Легенди за Борис I Покръстителя и Кера Тамара обвиват Марянския манастир

Бивша учителка е стопанка на светата обител

Марянският манастир “Свето Преображение Господне” е сгушен в полите на Еленския Балкан. Светата обител е разположена на около 8 км. от възрожденското градче. От сутрин до вечер дверите на манастирската църква са отворени за посетители, а игуменката Майка Анастасия е неуморна и с широка усмивка посреща гости от близо и далеч.


Манастирският храм е един от най-старите и най-красивите в Северната част на Стара планина. Отличава се с уникалния си градеж. Майсторите строители навремето не използвали дървена конструкция, а влагали в зидовете и сводовете камък и глина. Така, когато през 1868 г. там избухнал пожар, пострадал единствено иконостасът, който бил от дърво. От иконите пък като по чудо оцеляла само една - на Богородица с Младенеца, която и днес може да се види в олтара.
„Не знам дали се дължи на чудо, може и да е, защото се смята, че иконата е спасила манастира. Но и някогашните майстори строители са направили уникален градеж. До началото на сводовете зидовете са каменни и са дебели 1,20 м. Над тях има 70 см. земен насип, а самите сводове са от тухлички”, обяснява майка Анастасия.
Жената в черно монашеско облекло уточнява, че във вида, в който сега битува, манастирът е възстановен през 1870 г. От тогава е и новият иконостас, който е дело на резбари от тревненската школа.


Според легендите манастирът съществувал още по време на Първото българско царство през VIII-IX век. За това свидетелстват намерените там шест капители от т.нар. Теодосиеви колони, каквито има само в Плиска и Преслав. Четири от находките се намират в Националния исторически музей в София, а две се съхраняват в Марянската света обител.
Майка Анастасия с удоволствие разказва историята на манстира, който е в началото на еленското село Марян и с гордост показва и други останки, свързани с миналото на храма.
„През 1835 г. жителите на селото решили да построят нова църква на святото място. Вдигнали я само за 6 месеца, а точно на Преображение я осветил гръцкият владика Иларион Критски.
Говори се, че когато майсторите започнали да работят по стария олтар, съхранен през вековете, намерили в него мраморен саркофаг със скелет с Евангелие в ръцете, а до главата му - корона.
Двата символа на светската и на църковната власт подхождат само на цар Борис Михаил, защото той е единственият монах с царска титла в нашата история. Освен това от историята се знае, че когато се оттегля за втори път от престола, отива в манастир, който е на три часа път от столицата Търновград, между две реки, в подножието на Стара планина. Така историческите хроники описват описва точно този манастир”, разказва монахинята и показва вградените в каменния зид части от мраморния саркофаг.
С царския гроб пък е свързана и друга легенда. При градежа през 1835 г. майсторите намерили и баптистериум (б.а. място, където са се извършвали масови кръщавки). Той бил широк 3 метра в диаметър, дълбок до коляно и облепен с цветна византийска мозайка. Но мъжете дали клетва да не разказват за видяното, за да не го обругаят иноверци.
„Друга легенда пък разказва, че сестрата на цар Иван Шишман - Кера Тамара, която наричали Хубава Мара, на път за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, искала да остане в манастира, затова дарила всички свои накити в храма. След смъртта на султана, тя отново се върнала по тези места. С красивата царкиня е свързана легендата за името на селото – Марян”, реди сладкодумната игуменка.
Сестра Анастасия дошла за първи път в светата обител преди 15 г.
В родния си град Русе работила като начален учител. Освен това има и музикално образование. Казва, че музикалната дарба сега много и помага при богослужението.
“Никога не съм живяла на село, затова в началото тук ме боляха ушите от тишина. Сега като ми се наложи да отида до града, бързам да си тръгна, защото шумът ме убива. Отдала съм се на духовните ценности, на вярата и на служенето на Господ”, доверява майка Анастасия.
За да научи цялата история на святото място, години наред се ровила по библиотеки.Историята на мястото е проучвал митрополит Иларион, а събраното той описал в книгата си “Ктиторът”. Миналото на манастира отлично познават и иманярите, които и до днес продължават да търсят съкровища в района.


