб в „Триъгълника”. Той обаче беше комбиниран с видеотека, което му осигури доста по-дълго съществуване. Помещаваше се в гараж до Кучешкия парк, който към момента се използва също за търговска дейност. Децата от Велико Търново обичаха да ходят там, защото след всяка игра често си вземаха по някоя видеокасета, а младата продавачка дори им разрешаваше и от забранените.
В останалите квартали също се намираха малки клубчета, които привличаха геймъри. С годините всички бяха закрити, за да отстъпят място на компютърните зали и навлизащите нови технологии. В последно време обаче носталгията принуди компютърните специалисти да създадат емулатори, на които могат да се играят любимите заглавия от аркадните игри с ръчките. „Mame32” е програмата, която позволява всеки да се завърне в 90-те години на своя компютър и отново да поиграе с Мустафа от известната „Кадилаци и динозаври”. Друга популярна игра - „Стрийт Файтър”, също напомни за себе си. Миналата година в търновския мол се появи истинска аркадна машина с малко по-съвременна версия на заглавието. На конзолата сега могат да бъдат видяни не само малки деца, а и татковци, които често си припомнят любимите герои от поредицата и се хвалят колко лесно могат да я превъртят.
Михаил МИХАЛЕВ