Мирослав Момински: Преживяваме трудни дни, но не спирайте да виждате, усещате и чувствате

Миро Момински. Мъж с впечатляваща физика на римски бог и със сърце, чувствително като на дете. Години наред упражнявал респектиращата професия на криминалист в МВР и в същото време артист до мозъка на костите. Великотърновец по рождение, бургазлия по местожителство, фотограф, с душа, обречена завинаги на една планина – Родопа. Нарича я уважително така, а не Родопите, както е по-популярното й наименование. Отнася се с нея с огромен респект, като към като жива личност...
Мирослав Момински е човек и творец, зареден с толкова позитивна енергия, че чак стряска хората. Възможно ли е да има още такива хора – чисти, честни, добри, вдъхновени, питам се по време на интервюто с него.
Никога не се е възгордявал от това, което прави като творец, а реално има пълно основание. Защото през годините му като фотограф е участвал в 85 международни салони под патронажа на FIAP (Fédération Internationale de l'Art Photographique ) в 40 страни, 4 от които биенале. Носител е на 153 (!) награди, от тях 65 медала (37 златни) и 2 сини значки за най-добре представил се автор. Бил е част от клуб BG ART, с който представили България на Световното първенство по фотография през 2018 г. и заели престижното пето място от 188 клуба. Участвал е в над 100 съвместни изложби в България и по света, като една от запомнящите се е  в XIII Международен фестивал по фотография в Yixian - Китай, където по покана от страна на азиатската страна е представил България със снимки на родни села. През 2016 г. е приет като член  на Национално сдружение „Фотографска академия „Янка Кюркчиева”. През 2018 г. получава званието AFIAP на световната федерация, а през 2019 г. е удостоен и със следващото - EFIAP. През 2020 г. получава и още по-престижното - EFIAP/b.
Наградите и участията в изложби не правят един автор по-добър. Истинското признание е когато усетиш, че си развълнувал хората с творбите си, категоричен е Мирослав Момински. Признава, че не обича да говори за себе си. Определя се като бивш криминалист, който се е посветил на семейството си. Радва се на големия си син, който учи графичен дизайн в Холандия. Рисува уникално, надявам се искрено да успее в своето начинание, казва гордият баща.
Сега грижовният родител се е посветил на 3-годишната си дъщеричка, която нарича малка принцеса и която обожава. Определя я като истинско съчетание от добрина и нежност. Казва за съпругата си, че е уникален ум и прекрасен човек. Със синовна признателност благодари на родителите си, които са го възпитали и отгледали, както и на брат си, който е част от него. Безкрайно много ги обичам всички, те са моя истински свят, казва Миро.

-Епидемията от коронавирус промени изцяло живота ни. Страх, напрежение, обезвереност ни завладяват. Ти си от малкото щастливци, които имат своето истинско спасение и това е Родопа планина. Има ли нещо по-различно в планината при последното ти посещение на фона на минорното настроение, което владее всички?
-За съжаление никой не е очаквал и не е бил подготвен за този момент, според мен. Но историята показва, че светът е преминал през много тежки изпитания, вярвам, че с общи усилия ще се справим и с това. Дай, Боже, да мине по-леко за всички. Човек трябва да има и да прави нещо, което обича, нещо, което да отнася съзнанието му, да го освобождава... При мен това е фотографията, също и спортът.
Когато съм с апарат в ръка, се пренасям в друг свят - и буквално, и преносно. А спасението е не само в Родопа планина, то е в семейството, в общуването с близките хора, с приятелите. Може да го намериш навсякъде.

Родопа планина, както знаят всички, които ме познават, е една голяма моя любов. Планина, която чувствам като мой дом. Успях съвсем наскоро да прекарам седмица там. Снимах есента и живота в нея. Както винаги, есента беше нереално красива и пъстра. И въпреки сегашната ситуация, намирам много по-ведро и оптимистично настроение у  хората в планината.

