Киновагон забавлявал пътниците в култовия „Янтра експрес”

Да говорим за БДЖ днес е направо излишно. Изпочупени влакове, дългове, рушащи се гари, закрити линии, катастрофи, запалени вагони, ремонти, кражби на гориво, съкращения и стачки. Такава е съвременната действителност на Българската държавна железница - третата по гъстота на жп линии в Европа и някогашна гордост на една отминала епоха. Днес се възхищаваме на френските и италианските влакове, мечтаейки  един ден и ние да имаме такива железници и да вземаме разстоянието от Варна до София за няколко часа. Дотогава не ни остава нищо друго, освен да се върнем в миналото и да си спомним, че и ние сме били сред модерните страни в железопътното и вагонно строителство.

Горна Оряховица – София  за 4 часа

Шестместни първокласни и второкласни купета. Радио, ресторант-вагон, елегантни пердета с масичка и отварачка за бира- това е „Янтра – експрес”. За радост на всички жители от Горна Оряховица и региона, невероятният влак се „качва” на релсите преди повече от 30 години. Пътниците го определят като луксозен и много приятен за пътуване. За доброто настроение на всички по онова време се е грижела и говорителката по радиостанцията Теменуга Костова. Всъщност целият персонал на влака е бил на комсомолска възраст, затова и композицията е наричана „младежкият влак”. Мнозина помнят и влаковите стюардеси, които разнасяли закуски, топли и разхладителни напитки. А много от пътниците предпочитали удобните сепарета на вагон-ресторанта. Така времето минавало неусетно. Всъщност разстоянието от Горна Оряховица до София се изминавало само за 4 часа, а километрите са близо 300!

Киновагон в чест на XIII конгрес
През април 1985г. към култовия „Янтра-експрес” е закачен киновагон. Новата атракция за пътниците е направена в чест на  XIII конгрес на БКП. За целта е преустроен второкласен вагон на БДЖ. В неговата пълна промяна се включват специалисти от Вагонното депо в железничарския град и експерти от „Окръжно управление „Кинефикация” – Велико Търново. Вагонът разполагал с 42 места, поставени амфитеатрално. Прожектирали се игрални и късометражни филми, а на всички били предлагани топли и безалкохолни напитки. Пътят минавал неусетно, а местата често не достигали.

Съвременната действителност
Днес нещата са различни. Няма киновагони, а и мнозина биха казали, че могат да гледат на телефона си каквото пожелаят. Сигурно са прави, макар че едва ли по този начин ще усетят атмосферата на големия екран и звуците на прескачащите релси. Всъщност кой ли вече пътува с влакове? Мнозина предпочитат раздрънканите автобуси и бясното „препускане” на шофьорите, които гонят безценното си разписание. Сигурно това е и причината да слушаме всеки ден за катастрофи с автобуси.  Вероятно нещата ще се оправят, както в автомобилния, така и в железопътния транспорт. Дотогава ще се радваме на царските вагони, които преминават веднъж на10 години през гарата в Горна Оряховица.

Михаил МИХАЛЕВ