Мадлен Алгафари: Можем да поправим грешките дори на починалите си родители

Книгата си „Поправителен за родители“ представи в „Клуб 7“ във Велико Търново психотерапевтът Мадлен Алгафари. Книгата е с подзаглавие „Неверните вярвания за възпитанието“, но не е само за родители – всеки може да намести себе си в картинката. В нея става дума и за вътрешното ни дете, защото от един момент нататък сме родители на себе си.
Според Алгафари официалните граници на пубертета днес са от 10 до 23 г. и ще продължат да се разширяват заради изкуствения комфорт, в който живеем. Някога, когато сме живели подчинени на природните стихии и е трябвало да оцеляваме от това дали е прекопана нивата, е трябвало много по-рано да узряваме. Днес имаме лампи, ток, парно и не е необходимо да сме толкова рано зрели, че да се възпроизвеждаме, смята Алгафари.
Никой родител не бърка нарочно
Ние не знаем, че имаме неверни знания за възпитанието. Изповядваме като абсолютни аксиоми и стопроцентови истини разни гледни точки към него, защото така бабите и дядовците са подхождали към нашите родители, защото нашите родители така са подхождали с нас... И тези аксиоми не се подлагат на съмнение.
Никой родител не бърка нарочно. В този смисъл никой родител не е виновен осъзнато, той не знае, че не знае. Затова, ако трябва да класирам грешките, на първо място бих сложила липсата на готовност да се поставиш под съмнение. Толкова поколения наред в клетките си са попили едни такива вярвания, че на нас дори не ни хрумва, че са перверзни и точно наопаки.
Какво ще кажете за поговорката „Дете се целува само докато спи“? Питах колеги от цял свят, но никъде не открих корелат на тази поговорка. Като я казвах на колеги, те реагираха втрещено. Защото това е възможно най-обратното на правилното – колкото може повече трябва да бъде прегръщано, докосвано, обичано едно дете, да му се обяснява колко е добро, хубаво, умно, стойностно...
За да се превърне в поговорка, представете си колко поколения са приемали това за естествено. Но не само в България нещо сме сбъркани във възпитанието. Във времето назад е имало много незачитащо отношение към децата, които са били потенциална работна ръка. В Средновековието е имало наказание детето да се слага на фурнаджийската лопата, да се пъхне в пещта и да бъде извадено бързо, за да се стресне. В Германия пък е имало общински бияч -  щатен служител, който бие качествено, защото родителите са милозливи. Тези неща днес ни изглеждат варварски, но истината е, че отношението към децата търпи много голяма промяна в човешката история и признакът за зрялост е отношението към следващото поколение.
Обичайте, но и уважавайте детето си
Друга грешка е неразличаването на любов и уважение. Балканската майка много си обича детето, но има голям проблем с това да го уважава. Нали знаете вица – Иванчо, излизай от водата. – Що, студено ли ми е?, - Не, гладен си. А истината е, че бебето още вътре в утробата има мнение.
Още една грешка - неправене на разлика между любов и одобрение. Има родители, които когато не одобряват, оттеглят любовта си. А няма по-садистично наказание за едно дете. Много е важно това дете да разбере, че постъпката му не е одобрена, но че е обичано и в този момент.  Иначе детето си казва – аха, щом не те одобряват, значи не те обичат. И после се превръща в подлога.

Одобрението от родителите
Българската порода родител се бърка в живота на детето си дори когато то е пораснало и има право да решава само. Да, родителят има право да изкаже мнение, но само ако му го поискат. В човешката ни природа е заложено да искаме да се харесаме и това е нормално. Но важна е дозата. Ако за да ме харесат всички аз се обезлича, аз спирам да съществувам. Така че винаги има една доза и човек я усеща сам – когато почне да се дразни, когато неговата потребност не е задоволена, а пък на другия е. Там обикновено е границата на нашета идентичност, изнасилването на себе си да не съм аз, а онова, което другият иска да съм.
Има начини да поправяме грешките на родителите - като им простим. Всеки, който се пъне в  илюзията, че може да промени другия, пропуска живота си. Майките и татковците могат да се променят, ако осъзнаят, че съществува алтернатива и поискат да се променят. Никой никого не може да променя на този свят. Човек се променя сам. Така че можем да променим родителите си, като променим себе си. Само ние самите отговаряме за щастието си.
