Мизерията принуди шампиона Румен Русев да продаде купите и медалите си

Преди дни един от най-титулуваните спортисти на Велико Търново – щангистът Румен Русев, навърши 70 години. Но, за разлика от много други заслужили спортисти, той не празнува тази достолепна кръгла годишнина. Животът му през последните години така се разви, че по различни обстоятелства остана самотен и с мизерна пенсия. Поради това постоянно му се налага да си докарва допълнителни доходи като... строителен работник. Да, наистина срамна работа няма, но не е ли срамно такъв изявен спортист, допринесъл за спортната слава не само на Велико Търново, но и на България, едвам да свързва двата края по този начин и на тези години?!

А това лято, за да не гладува, той се принуди да продаде в антикварен магазин купите и медалите, които е спечелил през богатата си състезателна кариера. Благодарение на достойния собственик на магазина, който ги дари на Окръжния музей във Велико Търново, те вече са запазени за следващите поколения на сигурно място.

До преди четири години, в продължение на повече от 40 години, Румен Русев беше абсолютния рекордьор по избирания за Спортист № 1 на старата столица с три приза в три поредни години – 1972, 1973 и 1974 г. През 2015 г. младият боксьор Тинко Банабаков изравни рекорда му, а две години по-късно го подобри, като беше избран за четвърти път за Спортист № 1 на Велико Търново. Признанието към Румен Русев да бъде избран три пъти за № 1 на старата столица беше напълно заслужено, заради големите му успехи през първата половина на 70-те години на миналия век в един от най-мъжките спортове – вдигане на тежести. Най-големият от тях безспорно е през 1974 г., когато става Световен шампион в дисциплината изхвърляне и вицешампион в двубоя от първенството на планетата в столицата на Филипините Манила. Преди това, през 1972 г., той поставя световен рекорд в дисциплината изхвърляне на престижното по онова време състезание за Дунавската купа в Унгария, което му осигурява право на участие на Олимпийските игри в Мюнхен през същата година. Възходът на Русев на международните подиуми продължава и през следващите години. На Европейското първенство в Испания през 1973 г. той става вицешампион на континента, а през следващата година печели бронзов медал на Европейското първенство в италианския град Верона. Но през 1975 г. на Световното първенство в Куба той получава нелепа, но сериозна контузия. Дори намесата на два пъти на един от най-добрите специалисти по онова време д-р Шойлев не успява да му помогне и той прекратява активната си състезателна дейност едва 25-годишен. Въпреки това остава в любимия си спорт като международен съдия в продължение на 10 години (1975-1985) и като преподавател в Спортното училище „Георги С. Раковски” – Велико Търново. Както много българи по онова време той отива в бившата съветска република Коми на тежка физическа работа за по-добро заплащане. След завръщането си от там започва неговото ходене по мъките. Спортните шефове по онова време му отказват каквато и да е работа, свързана с любимия му спорт. И той започва да си изкарва прехраната с какво ли не – нощен пазач, строителен работник, защото мизерната му пенсия от малко над 200 лева не стига до никъде. Световният шампион по вдигане и трикратен победител в анкетата за Спортист № 1 на Велико Търново Румен Русев навърши 70 години в началото на тази седмица. Но не празнува юбилей както много други спортисти от неговия ранг. На 4 ноември остана самотен, забравен от (почти) всички...

Ангел ГАНЦАРОВ