Министри, търговци, военни, свещеници, зографи, учени е дал родът на Иван Панайотов

Иван Панайотов - Джовани. Така е известен сред великотърновци бившият заместник кмет, чийто род по бащина линия е от старата столица. Джовани познава в детайли историята на града и това е логично, защото по образование е историк, голяма част от професионалния му стаж минава в Регионалния исторически музей, но много от подробностите около миналото на Велико Търново той научава покрай хобито си да събира стари пощенски картички. Колекцията му е огромна, дори самият той не знае колко са вече картичките в нея, но на тях има запечатани паметни събития и моменти от историята и бита на старата столица, които не могат да бъдат видяни никъде другаде.
Иван Панайотов е сред малкото останали кореняци търновци и е горд, че от рода му са излезли много видни и заслужили хора - министри, търговци, свещеници, зографи, учени. Правят опити с брат си да съберат родословно дърво, но задачата не е лесна, защото фамилиите имат много разклонения, чиито следи понякога са безвъзвратно изгубени. Една от причините е, че в Търново е бил унищожен ценен архив, пазен в библиотека в голямата джамия на мястото на Първа гимназия. Там имало и преведени български книги. След Освобождението обаче местните хора горили книгите, а дори се разказва, че месарите огъвали месото в страници от архивите. Така са били заличени ценни следи за населението на Старо Търново.
Джовани е кръстен на дядо си Иван, който е роден през 1860 година в Асенова махала. Прадядо му Петър бил търговец на кожи и обикалял Влашко и Цариград. Бил доста заможен и си взел жена от друг богат  и известен търновски род  - Роза Бостанджиева. Имали много деца, но няколко умрели и лекар им препоръчал да сменят климата. Преместили се в Севлиево. Там прадядото Петър починал, а прабабата, която останала сама с няколко деца,  се омъжила за един от най-богатите севлиевски търговци, вдовец, който  също имал своя челяд. Родили им се и общи деца и така наследниците – доведени, природени, станали общо девет.
Дядо Иван бил най-големият от тях.  Когато бил юноша, по време на Руско-турската война, в дома им отсядал братът на прочутия руски художник Верешчагин.
Иван станал мелничар и търговец, замогнал се, създал семейство и имал пет деца, които изучил. Два мандата бил избиран за заместник-кмет на Севлиево. Баба ми Кина пък била от не по-малко известен род – Зографски. Трима от синовете на дядо Иван – баща ми Атанас и двама от чичовците ми, се върнали в Търново, където продължават техните родове, разказва Иван Панайотов.
Един от чичовците му бил царски офицер и приятел на цар Борис. Бил женен за внучка на Елена Грънчарова, спасителката на Горна Оряховица.
По майчина линия родът на Джовани е от Троянския край и той е не по-малко забележителен, защото от него излизат видни търговци и шест поколения свещеници.

Именно от там, по линия на прабаба му Ирина, идва и връзката на великотърновеца не с кого да е, а с истински княз. Става дума за киевския княз Родион, който дошъл в България около 1820 година. Забулена в тайственост е неговата съдба, знае се, че е пристигнал като монах и е бил отседнал в Гложенския манастир. После незнайно как се озовал в Ново село, сега Априлци, където се залюбил с прабабата на Джовани, която била голяма хубавица. Родили им се двама сина, които станали свещеници, имали и двама внуци с име Радион.  Единият – свещеник Родион, заклел въстаниците в Новоселския бунт. Бил осъден и обесен заедно с ръководителя на въстанието. В тяхна чест е вдигнат паметника на площада в Севлиево.
С такива сложни, интересни и преплетени съдби е белязано родословието на Иван Панайотов. Баща му бил царски офицер и заради службата му обикаляли много из страната. Майка му, която била красива жена, имала педадогическо образование и известно време била учителка в Куманово, Македония.

Бащата на Джовани често му разказвал за баловете, които се провеждали в Дома на армията във Велико Търново. Офицерският бал бил едно от най-чаканите събития за старите търновци. Месеци преди това поканените приготвяли тоалетите си, жените хуквали по шивачки, военните стягали парадните униформи. Звън на кристал, валсове, танго, елегантни ухажвания, изискани блюда, разговори за политика съпътствали тази вечер.  
Всичко това обаче потънало в забвение, когато дошъл 9 септември. Бащата на Джовани – царският офицер, който винаги бил с изпъната  и изрядна униформа, и поддържал дори маникюра си, бил изпратен да работи като свинар в покрайнините на Велико Търново. Семейството било подложено на репресия и заради вуйчото на Панайотов,

който завършил архитектура и урбанистика във Франция и се оженил за контеса там. Принуждавали баба му да се откаже от сина си, на което тя, разбира се, категорично отказала.
Иван Панайотов е един от хората, които ревностно пазят спомена за старите търновци. Навремето с покойната Велика Иванова дори имали идея да създадат нещо като клуб или сдружение на кореняците търновци, но това така и не се осъществило. Сега той се отдал на писането на биографии на известни личности от старопрестолния град, които са направили забележителна кариера в чужбина, но не са толкова известни на съгражданите си.
Бившият състезател по тенис на маса вече не тренира любимия си спорт, но поддържа форма с много ходене пеша. Преди дни Джовани „взриви” Фейсбук, като публикува свои снимки от младежките си години, на които изумително прилича на френската кинозвезда Ален Делон.

Разказва, че името Джовани пък му дали приятели заради увлечението му по италианската музика.
Иван Панайонов е запален филателист. Страстта му по марките дошла от бай Кольо Маркаджията още през детските му години и не го напуска и до сега. Покрай марките той започнал да се интересува от история, особено го впечатлявали различните кораби, изобразени на пощенските марки. Родителите му го поощрявали в това занимание, защото виждали колко полезно е то за момчето. Постепенно колекциите му се увеличавали. С тях печелил много международни награди. Сега е член на Изпълнителното бюро на Съюза на филателистите и председател на местното дружество на филателистите.
Джовани разпределя времето си между писане, четене и пътувания с любимата си съпруга Петя, с която имат две прекрасни момичета. Те живеят и работят в чужбина, там са и внуците му, и едва ли някога ще се върнат във Велико Търново. И двете обаче са категорични, че баща им трябва да напише историята на техния род, която е достойна за роман.

Мила МИЛЧЕВА