Въоръжени с металотърсачи, те се надяват да попаднат на царския гроб на Покръстителя на българите или на накитите, които оставила царкинята Кера Тамара.
„Идват от време на време момчета и ми обясняват, че имали карта, която им показва къде са скрити съкровищата. После започват да се пазарят с мен и ми обещават половината, ако им помогна да намерят златото. Давам им телефона на Митрополията, за да си уредят сделката там. Този подход работи безотказно, защото никой после не се е върнал с разрешение, че може да копае и да търси златото”, твърди майка Анастасия.
Чевръстата игуменка кръстосва с бърза крачка църквата, показва една по една реликвите , сред които са и две изографисани платна от Божи гроб в Йерусалим, които са донесени от местни богомолци, стъпили по светите места. От 1873-1874 г. са пък минеите, които игуменката грижливо съхранява. По тях се правят всички служби и до днес. Те са едно от свидетелствата за историята на манастира, тъй като някои от свещениците през годините са оставяли собственоръчни бележки в книгите. В някои е описано времето, в други какво се е случвало в съответния ден от годината в селото. На гърба на всяка от тези книги пише, че тогава тя е струвала 42 рубли.
„За сравнение ще ви кажа, че в същите онези години едно ведро водка е струвало 5 рубли. Представяте ли си колко пари са давали свещениците за книгите”, усмихва се игуменката.
Майка Анастасия си мечтае да направи музей на християнската религия. Иска да събере на едно място всички символи, богослужебни книги, свещенически одежди, за да бъде полезна най-вече на децата, които влизат в манастира.
“Не чакам да ми хлопат по портата и да ме издирват по стаите на манастира. Като стана сутринта, първото нещо е да отворя вратата на църквата. И така, докато не си легна. Посрещам всеки гост на вратата и разговарям с всички. Идват много деца, което ме прави неземно щастлива, защото, когато им говоря, очите им светят. Не е обречена страната ни, щом има такива очи”,  убедена е игуменката.
И докато говори, майка Анастасия посреща групи посетители, продава им свещи, тамян, а преди да напуснат храма им подарява по една библия.
„Безплатна е. Четете , вярвайте и имайте търпение! Защото, както е казал и Апостол Павел: „Който изтърпи, той ще се спаси!”, съветва духовната жена.
Преди 3-4 години църквата е реконструирана. След всеки валеж водата нахлувала в храма, а прогизналите петна по тавана ставали все по-големи. Цялостен ремонт на сградата не бил  правен от далечната 1936 г. За щастие Великотърновската митрополия кандидатствала с проект и били осигурени около 400 000 лв по програмата за развитието на селските райони от Държавен фонд „Земеделие” . Със средствата църквата била укрепена с железо-бетонен пояс, тъй като  постройката постепенно се свличала към реката.  Освен реконструкция на храма, били обновени  още камбанарията и жилищната сграда, както и била издигната подпорна стена откъм реката. Нужни са обаче и пари за реставрация на уникалните стенописи,  по които в момента има цепнатини и са повредени.
И докато майка Анастасия разказва за манастира в двора работници чевръсто цепят дърва под ръководството на  йеромонах  Александър. Той служи от скоро в манастирската църква, след като предишният отец починал и в продължение на над 20 г не е имало свещеник.
„След малко и аз ще надяна каска, наушници и престилка и ще грабна храстореза. Много работа има по двора. Храня 7 кучета пазачи, които нощем се разхождат свободни около стените на манастира и охраняват. Преди няколко години дръзки апаши срязаха 150-годишна решекта на един от прозорците на църквата и се опитаха да нахлуят и да плячкосват в храма, но кучетата ги погнаха и те избягаха ”, споделя майка Анастасия.


