Невероятната Индия

Как да разкажеш за страна, в която си открил отчайваща бедност и мръсотия, смайващ лукс, величествени паметници и духовните постижения на хилядолетна цивилизация. Думите на двама търновски туристи се губят, когато се опитват да възкресят спомена си за пътуването до Агра, Джайпур и Делхи. Индия не се разказва, тя се изживява, казва Светла Тодорова, опитвайки се да сподели усещанията си от своето най-екзотично пътуване досега.
Наистина е страшно впечатляващо и напълно различно от това, което сме виждали преди. Били сме на доста места по света, но, ако съм си мислил, че на Малдивите е екзотика – грешал съм. Там е раят, а в Индия е... Какво е Индия е трудно да кажа – нещо, което не съм си и представял, че може да съществува на едно място, добавя Милен Тодоров. Той признава, че в първия си ден на субконтинента бил тотално шокиран и дори си помислил „Къде съм попаднал, защо си го причинявам?”. После започнал да приема различния начин на мислене и различния манталитет на индийците.

Пристигнахме в Делхи с полет от Катар и разликата беше зашеметяваща. В Доха видяхме невероятен лукс. Хората са направили рай в пустинята. Особено за катарците. Те са около 330 000 и са освободени от данъци, държавата им осигурява жилища, безплатно образование и здравеопазване. Изобщо – рай. Е, за него работят останалите 2 милиона жители на страната, които са емигранти от цял свят и които изкарват парите на Катар, разказва Светла.

И от този излъскан до блясък свят самолетът ги стоварил в Делхи – градът са най-мръсния въздух в целия свят и с най-бясно увеличаващото се население. Първият шок беше от праха, мизерията и най-вече миризмата – лепкава, тегнеща миризма, от която дъхът ти спира, спомня си Светла.
Бедността по улиците на индийската столица замаяла българите. Видели хора да живеят в дупки, изкопани в насипи или просто на улицата, увити с парцали. После разбрали, че една трета от индийците преживяват с под 2 долара на ден. И въпреки това ги посрещнали усмихнати, доволни и благодарни хора, дружелюбни и приятелски настроени.
Предполагам, че са щастливи, въпреки ущасяваща си бедност, заради традициите и културата си. За тях животът е карма, която трябва да понесат. Затова и нищо не правят, за да променят битието си, казва Светла. Ние бихме казали, че мръсотията не е от бедност, а от мързел. Аз не бих могъл да живея така. Но това е техният начин на живот и до края на пътуването някак си го приехме, добавя и Милен.

Може да са бедни, но са честни, смята Светла, и разказва за спора си с едно местно хлапе. Там на всяка крачка те дърпат и спират в опит да ти продадат нещо. Едно момче ме спря и се опитваше да изтъргува вече не помня каква дрънкулка. Аз започнах да се пазаря, той не отстъпваше и докато ръкомахах, изпуснах парите, които държах в ръка. Малкият бързо се наведе и ги събра. Честно казано бях изумена, когато не избяга, а ми ги подаде и продължи да се пазари за стоката си. В крайна сметка си купих нещо, усмихва се на спомена Светла.

В същото време видели и лукс, и впечатляващи палати, и хотели на световно ниво. Бяхме настанени в хотел, който е супер луксозен. Вътре си в свят на разкош, но когато отместиш пердето и погледнеш навън – блъсва те мизерията, разказва Светла.
За свещените индийски крави всички знаят. Но не са само те, които се разхождат необезпокоявани на улицата. Прасета, магарета, маймуни се скитат свободни по индийските улици и се борят за прехраната си наравно с хората. Маймуните са като нашите котки, а някои така са се специализирали в просията, че конкурират дори местните просяци, които са на всяка крачка, разказват търновчани.

Преди тръгването от България ги предупредили в никакъв случай да не пият небутилирана вода и дори зъбите си миели с минерална. Забраната важала и за храната, предлагана в изобилие по улиците. Все пак опитали от местната кухня в ресторанта на хотела. Индийците са основно вегетарианци, ползват много леща и ориз. От месата – най-вече пилешко и рядко риба. Бяха ме предупредили, че готвят много люто, затова бях изненадана, че не усетих тази лютивина в кухнята на хотела. Но веднъж опитах от един от многото сосове, които предлагаха, и, Бога ми, искаше ми се да обиколя хотела няколко пъти, така ме запали, смее се Светла на кулинарните си приключения.
Когато в Индия е имало процъфтяваща цивилизация, Европа още не била населена сигурно. Няма как да не останеш изумен от историческото им наследство. В същото време си помислих и за Катар - че е не по-малко впечатляващо как без никаква история са успели да превърнат пустинята в място, привличащо хора от цял свят, споделя своята гледна точка Милен.
Двамата разказват, че една неделя чакали часове на опашката пред Тадж Махал. Вътре им казали, че предния ден са минали над 80 000 туристи. Мавзолеят наистина е грандиозен и си заслужава чакането. Както и всички други паметници, които видяхме. Между другото един от гидовете ни разказа как държавата отделяла много пари за възстановяване и поддържане на храмове и паметници, но малка част от тях се ползвала по предназначение, а повечето потъвали в джобовете на чиновници и предприемачи. Е, имаме неща, по които не сме толкова различни, помислили си българските туристи.

Иначе в Индия всичко е различно, дори трафикът. Изглежда ужасен и хаотичен. Карат така, сякаш за първи път сядат в кола, и си мислиш, че във всеки един момент ще станат ужасни катастрофи. Слава богу, не видяхме такива, въпреки че и пътни знаци не видяхме. Как се оправят не знам. Разказаха ни, че като си купуват кола, индийците се молят за три неща – клаксонът да е як, спирачките да държат и за добър късмет, разказва Милен.

Обиколките по индийските улици са най-впечатляващото изживяване. Индийците живеят на улицата – там ядат, мият се, бръснат се, кажи-речи всичко се прави навън. Блъсканица, какафония, рикши, крави, слонове се провират между автобуси отпреди войната, отвсякъде свирят клаксони и все някой ръкомаха. Изумително е, обясняват българите.

Невероятно е, всяка една минута ми беше интересна и си заслужаваше, категорична е Светла. И вече си планира следващата екзотична дестинация – Папуа Нова Гвинея. Приятели се опитват да се шегуват с нея и я плашат с папуаси-канибали. Но Светла е твърдо решена, че ще добави и това пътуване в спомените си. Обиколили сме цяла Европа и продължаваме през уикендите да отскачаме тук-там на Стария континент. Но вече ми е по-интересно на места, които са много различни от нас като манталитет, култура и традиции, обяснява Светла.
Елена ВЕЛКОВА