Оркестърът – сърцето на купона

И в днешно време Велико Търново, макар с усилие, продължава да поддържа старата си слава на град с разнообразни места за развлечение. От култовите някога кръчми не останаха много, но и сега се намират заведения, където човек да му отпусне края. Стане ли дума обаче за празник или да се поразвеселим с компания в почивните дни, всеки се оглежда за жива музика. И няма как да е иначе. Та нали оркестърът е душата на едно заведение. Още с първите акорди кръвта закипява, а веселбата отива в други измерения. Усещането, че музикантите пеят и свирят като че ли специално за теб не може да се замени и с най-добрия диджей, дори да пуска велики хитове. Всичко се случва сега и на момента, вечерта е непредсказуема и това я прави още по-вълнуваща. Добър ли е оркестърът, настроението е гарантирано. Ако не е - и ракията започва да нагарча.
Отдавна мина времето, когато почти всеки ресторант и механа в старата столица си имаше свой оркестър, и то от класа. Избирани с конкурси, с категоризация и подбран репертоар. Не останаха и изискани ресторанти, където дамите могат да облекат  официалните си тоалети и да потанцуват на музика, различна от фолклора. През последните 20 години доста заведения във Велико Търново се пробваха да поддържат оркестър, но устояха малцина. Защото живата музика вдига оборота, но само това не стига – иска се добра кухня, обучен и любезен персонал, които да привличат постоянна клиентела. Сега живите изпълнения на пиано, на рок и джаз останаха запазена територия за клубовете. А оркестрите се броят на пръсти - „Шарлопов бенд” в гранд хотел „Янтра”, в „Чифликъ 2”, трио „Астра” в механа „Боляри” и оркестърът на Иван в „Петлето”.

