Невероятните приключения на Хотнишките баби

Хотнишките баби още с получаването на името, дадено им преди 20 години от създателката на групата и секретар на читалището Наташа Пенова, стават известни и печелят медали на всички събори и фестивали, където се появят. Далеч по-малко известно, и то на определен кръг хора е, че тези невероятни баби са преследвани от невероятен карък при всичките им участия. Не става дума за наградите, а за пътуванията и настаняването, които нито веднъж не са минали без проблем. И нищо, че са национално и световно богатство, безпаричието преследва хотнишкото читалище „Светлина” не от вчера, затова и всяко явяване на Хотнишките баби си е цяло приключение. Пълно с перипетии, но и много смях. Ето и най-знаменателните случаи, разказани от Наташа Пенова.

Тръгват за морето през нощта, за събора „Галата пее и танцува”. Първо пътуване. Проливен дъжд, в 12 часа през нощта бабите идват с чадърите пред читалището. В автобуса се натоварват около 15 човека. Докато влязат в него, вече са мокри. Бабите събличат всичко и остават по сутиени, а бащата на Наташа, стар самодеец, се смее отзад на последната седалка, където са и децата й.  „Направила съм резервации в едни бунгала, без да ги знам какви са, на „Просвета”-та били в Търново. Пристигаме там, а в бунгалата – мръсно, непочистено, бълхи, пълна мизерия. Търся кмета на Аспарухово и го моля да ни намерят нещо по-свястно да се приютим. За нула време хората се задействаха, настанихме се в бунгала на брега на морето. Излизаме на сцената, ама дъждът си е проливен. Бабите с ония ми ти вълнени сукмани, с елеците – всичко се напоява. Фестивалът е два дена. Сушим през нощта, а в бунгалата навсякъде разпростряни сукмани и елеци. Минахме ние участието. Тръгваме, автобусът не ще да пали. Ами сега? Три дена шофьорът беше отдолу. Как да е, прибрахме се, мина и това.
Тръгваме за София, за „Шоуто на Слави”. Без да имаме покана. Нарамваме цървули, плетени чорапи, тикви, въобще, с цялата селения. Отиваме пред НДК, казват – за този големия автобус трябва да се плати паркинг. Ама аз не знам колко време ще останем.  Тръгваме нагоре към етажа на Шоуто, на входа ни питат „Имате ли уговорено участие”, а ние – „Разбира се, че имаме”. Нищо нямаме, аз импровизирам, ама бабите искат да отидат. Мъкнем ние тиквите нагоре. Росен Петров беше още тогава, посреща ни и казва, че Слави ще се забави. Минава Годжи, другите, ние настояваме за лична среща със Слави. През това време автобусът стои на паркинга и си мисля само колко пари ще трябва да извадя да го платя. Така и не дочакахме Слави, ама запис направихме. Подарихме им тиквите, калцуните,  цървулите, всичко, което бяхме приготвили, а пък си тръгнахме с дискове и плакати. Имахме участие и в читалище „Славянска беседа”. Професор Букурещлиев беше там, гледа обичая, аплодира ни много. Ще отиваме да спим, направила съм резервация в „Дианабад”. Условията са идеални. Бабите ще спят на 14-ия етаж. След участието в „Славянска беседа” тръгваме да се прибираме в хотела за нощувка. Една от бабите счупва ключа, ама не смеят да ме извикат и да ми кажат, нито се обаждат на рецепцията. И като не могат да влязат, решават да отидат на бар, както са с носиите. Отишли те, а то да се окаже бар с мъжки стрийптиз. Влизат и…шоуто пълно. Всички се втурнали да ги черпят. Каквото поискали, това пили и си изкарали много добре. А аз се оправям на рецепцията заради ключа. И на всичкото отгоре, на другия ден имаме директно включване по Канал 1 на БНТ.
Тръгваме за Националния събор в Копривщица, автобусът се запалва след като минаваме Казанлък. Оле, чудо! Вадим пожарогасители, гума спукахме, ама то не е било някъде да тръгнем и да няма произшествие. Много са емоциите, ама беше весело”, смее се Наташа.
И нали коронният номер на Хотнишките баби е обичаят Бабинден,

а всичко трябва да е автентично, тук в разказа се вмъква вече пенсионирана служителка в отдел „Култура” на Община - Велико Търново: „Чакам ги аз пред сградата на Общината и изведнъж пред гаража паркира едно раздрънкано камионче, тип текезесарско, от 60-те години. Бабите започват да се изнизват една по една и след малко, ако щеш вярвай, смъкват живо магаре насред тротоара. И каруца на части. Бабите си направиха шоуто в Общината, сглобиха каруцата и подкараха към Родилното. Останах втрещена.”.
А за живото агне, което метнаха на врата на Краси Балъков през 1994 г. при посрещането на стадион „Ивайло”? Без да им разрешат, защото животни не могат да се разхождат, ще се играе мач. Или пък историята, че докато били пак на Галата, китайският посланик се случил във Варна и нашите отстрамили, по стечение на обстоятелствата, България, защото били най-близо…Приключения, достойни за роман!
Ана Райковска