Издателят Димитър Николов: Трябва да имаш силата да се изправиш срещу страховете си

Снимка: личен архив

Димитър Николов е  добре познато име на журналист и издател. Цялата му професионална биография е свързана с масовите комуникации. В момента управлява най-голямата извънстолична прес група, в която влизат шест и печатни и още толкова онлайн издания. Председател е на Съюза на журналистите в Горна Оряховица. През 2014 е отличен за цялостния му принос в развитието на регионалната преса. От юни месец т. г. е председател на БАРМ - асоциацията на регионалните медии. Икономист е по образование, с магистърска степен в сферата на управлението на човешките ресурси. В последния мандат на Общинския съвет в Горна Оряховица ръководеше работата на ПК „Спорт и младежки дейности”. Очаквано бе номиниран  за нов съветнически мандат от гражданската квота на ПП ГЕРБ.
Без вратовръзки е негов авторски формат,  който успешно се прилага в няколко от печатните издания в страната. Използвахме повода Димитър Николов да застане от другата страна и да бъде в ролята на събеседник в собствената си рубрика.

-По какъв повод слагате вратовръзка?
-Когато поводът го налага и от уважение към хората, с които се срещам.

-Колко вратовръзки имате в гардероба си?
-Трудно ми е да кажа с точност, но са повече от 50. В момента използвам около 10. Предпочитам тези, които правят обемен възел, въпреки че в момента трендът е друг. Вратовръзката е ключът към мъжката елегантност, важен акцент в  облеклото. В особено представителни случаи заменям вратовръзката с папионка.

-Кой се грижи за ризите ви?
-Съпругата ми, държи  винаги да бъда добре изгладен.

-Кого срещате сутрин в огледалото?
-Един симпатично съзряващ  мъж, с който нямам проблеми  да се срещна очи в очи.

-Кога за последно пътувахте с градски транспорт?
-По-скоро  ползвам обществен транспорт. Когато програмата ми не го налага, предпочитам да пътувам с автобус в страната  и използвам времето да почета книга.

-Когато приключва работният ви ден?
-Сигурно знаете, че за журналистът работно време няма. Много често и вечерите ми са обвързани със служебни ангажименти.

-Изключвате ли мобилния си телефон?
-Никога. Често го оставям на дискретен режим, но винаги връщам обаждане. Понякога през почивните дни  си давам почивка от социалните мрежи, някаква форма на дигитален детокс, но не се лишавам от мобилна връзка.

-Колко струва белият хляб?
-Около лев за стандартна опаковка. Обичам да пазарувам, но предпочитам аромата на домашно изпечен хляб.

-Идеалната почивка е…?
-Независимо къде, но с любимия човек, може и на пейка в парка. Обичаме морето, включително и през зимата.

-За какво бихте искал да имате повече време?
-Естествено, че за скъпите ми хора - съпругата, дъщеря ми, баща ми!

-Проблемът, който винаги търпи отлагане?
-Грижата за здравето.

-Колко често казвате „Извинявай”?
-Много често, не съм пестелив на това обръщение, но трябва да съм вътрешно убеден, че съм сгрешил наистина.

-Какво ви натъжава?
-Когато  видя апел за тежко болни деца, както и информацията за пострадали или загинали млади хора.

-Плачат ли мъжете?
-Да, и това може да действа много пречистващо.

-Докъде бихте стигнал заради стар приятел?
-Старите и проверени приятелства са най-ценни. Има някакво особено чувство, когато се отнесеш адекватно в трудна ситуация.

-Какво запомнихте от баща си?
-Баща ми (б.ред. известният треньор по борба Стойчо Христов) винаги е бил авторитет в моите очи. Страхът не е опция.

Трябва да имаш силата да преминеш през страховете си,защото те винаги ще те пресрещат. Куражът не е отсъствието на страх, а готовност да се изправиш срещу страховете си. И в кръга на шегата, една друга много симпатична мисъл, с която често го цитирам: Няма по-добро мезе за ракия от аромата на прясно изпечени чушки.(Смее се)

-Кога за последно минахте през магазин за цветя?
-Не е необходимо да имам повод, за да подаря цвете на съпругата си.

Но последно отскочих до разсадник, за да купя магнолия по повод стогодишнината на баба Златка в Горна Оряховица.

-От какво се страхувате най-много?
-Страхувам се за здравето и живота на скъпите ми хора.

-Давате ли пари назаем?  
-По-скоро давам, без да очаквам да ми бъдат върнати, но големи суми назаем не давам.

-Колко имате в момента в портфейла си?
-Не съм сигурен, обикновено толкова, колкото ще са ми необходими за деня. Предпочитам и плащам с карта.

-Какво може да Ви изкара от равновесие, какъв сте, когато сте ядосан?    
-Простотията и нахалството. Посредствените хора нямат задръжки и имат висока самооценка. Не обичам да ми задават дневния ред мързеливи хора, които не са направили нищо за себе, камо ли пък нещо за обществото.

-Какво не искате да чуете за себе си?
-Че съм безотговорен.