В заведенията с жива музика хората отиват с нагласата да си изкарат една специална вечер, което прави задачата на музикантите още по-отговорна. Трябва да са едва ли не психолози, да усещат клиентите и като видят, че от дадена маса хората аплодират песента, да им обърнат внимание, ако искат да ги видят отново. Да свириш в кръчма си е професия, и то престижна, поне в миналите години. Поразклатеният й имидж се опитват да укрепят оркестрите в механите „Петлето” и „Боляри”. И докато „Петлето” не е спирало никога работа и се радва на постоянна клиентела от 90-те години насам, „Боляри” е отскоро, но с всяка година набира скорост и гради добро име. Завидното положение на едни от най-посещаваните кръчми се дължи и на добрите оркестри в тях, които си имат заклети фенове.
Иван Митев от „Петлето” е един от последните действащи музиканти във Велико Търново, които помнят конкуренцията между оркестрите от 80-те години. Свири по кръчмите от 1981 г. Започнал на млади години в родния град Павликени с любителска рок група. После дошъл в Търново и през 1985 г. свирил в ресторант „Славяни” с неговата формация „Три плюс”, в която е бас китарист. Само естрадна музика – българска и западна. После в „Балкантурист”, ресторантите „България” под Общината и в „Етър”-а, в Мотела. През 1994 г. е бил в „Хаджи Минчо”, после между 1996 г. и 1998 г. свири в ресторант „Рим” под БКС. Половината от тях вече ги няма или са претърпели големи промени. В „Петлето” идва през 2001 г. и тук е най-дългият му стаж, с излизане (към механа „Хъшове”) и влизане - десетина години. С различни колеги, с приятели, самостоятелно, всякак. Колегите се сменят, защото не всеки издържа вечер да не си е вкъщи. Работил е със 7-8 певици, но той е постоянен. Събере ли се добър оркестър, с който да се сработят и да се разбират, изкарват дълги години заедно.
Началото на трио „Астра”, което е основният оркестър в механа „Боляри”, е преди 20 години, на 6 март 1998 г. Ръководител е Красен Бонев, родом от Габрово, но живее в Сливен. Завършил е Средно музикално училище в Пловдив с акордеон, а после Музикалната академия в същия град. Още от 11 клас започнал да свири по сватби и кръщенета. Нито е имал намерение да свири по кръчми, нито си е мислил, че това ще му е постоянна работа. И той не знае как се завъртели нещата, но решил да се пробва и в тази област. И така започнали с Пепа - израснала с народната музика, тъй като баща й Митьо Вълков е дългогодишен солист в ансамбъл „Сливен”. През 2010 г. към тях се присъединил певецът Здравко Арабаджиев от Ямбол. И двамата нямат музикално образование, но притежават глас - най-важното за един певец. В Сливен 8 години трио „Астра” работило и в двата хотела на Йордан Лечков.
Животът на кръчмарския
музикант не е съвсем
като музика
„Винаги си в ресторанта по празници. Когато хората почиват, ти си на работа. Нощен труд е, няма да говорим за заплащане. Но с годините ми е и като хоби. Когато ти е криво, пак забавляваш хората, няма как. Оставяш си грижите навънка, никой не ти знае проблемите. И когато имаме починали роднини, пак сме работили. И на мен ми се е случвало. Това ми е професията. Най-добре ми е в „Петлето”, защото много години съм бил тука. Клиентите в последно време, по-новите, много се напиват, дрогират. А като се напият, хората стават различни. Все пак е кръчма. Но .. няма проблеми. Има си охрана и всичко се прекратява моментално. И, да, има клиенти, които се държат лошо, но ние си караме с доброто”, казва Иван.
Красен Бонев, ръководител на трио „Астра”, смята, че тяхната работа се омаловажава, дори от колегите. „Ние свирим пред публика, макар да не сме на сцена. Това много колеги не го осъзнават, затова и имиджът на музикантите, които работят в заведения, спадна. За тая работа се иска голям професионализъм, огромен репертоар, много сериозно отношение. Това се гради с времето. Най-важното е да го правиш с голяма любов. И дали е в ресторант или на друга сцена, пред двама или 2000 души, трябва да се прави по един и същи начин. Случвало се е много често да отказваме на клиенти, които в началото на вечерта искат песни, които биха се слушали, когато си на две-три ракии. Съобразяваме се с аудиторията. Всичко си върви по реда. Тя си показва какво всъщност желае. Ние - музикантите в заведенията, галим тънката струна на душата на човека. Затова се стараем да бъдем внимателни. Живото изпълнение се предпочита, защото контактът е много важен. Когато е професионално, хората го оценяват. Наистина, някой може да досажда с някоя песен, като иска по два-три пъти да му се пее, но всяко нещо си има граници. Слагаме чертата и това е нормално. Имаме си самоуважението. Както шефът не позволява да се качват по масите, така не позволяваме да ни се качват на главите. Но, работим с почерпени хора…”.
Репертоарът е
според клиентите
И според заведението, смята Иван, който има достатъчно опит. Ако му прилича естрадна музика, свири такава. По механите върви народна музика, но и естрада, поп фолк, пее се и свири всичко. „С годините съм запомнил вкусовете на постоянните клиенти. Който идва редовно, още като го видя, знам какво иска. От там вече се започва контакта с фенките и феновете, които са ни следвали през годините от едно заведение в друго.
Менят се музикалните вкусове, особено на младите хора. Тука децата, които идват, наблягат на поп фолка и старо гръцко, защото не знаят новите. На старите естрадни шлагери се отпускат хората от по-средното поколение. И младите ги знаят от мама и тате, харесват определени песни, но си наблягат на по-новата българска музика. И музика, която не е много за механа, но като искат, даваме, каквото можем. Никога не съм се замислял за броя на песните, които съм свирил и пял с оркестрите през годините. Между 400 и 500 може да има. Сега сме трима - на клавира и като певец се изявява Росен, а певица ни е Маруся.
Най-много поръчват известната „Бяла роза”, няма начин да не тръгне с нея хорото в механата. Обичат и старите хороводни „Кара Кольо” и „Полегнала е Гергана”, от този сорт. Като музикант на мен ми е любима съвсем друг вид музика – „Форинър”, нашите „Сигнал” и „Тангра”, „ФСБ”. Пак си ги пускам тука от време на време. На млади години сме ги свирили по забави и сме се учили от тях. Всичките им хитове съм ги свирил. Като излязат, сработвали сме с оркестъра и сме ги правили.

Трио „Астра” свири предимно балканска музика, уточнява Красен Бонев. „Като започнем от българска всякаква, гръцка, сръбска, поп фолк - задължително за днешно време, защото младата публика харесва тази музика. Не свирим брутална чалга. Има доста постоянна клиентела, познаваме ги, макар че не са и малко хората, които идват за първи път, предимно туристи. Остават с добри впечатления и отзиви. Понеже сме до изхода на механата, хората си излизат с усмивка, благодарят ни. Това ни доставя истинско удоволствие и е много ценно в работата, клиентите да са доволни. Свирим не само за пари, но и да се чувстваме оценени професионално, за да има хъс за работа.
Най-младите обаче като че ли не могат да се веселят. Много ми е мъчно, но е така. На 22 март беше пълно с млади хора. Трябва да се почерпят, за да започнат да се забавляват. Не знам на възпитание ли се дължи, на манталитет или на поколение. Но, честно казано, това поколение, около 20-годишните, нямат никаква култура, че някой прави нещо на живо за тях. Идват при мене и ме питат ще им пусна ли дадена песен. Казвам им, че можем да я изпеем. И се съгласяват. Не правят разлика между това да я пуснем и изпеем на живо. Стараем се и тях да ги възпитаваме по някакъв начин”.
А който му разбира, си търси живата музика. Получи ли се химията клиентите и музикантите се забавляват заедно, купонът става незабравим. И това го знае всеки, имал късмета да го преживее.
Ана Райковска