Как ревизията на Южния пътен възел изяде главата на Йосиф Събев и за кого беше неудобен Държавният финансов контрол

През 2006 г. над агенцията „Държавен финансов контрол” беше извършен погром, за огромна изненада както за ревизорите, така и за подконтролните ни обекти. Тогава ние все още бяхме с работещи ревизии и то все сериозни. Някои бяха започнати и така си останаха недовършени. Времето на приватизацията изтичаше, но на нас вече не ни беше разрешено да правим проверки по нея, защото това беше работа на Агенцията за следприватизационен контрол, една, за мен, мъртво създадена структура. А служителите във Финансовия контрол, над 1700 специалисти в цялата страна, вършехме много полезна работа. Установявахме нарушенията в държавните фирми и кооперации, както и във фирмите, участващи в обществени поръчки,  конкретизирахме определени хора, на тях им правехме актове за начет – понятие, което вече не съществува и тези актове бяха за търсене на имуществена отговорност от виновните лица. Работехме много точно с полицията, прокуратурата и съда. Малко е да се каже, че бяхме разочаровани.
Така започва разказа си Йосиф Събев – бивш директор на ТД „Държавен финансов контрол” – Велико Търново, на която посвещава най-пълноценните години от трудовата си биография - от 1995 г. до 2006 г. Причината да застане отново пред медия е не носталгията му по онова време, а неспиращото възмущение от липса на последващ контрол. И припомня думите на покойния блестящ юрист Любен Станев, според който работещите във Финансовия контрол трябва да спазват 4 основни принципа – наличие на нарушения, причинна връзка, наличие на вреда и доказване на вина. „Аз сега съм смаян как се съобщават сведения за още несвършена работа. И се чудим, че няма осъдени”, коментира ревизорът.   
Години преди това агенцията е под прицел и е неудобна заради далаверите, които разкрива. През 2005 г., когато в пленарна зала се гледа Закона за ДФК, сини депутати от Великотърновския регион възроптават срещу него, защото, видите ли, практиката в Европа била проверките да се извършват от одит, а и не било редно ревизорите да влизат в Общините. Тогава Йосиф Събев възразява, че щом 90% от средствата в българските общини идват от републиканския бюджет, проверките ще продължат. „А можехме да си направим много добър закон за Държавния финансов контрол. Непрекъснато обменяхме опит с колеги от европейските страни, членки на ЕС. Във Велико Търново се осъществи първият туининг проект с французи през 2005 г. Те бяха изключително приятно изненадани от знанията и възможностите на нашите колеги. Аз се гордея с хората, с които съм работил. И до сега поддържаме прекрасни отношения. Това бяха хора обучени и верни на държавата, защитаваха нейните интереси за опазване на имуществото. И го правеха със загриженост. През 2005 г. - тогава беше моментът да се направи един истински и стабилен Финансов контрол. С по-малко хора, защото много фирми бяха приватизирани, но със запазена същност. Но не беше дадена възможност на подходящите хора да го направят този закон. С това се заеха лаици, които нямат хабер от финансов контрол”, връща се назад във времето Йосиф Събев.
Ревизията на Южния пътен възел ми изяде главата
И не само тя. Когато през 2000 г. огромното пътно съоръжение най-после е завършено, последва и ревизия, на която специалистите от ДФК – Велико Търново се натъкват на сериозни нарушения и злоупотреби за близо 2,2 млн. лева. „Фрапантна беше далаверата с озеленяването. Той почина човекът, беше от Бяла черква. Посадил две дръвчета, колкото да покаже, че има нещо, а беше прибрал 500 000 лева. И още други огромни нарушения – бургаска фирма извършила взривни работи без търг, за половин милион лева, друга прибрала за извозване на камъни и инертни материали повече, отколкото е изработила. Но ние, от Финансовия контрол, се изперчихме на нашите гаулайтери тогава”. В резултат на ревизията е потърсена отговорност от 7 лица. Великотърновската окръжна прокуратура образува дело № 76 от 2002 г., предадени са всички оригинални материали, но следствието по-късно е прекратено поради липса на доказателства.
Преди тази финансова проверка, знакови ревизии, в които са  установени сериозни нарушения за крупни суми, са правени на „Хидроизграждане”, на митниците – нарушения за 6 млн. лева, за приватизациите на „Балкантурист” и „Сортови семена” – Велико Търново. Оспорили приватизацията на Интерхотела и стигнали до дела, които обаче останали без последствия.
Независимо от направените разкрития, той се кълне, че никой не го е карал да промени становищата и резултатите от ревизията. Защото всяка е била екипна работа, а не субективна оценка. Само дето след това започвали неудачите за ревизорите. Никога, по негово време не е имало и паралелни ревизии с различни данни в тях.
През май 2000 г. Йосиф Събев е „помолен” да подаде молбата си за напускане от Цветан Стоянов - сегашният шеф на Сметната палата. В прав текст той му казал, че не иска да се кара с народните представители от Велико Търново. На неговото място е назначен Веселин Узунов. Шест месеца работил в агенцията по хазарта, но хората с власт го надушили и Йосиф Събев бил махнат и от там. Поканил го да се върне Валери Павлов, когато става шеф на агенцията „Държавен финансов контрол”. Възстановен е на длъжността директор на ДФК през 2002 г. и остава там до преструктурирането на институцията в агенция „Държавна финансова инспекция”. „Върнах се, но реванш не съм искал”, заявява днес той.
