Паметниците на Руските гробища са непознати и често поругавани

Белогвардейци правят паметника през 1922 г., при строежа на „Качица” гробището е разровено от техниката и още периодично се появяват изровени кости


Всеки жител на Велико Търново знае къде се намират Руските гробища и паметникът, издигнат там, но едва ли ще може да разкаже повече на някой гост на града. Оказва се, че от всички паметници и забележителности на старата столица информацията за тях е най-оскъдна. Няма спомени и по-задълбочени исторически проучвания. Липсват каквито и да е било документи и в „Държавния военноисторически архив” във Велико Търново. Една-единствена снимка на панихида при откриването на гробищата през 1927 г. е запечатала времето и обстановката тогава. Тя е от фонда на Регионалния исторически музей.


Късата ни памет опреснява оцелелият скромен паметник – могила, построен през 1922 г., който е един от 4-те в старата столица, прославящ загиналите руски воини в Освободителната война. Изработен е от пясъчник, от I Армейски корпус на руската армия. Средствата са от преселилите се в Търновския край белогвардейци след Октомврийската революция, чийто брой по незнайни причини тук е най-голям. Така поне твърди историкът Стефан Бейков. На паметника е поставена плоча, на която пише: „Дедами и отцами павшим за освобождение Болгарий в 1877 – 78 гг. І-й Армейский Корпус Русской Армий 1922 г.“. Освен паметника, запазен е и гробът на д-р Иван Фьодорович Анич, умрял на 15 март 1878 г.


Руските гробища са там, където по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е имало лазарет и ранените руски офицери и войници са докарвани от всички фронтове. Тяхната територия е била далеч по-голяма и обхващала земята на сегашния пътен възел „Качица” чак до „Билла” и оградата на бъдещия „Кауфланд”. През 70-те години на XX век в този район са правени археологически разкопки и покрай откритията от праисторически времена, са намерени и кръстчета и надгръдни иконки, принадлежали на починалите от раните си и погребани в Руските гробища воини. За съжаление не се знаят нито броят, нито имената им. Историци от Регионалния исторически музей и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” си прехвърлят топката, за да се разбере, че от това, което е видно, повече никой нищичко не знае, нито се е позаинтересувал.

Между 2008 г. и 2010 г., когато вървяха строителните работи, по земята буквално се въргаляха изровени черепи и кости, а хората минаваха покрай тях и се възмущаваха. Фирмата изпълнител „Стройинвест – Алпине” ООД си гледаше сроковете и нито собствениците в консорциума, нито строителните работници се вълнуваха каква вандалщина е това, което вършат. Тъй като пътният възел не е под юрисдикцията на Историческия музей, от там нищо не можаха да направят. Но и никой не потърси историците. През 2014 г. в парк Руски гробища вандали оскверниха гробовете, а паметните плочи се превърнаха в купчина камъни, включително тази на гроба на д-р Иван Анич. Доскоро покрай 3 март цветя на този гроб хората поставяха на гол камък. Плочата бе възстановена дни преди посещението на руския посланик Анатолий Макаров, който обеща средства за руските паметници във Великотърновска област. Никой не знае дали тогава или от по-преди се губят дирите на надгробния паметник на щабс капитан Павел Карлов. Той бил от мрамор, с дървен кръст, а на него имало надпис „Стрелкового батальона щабс капитан Павел Карлов, умер 7. 8. 1878 г.”. Сведения за него е дала в свое изследване историчката Тодорка Драганова. Сега в гробищният парк този паметник липсва, обвит в плътна информационна мъгла.
През 2009 г. в парка Руски гробища е открит православният храм „Възнесение Христово”. Строителството му се точи дълго време, още от 1997 г. Част от металната ограда също беше обект на посегателства през 2016 г. и мина доста време докато се възстанови откраднатото. А Паметникът в Руските гробища и църквата се считат за най-големия паметник във Велико Търново, посветен на Освобождението. Под храма е изградена крипта „Великомъченик Св. Георги Победоносец”, в която ще бъдат положени събраните кости. Кога ще стане това не се знае, защото църквата, макар и изградена, не е довършена, а много още средства са нужни за стенописване, отстраняване на влагата, отопление и т.н. От огромния брой кости от гробищата, съхранените едва изпълват една стъклена витрина. Отец Петър прибира прилежно и най-малката излязла на повърхността костица. Това обаче е слаба утеха след разравянето на може би стотици гробове като картофена нива.
Какво е виждала преди и какво е сега на Руските гробища ни разказа Мария Демоларева, която работи в „Държавния военноисторически архив” във Велико Търново: „Живея в „Зона Б” и минавам ежедневно покрай Руските гробища. Повече от 20 години. Преди строежа на църквата районът приличаше на джунгла. Не можеше да се види какво има там. През 90-те години имаше за съжаление построена една будка за кафе и закуски, на метър от единия паметник. Сега там е оградата към ул. „Народни будители”. После я премахнаха, защото започна строежът на пътния възел. Като се върви пеш, се виждаха изкопани човешки кости от погребаните там. Беше много грозно, защото дори преди да се оформят тротоарите тези кости просто си стояха. За мое огромно съжаление преди две или три години на един 3 март посетихме с моето семейство паметника, искахме да поднесем цветя. Бях наблюдавала, че този паметник на единствените погребани руски воини от Освободителната война не се посещава, не се почита. Църквата вече беше построена, но не беше действаща. В една кал до колене ние стигнахме до паметника. Положихме цветята, за наша радост не бяхме единствените. Но, с огорчение видяхме близо до паметника една човешка кост, която, за да не бъде поругавана повече моят съпруг я взе и я сложи върху самия паметник, вътре в ограждението. След това тази кост явно беше прибрана, защото после не я видяхме. А за паметниците нямаше информация, не представляваха интерес за властимащите хора. Доскоро я нямаше и каменната пътека до тях. Колко години им трябваше след построяването на църквата да се поставят тези плочи. А ги подредиха за не повече от един ден, от десетина работници. Поне това го видях с очите си”.
Ана Райковска