Клубът на културните дейци пустее, Общината напразно му търси наемател

Клубът на културните дейци във Велико Търново, такъв, какъвто го помнят поколения именити творци, отдавна е в историята. Там, където Емилиян Станев е чел първата редакция на разказа си „Лазар и Исус”, кънтял е дълбокият глас на актьора Стефан Гецов, пръскала своя чар Невена Коканова, сега се е настанила тишината. Къщата на ул. „Велчо Джамджията” 16, построена от Хаджи Павли Хаджиниколов и културен паметник с регионално значение, е пуста. От бурния културен живот няма и помен, забравата покрива десетилетия живот на тази институция, а Общината – собственик и стопанин на имота, няма никаква визия за какво да го използва.
Последни си отиват през миналата година момчетата, които държаха ресторант Piccolo. След тях Общината провеждала на два пъти търгове за отдаване под наем, като началната сума била 500 лв., но те се провалили. Сега на лятната тераса през решетките на портата се виждат буклуци и изоставено пиано. Какво е състоянието вътре никой не знае, защото пак от Общината категорично отказват да отключат помещенията, за да ги снимаме.
Реално КДК престава да съществува в първоначалния си вид и замисъл към 1993 г. В първите демократични години председател бил скулптурът Димитър Панайотов – Понката, а секретар – Борис Сапунов, в когото остава голяма част от архива на културната институция – албуми, ленти, снимки. След края той е предаден на Държавния архив, а старите киномашини, тъй като в Клуба имало и киносалон, са дарени на Историческия музей по думите на Валентина Дянкова, която последна напуска сградата през 2016 г.
Затваря и култовата кръчма в Клуба, известна с бай Митьо Манола, а после, след като той отива в механата на хотел „Янтра” през 1973 г., назовавана от бохемата на Велико Търново „При Зорка”. Следват години на безстопанственост, а сградата започва да се руши. През 1996 г. имотът става частна общинска собственост. През следващата година (1997 г.) се прави опит да се съживи част от дейността с регистрирането на Сдружение на литературни дейци във Велико Търново „Света гора” с председател Владимир Шумелов. То се настанява в една от стаите на третия етаж. След две-три години дружеството се саморазпуска, а КДК е трансформиран в Сдружение с идеална цел „Царевград Търнов” с председател поетесата и учителка Валентина Дянкова.
По-оплетена става историята с
имота в началото на нашия век.
От 2001 г. до 2006 г. обектът е даден от Общината за десетгодишно ползване с наем 143 лв. за 129 кв. м площ на Великотърновското дружество за приятелство на България с Япония за създаване на Японски културно-информационен център. Вторият договор с решение на ВТОС е сключен на 21.08.2006 г. за срок от 10 години, до 2016 г., а ползването става безвъзмездно. Председател на българо-японското дружество е Валентина Дянкова. В избора бившият вече Културен клуб да се даде през 2001 г. точно на това дружество, активисти на КДК подозират намесата и влиянието на НДСВ, които вземат властта през същата година. А г-жа Дянкова членува в тази партия, както и в нейните трансформации, дори на парламентарните избори през 2013 г. тя бе 9-та в списъка на кандидатите на движение „България на гражданите” на Миглена Кунева. Общинският съветник Паскал Паскалев алармира през 2011 г., че макар и символичен, наемът не се плаща от дружеството, никой не им търси сметка, а и дейността му е съвсем семпла. Междувременно то започва да отдава помещенията под наем и да прибира парите. След ремонт салонът на първия етаж е съборен и се превръща в офис, където се настанява за няколко години агенцията за недвижими имоти „Сенчъри хоумс”. Кръчмата също се отдава под наем нееднократно. През миналата година договорът на Японския културно-информационен център изтече и той напусна сградата, макар че табелата още стои. На 18 февруари 2016 г., в опит да възкресят КДК, се учреди сдружение с нестопанска цел „Клуб на дейците на културата – Велико Търново” с председател Антони Цонев. Заявките за активна дейност бяха обещаващи, но след учредителното събрание никой не е чул нищо за тях. Поискали са да ползват сградата на Клуба на културните дейци, но тъй като се явявали частно сдружение, Общината с право им отказала. Факт е обаче, че след като КДК престана да съществува, културните дейци на Велико Търново се чувстват бездомни и продължават да бленуват за сграда, която да приютява творците от всички области на изкуството, както е било навремето.
Къщата, в която се настанява Клубът на културните дейци преди половин век, е одържавена с акт № 2454 от 1 април 1967 г. Едва ли някой тогава е предполагал, че през Клуба във Велико Търново ще мине целият интелектуален елит на България. Поетът Янислав Янков си спомня, че в него се е случвало всичко първо. Раждали се първи стихотворения, на белетристите им хрумвали сюжети и хуквали да пишат. Редовно се провеждали литературни четения, представяния на художници, камерни театрални постановки на терасата на кръчмата. Докато имало събитие, заведението не  работело, а чакало творците. След официалната част те слизали при бай Митьо Манола и вече на чашка, продължавали с рециталите, с безкрайните разговори и шегите.
В заведението също се
правели изложби
Кръчмата била неразделна част от клуба и от неговия живот, дори входът за сградата бил през нея. Там се събирал интелектуалният каймак на Търново. Както в помещенията на Клуба, така и в кръчмата не можел да припари всеки, било изключено там да попаднат случайни хора. Имало нещо като пропускателен режим, а предварителната, включително идеологическа цедка отсявала случайните посетители. Прикритите ченгета вътре в самата гилдия контролирала художествено-творческата интелигенция. Янислав Янков разказва, че като член на Клуба можел да доведе със себе си още само един човек. Имало елитарност, В началото и за него било трудно да влиза, но той и поетите от неговото поколение имали литературни амбиции, за тях вече се чувало и им правели компромиси като ги допускат. „Всички клубове по света са кръчми. Без пийване в него няма живот. Кръчмата беше емблемата на Клуба. Беше Клуб, сега е куп”, казва Янислав Янков. Затегнатият режим продължил чак до 1992 --1993 г.
Клубът на културните дейци
бил един малък Вавилон,
през който минавали хора от всички краища на света.
Легендите разказват, че в него се отбил и Габриел Гарсия Маркес, доведен от Любомир Левчев при първото му посещение в България през 1974 г. Чуждестранни художници, поети, певци, са оставили своята диря в знаменития Клуб. В него ставали запознанствата между творците, завързвали се трайни приятелства.
Всички български величия в изкуството
поне веднъж са били в КДК – В. Търново
Радко Радков, Антон Дончев, Димитър Мантов, Христо Медникаров, Стефан Продев,  Дора Габе, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Андрей Германов, Слав Хр. Караславов. Имената обхващат целият пълен речник на българската литература. Всички университетски и местни автори, всички артисти от Народния театър „Иван Вазов”, оперните асове и прими от „Сцената на вековете”. Тук е било последното четене на Емилиян Станев. В малките и не толкова угледни помещения, както се вижда от черно-белите снимки, кипял истински творчески живот и е страшно, че други големи градове успяха да съхранят своите Културни клубове, а духовната столица на България – не.
Ана Райковска