Чувството за изоставеност е смъртоносно за бебето
Бебето може да се отдели в друга стая, когато покаже, че е готово. Но не и преди отбиването. През първата годинка то трябва да бъде близо до майката и бащата, до леглото им. Онези стари постулати на д-р Спок как то с плача си се глезело и манипулирало са престъпни, за затвора са. Защото бебето още няма развита кора, че да мисли, няма причинно-следствено мислене, не може да си даде сметка, че реването е причината, пък идването на мама е следствието. Т. е. то не може да манипулира. За него времето е абстрактна категория. Чувството за изоставеност е смъртоносно за бебето в буквалния смисъл на думата. Ако то плаче и никой не се отзове, то преживява смъртта си. Затова всички ние имаме такава травма – повечето сме родени в болници и сме спали в едни щайги в съседното помещение, майките са били отделно... По-жестоко престъпление в човешката история на тази планета не съществува. Ако има нещо, което е престъпно в човешката история, това е отделянето на бебето от майката след раждането. Планетата би била различна, ако това не се правеше. Напоследък т. нар. borderline симптоматики са от тази ранна травма.
Най-силният излиза без оръжие
Ако посягаш на дете, означава, че го превъзхождаш само с физическа сила. Същото е и ако мъж посегне на жена. Силовото поведение винаги е проява на липса на сила. Едно  е да си силен, друго – да си силов. Най-силният излиза без оръжие, най-лаещото куче е пинчерът. Много се надявам, че времената отварят очите на много хора за това, че през насилие не се постига нищо. Физическото насилие не може да бъде инструмент за възпитание. До него прибягва родителят, който не успява да остане в полето на спокойната сила и топлата категоричност. Т. е. слабият родител.
Важно е да се слагат граници. Децата, които имат тотални граници или пълна липса на граници, са еднакво тревожни и изгубени. Но границите да се поставят не с ругатни, грозни епитети, с унижение, камоли с насилие.
Стресовите бременности водят до вероятност от хомосексуалност
Всяко поколение смята своето за право. Но се върви към андрогинност. Жената става все по-мъжествена, мъжът – по-оженственен. Тези изкуствени условия на комфорт обясняват защо е така. Когато има ток не е нужно мъжът да излиза от пещерата и да се бори с мечки. Нито пък жената да стои и да поддържа огъня. Процесът на еманципиране е започнал преди век и нещо. Ние празнуваме еманципацията си. Но понякога отиваме в страшна амазонска версия на еманципацията, която е разболяваща. Започнала е при жената, защото е била по-обезправения пол. И това води до оженственяване на мъжа, защото сме скачени съдове. Но тази андрогинизация – реабилитирането на мъжкото в жената и женското в мъжа, приближава половете един към друг. За ХХI в. прирастът на населението е застрашително опасен за планетата и толкова многото репродуктивни проблеми, както и различните сексуалности, са едни от начините, които планетата има, за да регулира набезите на човешките орди, които я унищожават.
Има много хипотези по въпроса. Стресовите бременности например също водят до вероятност за хомосексуалност. Вероятност, защото, ако е стресова бременноста, жената подсъзнателно си казва – на война съм. А ако има война, инстинктът за запазване на рода си казва - ако плодът е мъжки – давай да му смъкнем тестостерона, да стане нефелен, за да не иде да се бие и да не го убият. Ако пък е женски – о, давай да вдигаме тестостерона, защото има война и тя трябва да се справи, за да оцелее. Стресовата бременност смъква мъжкото у мъжкия плод и вдига мъжкото в женския. Да не говорим за химиите, които ядем, хормоните...
Има и други хипотези – нашето водородно слънце е на път да се превърне в хелиево, т. е. ставаме двувалентни. Което означава, че трябва да имаме по двама партньори. И това все по-често се наблюдава, повечето хора вече са двувалентни. Така че различните сексуални пристрастия са нещо, което е добре да наблюдаваме, изучаваме, но не и да отричаме.
Любовта е универсалното лекарство
Универсалната рецепта за поправяне на грешки е любовта. Независимо на каква възраст. Понякога можем да поправим грешките на покойни родители, като просто им простим. И като си дадем сметка, че тези хора са правили най-доброто, на което са способни. Всеки един от нас, ако има алтернатива, мигар би избрал по-лошата?
Много е важно да се знае, че без травми не може да се живее. То е като да изолирате един човек без контакт с нито един бацил – имунната му система няма да може да се справя и ще го събори още най-първият микроб в живота му. Така че травматичните преживявания имат ефект в живота. Много е важно да се постигне осъзнатост за това.
Биляна МИЛЧЕВА