„Туй не е мандра, не е фурна”
С тази култова реплика ме посрещаше преди повече от 20 години в коридора на дирекцията Йосиф Събев, когато аз, начинаещ икономически репортер го ръчках да ми даде материали, които да произведат поредната гръмка новина. След първоначалната си сприхавост обаче, той охотно ми даваше заветната папка и ми посочваше място, където да работя. Часове и часове преписване на ръка, бях станала почти част от интериора, запознах се и с ревизорите, за които моето постоянно присъствие стана нещо нормално. Всъщност, тези папки с финансовите ревизии бяха любимо четиво на кореспондентите, на икономическите и съдебни репортери тогава. Далеч преди ерата на пресслужбите, които да филтрират информацията, само там, от първа ръка, се научаваха достоверни данни за далаверите, които се вършат в държавните предприятия. „Ние не бяхме далеко от журналистите, даже имаше една полезна връзка между нас. Огласявахме данните, защото нашите хора искаха да се докажат, искахме обществеността да знае за тези негативизми. Хубаво би било да се върне оня хъс, с който се работеше. Ще е полезно за обществото. Това, което ги дразнеше беше, че давах материали на пресата. И то преди да минат през пресслужбата във финансовото министерство. Ама и аз хитрувах. Пусках писмото до него, но едновременно давах материалите на вас”, усмихва се Йосиф Събев.
Не сме сядали на една софра с уличени хора
Навремето, след приключване на ревизионния акт, практиката изискваше той да се изчете от ревизорите на място, в присъствието на директора или началника на проверявания обект. Не е тайна, че независимо от резултатите, домакините често опъваха софри за своите проверяващи. Това не отрича и Йосиф Събев, но е категоричен, че това не означавало съюзяване с тези, които проверяват. „Софрите не бяха големи. То, в бита на българина е заложено да седнеш, да говориш и да се почерпиш. Но, обикновено избягвахме хората, които сме уличили и действително са извършили нарушения, да седнем на една маса с тях”, спомня си той.
Приватизаторите взеха имущество, за което не са и сънували
От година 67-годишният Йосиф Събев е пенсиониран, като последната му работа, от 2011 г., е на одитор в звено „Вътрешен одит” в „Северноцентрално държавно предприятие” ДП – Габрово, което стопанисва държавните горски територии на пет области. Затова и не му е чуждо нищо, което е свързано с горите в миналото и днес. За състоянието им, както и за облажилите се с огромно имущество, той вини политици в миналото, които щедро са раздавали държавна собственост. „Венцислав Върбанов, когато беше министър на земеделието, издаде заповед, с която раздаде половината от горските и ловни стопанства, които имаха производствена дейност, ей така, без стотинка. Буквално ги подари. На хора, които после забогатяха. Никой после не му потърси сметка. Той води някакви дела в продължение на 3-4 години и излезе чист като девица. Това е хайдутлук, който ще се разбере един ден и съм убеден, че тези хора трябва публично да бъдат порицани. Те застанаха срещу държавата си и собствения си народ”, възмущава се Йосиф Събев. А в СЦДП - Габрово, простичко казано, работата му била да следи да не се краде и да се спазват законите. И се проверявало всичко, което е включено в дейността на стопанството. След тези наши проверки има не един и двама освободени директори, вмъква забележка той. „Има една угроза обаче, с която още не можем да се справим – бракониерството. Хиляди са случаите и в повечето от тях, по-наглите, зад нарушителите стои някой, който ги пази. Спомням си един от тези епизоди. Във Войнежа полковник от запаса, заедно с още един, убили сърна и я закачили пред вкъщи. Преди това си сготвили дреболийките, хапнали, пийнали и си легнали да спят. Горското око обаче вижда и докладва. Арестуваха ги за 72 часа, но по-нататък не знам как са се развили събитията. Много се краде и дървесина. И не говоря само за циганите, тръгнали да секат от зор. Краде се на едро, но нека тези знаят, че няма как да останат незабелязани. Каруца може да се скрие, но камиони – не”.
В наши дни Йосиф Събев предава богатия си опит безвъзмездно на бъдещите икономисти от Стопанска академия – Свищов, където по покана изнася лекции по модул „Водене на документалните измами”. Сега разработва програма за часовете за следващата учебна година. Признава, че работата и общуването с младите хора му доставя огромно удоволствие.
Неговата страст са архивите
Финансистът няма хоби, но е запленен от документалистиката. Постоянно е в архивите, а неговата слабост са историческите събития. Въпреки многото неща, които е видял и научил по време на работата си, не смята да пише мемоари. Затова пък вече е готова една тънка книжка „Големите финансови измами в началото на 20-ти век”. Предстои да я даде за печат. От нея няма да печели, ще я подари на приятели за спомен.
Смята себе си за нежен и добър човек, който понякога избухва заради някоя несправедливост и хората си мислят, че е кой знае какъв дивак. Пък то не е така. Има двама сина и снахи, които са чудни момичета и много ги обича. Нали си е малко вироглав, постоянно им се извинява, а те му дават прошка. Най-кротък е обаче към внуците Мирела, Яна, Йосиф и Йоан. И четиримата учат в престижни училища във Велико Търново, а дядото само им се радва.  
Това, от което най-много го боли, е разликата в стандарта на живот на хората. Защото е много страшно да видиш как умни и образовани хора едва оцеляват.
Ана Райковска