Отец Георгий сменя театралната сцена с църковния амвон

Много са свещениците, които преди да се отдадат на Бога, са имали различни професии. Архиерейският наместник в Павликени обаче вероятно е единственият в България, който преди да се влее в редиците на църквата, е покорявал театралните сцени в цялата страна, а и по света. Отец Георгий е познат на поколения великотърновци от МДТ „Константин Кисимов“ като един от най-талантливите и обичани оперни солисти. Но пътят му се променя…
Звезда в Търновския театър
Днес отец Георгий е един от най-известните свещеници в региона.

Светското му има Георги Сотиров обаче е било не по-малко популярно. Той е бил една от звездите на Великотърновския театър. Неговите изпълнения от сцената се пазят в сърцата на зрителите и до днес. Към светото писание го насочил митрополит Григорий, който първо го взел в църковния хор за свещеници. Дядо Иларион, който бил викарий на дядо Григорий, пишел много хубави стихове, които пък били рецитирани от народната ни артистка в театъра Станка Пенчева. Така тази група обиколила цялата страна. След това дядо Григорий, заедно с отец Петър Томов, решили директно да предложат на Георги Сотиров да се замонаши. Казали му да спре да подскача по сцената и да стане свещеник.
Пътят до Павликени
Всъщност отец Георгий бил наследствен божи служител, тъй като неговият прадядо бил свещеник. Но името му на популярен артист и оперен певец било много известно. Заедно със Станка Пенчева и Лина Ковачева били звездите на театъра и се поколебал дали обществеността ще го приеме като свещеник. Освен всичко друго имал и куп награди, включително сребърна лира от Комитета по култура и от Съветския съюз. Но така или иначе Георги Сотиров бил подстриган за монах в Дряновския манастир. След това за кратко служил в Катедралния храм, след което е изпратен в Къпиновския манастир. Там прекарва 7 години. За това време успява да издигне камбанария, под която имало аязмо и ледена вода. Успява да реставрира и параклиса. Споменава името на Ботьо от Килифарево, който успява да вдигне с още двама мъже 400-килограмовата камбана на 16 метра височина.
Реставриране на храмове
През 2003 година отец Георгий е преместен в Павликени и до днес си спомня този ден. Вече 16 години е там и казва, че свикнал бързо с новата обстановка. За това време успява да реставрира 18 храма в района, за който отговаря. Това са църкви по селата, в някои от които не е имало служба от 50 години. В някои от храмовете са вложени и по 300-400 хиляди лева. Отец Георгий благодари и на кмета инж. Манолов, като подчертава, че през последните години хората са разбрали, че той работи за общината с добри намерения.
Тъгата по театъра
Въпреки всички добри дела, които е успял да направи за Българската православна църква, отец Георгий признава, че сцената на театъра му липсва много.

Бившият оперен певец разказва, че е учил в хореографско училище, играл народни танци и балет. От там е и любовта му към музиката. Всъщност всички в неговия род пеят, дори внукът му, който от години се изявява на сцената. За таланта си казва, че е дар от Бога, затова е от малък на сцената и трудно се откъсва от нея. Но днес отец Георгий е убеден, че и сцената на църквата никак не е малка, като подчертава, че е много по-отговорна от тази в театъра, защото освен да пее, трябва и да контактува с хората.
Вярата в доброто
А за вярата отец Георгий говори много. Твърди, че трябва да води хората по божия път, а не по грешните пътища. Понякога го питали защо се случват лоши неща, защо Бог ги позволява. Но отец Георгий е категоричен, че Бог никога не върши злини, само оттегля закрилата си от онези, които отказват да се ръководят от божието слово и извършват лоши дела. Затова свещеникът съветва хората да не правят злини, въпреки че виждат много такива в заобикалящия ги свят. Така към добротвореца ще се приближи още един добър човек, докато добрите станат повече от лошите.
Сякаш си видял Христос
Отец Георгий не се оплаква, въпреки че напоследък има проблеми с белия дроб и колената. Но това не му пречи да води службите. По-често може да бъде видян в селските храмове. Но тъй като не може дълго време да стои прав, сяда на стол и отново прочита божието слово. С този пример той вдъхновява много от вярващите, а и онези, които са скептични. Отец Георгий си спомня един разговор с големия писател Йордан Радичков, който му казал да съветва хората да живеят така, сякаш наистина са видели Иисус Христос.
Филийка хляб и любов
Всеки може да направи лошо, но да направиш добро е много трудно, споделя отец Георгий. По думите му човек не трябва да се сеща за Бога в последния момент и само когато има нужда, а да е смирен пред него през целия си живот. Само така хората биха имали защита за делата си. В тази връзка отец Георгий е убеден, че на никого няма да му се размине, ако прави лоши дела, защото Бог оттегля защитата си именно от тези хора, които после стават мишени за сатаната. Но Господ никога не оставя хората без да ги предупреди поне веднъж. Едва когато не се вслушат в изпратените от него послания, чак тогава той спира да ги покровителства. Но така или иначе Господ е винаги в нас, твърди отец Георгий и подчертава, че на човек не му е необходимо повече от три филийки хляб, човешки взаимоотношения и любов.

Царицата на чардаша и аз съм Георгий
И на двете сцени в живота на отец Георгий има по един момент, който никога няма да забрави. В театъра това бил моментът, в който заедно с Лина Ковачева участвали в „Царицата на чардаша“. Този дует го изпращал в друго измерение и въпреки че бил пред публика, буквално губел представа къде се намира от очарованието на музиката. И до днес това е любимата му роля, в която казва, че е влагал много любов. Спомня си, че повече от 30 минути публиката аплодирала актьорите след постановката. А от църковната сцена отец Георгий никога няма да забрави подстригването си като монах в Дряновския манастир. Службата започнала в 8 часа сутринта и чак до вечерта Георги Сотиров стоял на колене, когато най-сетне го попитали как е името му, а той отговорил, че се казва Георгий. И още на следващия ден светското облекло му се видяло неудобно, затова до днес ходи само в черното си расо.  
Михаил МИХАЛЕВ