Именно след тези пътувания ми се иска да кажа на хората, че трябва да вярваме, че доброто ще победи за пореден път, колкото и тривиално да звучи това.
Животът по местата, на които ходя в планината, е доста труден, ежедневието на местните хора е запълнено максимално, за да могат да оцеляват. И може би тази заетост и отдалеченост от суетата и градския хаос помага на  родопчаните да не мислят толкова за този вирус. И природата, сред която живеят, е немалък помощник.
-Казваш, че там си у дома си, че планината те приласкава, прегръща те. Колко години продължава тази взаимна ваша обич?
-Такова усещане имам всеки път, когато стъпя на родопска земя. Сякаш се връщам у дома след дълго отсъствие. Усещам топлина, спокойствие, любов. Над 10 години сме заедно, образно казано. Не мога без тази планина!
-Всеки път ли откриваш нещо ново в Родопа планина? Какво е последното, което те накара да се замислиш?
-Всеки път, без изключение! Тя е необятна и пропита с толкова много история, минало и загадъчност, че надали ще успея в рамките на един живот да я видя цялата. Всичко ме кара да се замислям там - от природата и скалните форми, до живота на хората. И най вече традициите, останали през вековете. Също и отношенията между хората, отношението към животните... Замислял съм се как са успели да съхранят тази доброта и сърдечност и това прословуто гостоприемство, което не съм срещал никъде другаде.
Едва ли мога да изброя всички мистични моменти, които са ме спохождали при пътуванията ми. Но ето, сега се сещам за една от последните случки. Снимах джамия в изоставеното село Жерка. Исках да хвана прозорчето й и есенен клон, надвиснал над него, като фрагмент. Вдигнах апарата и направих кадър. Погледнах дисплея и виждам как над прозореца една вертикална летва от сачака се пресича с друга и правят голям кръст. Просто ми просветна, че това не е случайно, че е знак, който ни показва, че независимо каква религия изповядват хората, те трябва да вървят ръка за ръка и да си помагат. Така, както е в Родопа планина.  

-Снимаш хората - голямото богатство на този край. Всъщност думата богатство едва ли е подходяща, защото повечето от тях живеят повече от скромно. Кое обаче прави родопчаните неповторими и велики по своему?

-Опитвам се да запазя в кадрите бита, поминъка и моменти от живота на родопчаните. Всички знаем, че съвремието променя всичко, нищо след време няма да е същото. Иска ми се хората да могат да пътуват във времето с моята фотография и тези моменти да останат запечатани дълго. Богатството не се измерва само в пари и имоти. Богатството е да имаш родители, деца, да имаш душа. Именно тази душевност, добротата, тази топлина и уют, които излъчват и имат тези хора, ги прави ценни. Те просто са успели  да съхранят онази човещина, която в днешно време все повече губим.

-Благите думи на родопчаните и техният мек говор, чистият въздух, дъхавите билки, невероятните гледки или пък родопската кухня – не са ли това най-мощните имуностимулатори, които предпазват и от болести, и от страхове? Чувстваш ли се имунизиран заради досега ти с Родопа планина?
-Най-мощният имуностимулатор е психиката, мое мнение, разбира се (смее се). Колкото по-позитивно си настроен и мислиш, толкова по-добре за теб.
А красотата там... Гозбите, ех, гозбите, такива вкусотии няма!  Всичко това и кристалният въздух наистина допринасят да усещаш, че си в някакво друго измерение. Допирът не само във физическия, но и в мисловния смисъл с тази планина помага много в тежки моменти.

-Снимал си планината през различните сезони. Вероятно тези снимки са като деца, не можеш да кажеш коя обичаш повече, но,  все пак, кой е твоят сезон в планината?
-Да, снимал съм през всички сезони. Всеки носи различна емоция. Пролетта с контраста, есента с невероятните багри, зимата със своята графичност. Всички ги обичам, само да мога да съм там! А във всяка снимка влагам и себе си, частичка от душата ми. Във всеки кадър е и моята емоция, не мога да определя любим.

-През декември 2019 г. откри във Велико Търново впечатляваща изложба „Родопа планина – една голяма любов”. Ще имаме ли радостта да видим ново твое представяне тук?
-Обмислям да променя изложбата като формат и визия и да я покажа отново, дай, Боже, да се случи пак в Търново. Емоцията от миналогодишната няма да забравя никога.  Но в момента работя по един мой проект, изцяло посветен на Родопа планина, който е доста по-силен емоционално от изложбите. Искрено се надявам да успея. Нека остане загадка засега. Чака ме доста работа...

-Какво ще пожелаеш на читателите на вестник „Кореспондент”?
- Не спирайте да виждате, усещате и чувствате .....
Мила МИЛЧЕВА