Мостовете на Търново – романтична атракция, но и важни пътни артерии

Снимка: Венелин Георгиев

Старинни мостове над река Янтра във Велико Търново са историческа атракция, но и действащи съоръжения.
Прочутият Владишки мост е строен през 1774 г., но е основно ремонтиран и се ползва като пешеходна зона. Той е една от знаковите забележителности на болярския град. Мостът свързва двата бряга на река Янтра в Асенова махала и е първото мостово съоръжение между хълмовете Царевец и Трапезица.
Името Владишки мост идва от близостта на някогашната Търновска митрополия, разположена край храм „Св. св. Петър и Павел“, и от това, че построяването му било финансирано от търновските владици, обясняват историци.
Съоръжението помни всички тайни на Асеновата махала в подножието на крепостта Царевец, защото по него е минавал и единственият път от Велико Търново за село Арбанаси. В източния край на моста са запазени караулните помещения, в чиито кули в миналото се е помещавала охраната на моста. В подземията пък е имало специални помещения. Там са работили тогавашните митничари, които контролирали митото, което било събирано от многобройните търговци за стоките, които продавали в старопрестолнината.
Уникалният мост е дълъг 60 м и с височина 8 метра над реката. През близо 3-вековното си съществуване няколко пъти е бил разрушаван през XIX и началото на XX век от приливна вълна, която е надхвърляла пиковото ниво от 9,5 метра.
Мостът е реконструиран през 1981 г., а през 1998 г. е обявен за паметник на културата от местно значение. През 2012 г. е основно ремонтиран с дъбово дърво, специално доставено от Румъния, и е осветен на Димитровден - 26 октомври, при честването на 827-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър.
Реставрацията на моста е на стойност 731 662 лева и е част от мащабен проект „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново", финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие".
С част от средствата бе изградено и атрактивно осветление, а преминаването по подновената дървена конструкция предлага красиви гледки по поречието на реката и околните забележителности. Той е място за романтични срещи и свидетелство за това са множеството катинари, заключени по перилата му.
В близост до емблематичния Владишки мост се намира каменният мост „Цар Борис III”, който се извисява над река Янтра край църквата „Св. 40 мъченици”. Съоръжението осигурява най-пряката връзка на старата столица с Арбанаси и Горна Оряховица, поема сериозен трафик като ежедневно по него преминават по над 7000 автомобила. Това създава опасност за конструкцията на моста. Под сводовете му пък минават десетки туристи, за да посетят църквата на цар Иван-Асен II. Жители на Асенова махала обаче са забелязали пукнатини и заблатяване, причинено най-вероятно от подпочвени води. Процепите стават все по-големи и се виждат и от двете страни на моста, което налага да бъде направен спешен ремонт.
Каменният мост е дело на инж. Никола Троянски, а строителството му е започнато на 22 юни 1930 г. и завършва пет години по-късно. Ремонтиран е два пъти, а най-вероятната причина за пукнатините е интензивният трафик. Потокът от автомобили може да бъде намален единствено с изграждането на Северния пътен възел, чийто проект общинската управа на Велико Търново е внесла в МРРБ и очаква финансиране през есента.
Действащ е и известният като Турски мост в квартал „Света гора“. Дървеният мост навремето е строен от Али Феруз бей, същият, който издига и джамията на Царевец през 1435 година.
Знае се, че пролетта на 1897 г. се оказва фатална за един от първите търновски мостове. Ферузбеевото съоръжение е съборено до основи от голямото наводнение. Буйните талази с безпощадно разрушителна сила помитат вековния мост. Документирани спомени свидетелстват, че „Ради Юрданов плаче като дете, кога гледа водната стихия и частите на Ферузбеевия мост да се мятат в едно общо и трагично за сърцето и погледа зрелище”.
Макар и с по-бавни от очакваното темпове, Общината възстановява моста. Малко търновци знаят, че след Освобождението конаците, разположени в близост до Ферузбеевия мост, са служили за болнични помещения, разказват историци. Мостът е ремонтиран основно през 2006 г.
Общината предвижда изграждане на нов мост в подножието на Балдуиновата кула, който ще е в съседство на въжения и ще осигурява директен подход към пътя, излизащ от местността Ксилифор до село Шереметя и ще има връзка с главния път за Русе на срещуположната страна. Втори мост пък ще се намира в близост до сегашния към квартал „Света гора“.
Ася ВАСИЛЕВА
Сн. Венелин Георгиев