Начетената монахиня обаче не пропуска да разкаже историята на еленското село Марян.  Селището е останало в историята с кървавата Марянска битка по време на руско-турската освободителна война.
„Казват му  „Малката Шипка” , защото в местността са се сражавали 5000 руски войни предвождани от 28-годишният генерал Домбровски и граф Константин Руденовски. Те се изправили срещу 32 000-та турска армия на Сюлейман паша. На 5 декември 1877 г била решаващата битка по тези места, докато Сюлейман паша бързал за Плевен, за да помогне на Осман паша да удържи града. Почти цялото село е било изпепелено, а според беловласите жители на Марян , река Бързица е текла с червени води от кръвта на убитите войни”, обяснява майка Анастасия.
В памет на жертвите от Освободителната война,  казашки наследници през 1902 г в Долни Марян са издигнали паметник-костница във вид на пирамида. По-късно до него е поставен 9-метров кръст и параклис.
Предполага се, че село Марян е едно от най-старите селища в Еленско, дори по-древно от възрожденското градче. Възникването му се свързва с епохата на римското и ранновизантийското крепостно строителство в Предбалкана и Балкана.
Жителите на Марян ежегодно се събират на сбор, посветен на Успение Богородично.  Местните хора споделят, че  специално за събитието техни земляци си идват от всички краища на света и дори от  Америка. В миналото сборът бил немислим  без циркови артисти и големите пазари на дини и вълна. Марянчани бързали да овършеят зърното, да се изкъпят в реката и нагиздени да отидат на сбор. На мегдана се въртеле чевермета, а в пещите пекли хляб.В  салона на читалище „Наука”, което е основано през 1900 г  пък организирали вечеринки. Вековната сграда е ремонтирана основно с пари от общината в Елена.
„Идеята за създаването на читалището била на двамата братя Петър и Коста Кирчеви. Те били учители в съседното село Беброво, които се възхищавали на дейността на тамошното читалище. Освен тях основатели станали и други учители - Григор Хинов, Иван Михайлов, Тодор Печев, Екатерина Печева, а също и някои от по-будните селяни. Едва 4 години по-късно – през 1904 г  жените от Марян се престрашили да посещават вечерните четения. Читалищното ръководство е инициатор за първия курс по ограмотяване.
От 1928 г. до 1935 г. продължило строителството на общия дом за читалището, кооперацията и общината, което мобилизирало и изключително сплотило работливите хора от селото да даряват средства и труд”, разказват възрастни балканджии.
През 1953 г. към читалището била открита първата в страната селска детска и четвъртата селска музикална школа. За тях били закупени 12 цигулки и 3 акордеона.
Първият  председател се казвал Никола Никифоров, който се прославил като емблематична за селото личност. Той отдал половин век от живота си за неговото изграждане и развитие и оставя за поколенията написаната от него история на  Марян. Даскал Никола събрал спомени и издал книжка през 40-те години на ХХ век.
Възрожденецът е дядо на примабалерината на Софийската опера и балет Диляна Никифорова, която при всяко свое идване в селото, се отбива при монахинята в девическата света обител. Преди около 5 г примабалерината заедно със свои колеги откри в Марян балетна школа.
„Като на шега бе създадена балетна академия. Моят дядо е родом от село Марян и той е бил един от местните  възрожденци, помогнал е както на селото, така и на неговите съселяни много в онези години. Мисля, че трябва да следваме примера на нашите предци и тяхната любов към родния край. На децата, които идват от цяла България им харесва много тук. Самата атмосфера на Марян е много задушевна и сред красивата природа на Еленския балкан, децата дават всичко от себе си и получават незабравими емоции и преживявания“, твърди Диляна Никифорова.


Освен в селото нейните спектакли се поставят в Елена и във Велико Търново, като децата от академията танцуват заедно с първите солисти на Софийска Опера и Балет.