Петър Тачев започва с футбол, но създава клуба по щанги във Велико Търново

Не са малко хората, записали имената си като основатели на някой спорт във Велико Търново. Един от тях е и Петър Тачев. Той е роден на 23 юли 1938 г. във великотърновското село Русаля, но завършва основното и средното си образования в старата столица. Като ученик активно се занимава със спорт, участвайки в състезания по баскетбол, волейбол и спортна гимнастика. След завършване на средното си образование отива в столицата, където от 1956 до 1960 г. е студент във Висшия институт по физкултура „Георги Димитров”, сега Национална спортна академия „Васил Левски”.
Интересното при него е, че влиза в академията като гимнастик, а първият спорт, с който започва да се занимава там, е... футбол. В началото на следването си той се подвизава като вратар на футболния отбор на академията. След завършването й Петър Тачев се връща във Велико Търново и полага основите на първата в града школа по вдигане на тежести.
За първи път в залата по вдигане на тежести в Спортната академия го води братът на най-големия ни треньор в този спорт Иван Абаджиев – Михаил. Първият му треньор в щангите Ангел Акрабов го уверява, че има качества за този спорт и може да постигне големи успехи. Така като студент първи курс в спортната академия Петър Тачев започва да се занимава активно с вдигане на тежести. Две години по-късно е поканен в националния отбор. Тогава поставя и първия си републикански рекорд, а през 1959 г. за първи път участва на Европейско първенство по вдигане на тежести. Докато е студент, той се състезава за „Академик” (София), а след завършване на висшето си образование се връща във Велико Търново и полага основите на школата по вдигане на тежести в града. Трудовата му биография започва като преподавател в школата, а от 1966 до 1973 г. е треньор на „Етър”. Преди това като войник е призован в ЦСКА, където едновременно е състезател и треньор.
16 години от дългогодишната си и успешна състезателна кариера той се подготвя за участия в Олимпийски игри. Участва и на две Олимпиади – през 1960 г. на игрите в италианската столица Рим той се класира на шесто място в своята категория, а четири години по-късно в японската Токио е осми. За Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. той не успява да покрие нормативите. По време на подготовката за следващите игри през 1972 г. в германския град Мюнхен се контузва и също не участва. Тази контузия слага край на състезателната му кариера. Но тя вече е станала достатъчно богата. Петър Тачев е участник в пет Световни първенства – във Варшава през 1959 г.; Будапеща – 1962; Стокхолм – 1963; Токио през 1964 и в иранската столица Техеран през 1965 г. Той е участвал и на четири Европейски първенства – в първите три града, където е бил на Световни първенства, плюс първенството на континента в нашата столица София през 1965 г. При всичките си участия на големите форуми по вдигане на тежести той се е класирал постоянно на призови места. Спечелил е сребърни медали през 1963 г. в София; през 1964 г. в словенската столица Любляна; през 1965 г. в Будапеща; през 1966 г. във Виена и от престижния и популярен турнир по вдигане на тежести от втората половина на миналия век „Дунавската купа”. А на Европейското първенство в София през 1965 г. печели и бронзови медали в трибоя. За времето от 1958 до 1969 г. Петър Тачев става девет пъти републикански шампион и два пъти (1958 и 1969 г.) е трети в страната. През това време той подобрява и 15 републикански рекорда.
След приключването на активната си състезателна дейност Петър Тачев се занимава с треньорска работа. Той е първи треньор на Петко Цанев, който става световен и европейски шампион на първенствата в шотландския град Единбург през 1985 г. През 1993 г. Тачев участва на Европейското първенство по вдигане на тежести за ветерани в чешкия град Соколов, където печели сребърен медал.
В средата на 70-те години на миналия век се жени за добружанка и със семейството си се премества да живее в град Добрич. Там отначало започва като учител по физическо възпитание, а след това работи в системата на Българския съюз за физическо възпитание и спорт. В началото е методист в Окръжния съвет на БСФС – Добрич, а след това завеждащ отдел „Учебно-методичен” в Дружеството за физическа култура и спорт „Добруджа” в града и главен методист в Съвета за високо спортно майсторство.
Петър Тачев се пенсионира през 1999 г. като директор на Ученическата спортна школа в град Добрич.

Ангел ГАНЦАРОВ