Плевенчанка избрала Търновското родилно, вместо да стане здравен емигрант

Любка Кръстева не е нито най-младата, нито с най-голям стаж акушерка в Родилното отделение на областната болница. Отличава я, а може би я сродява с останалите колежки, безпределната й любов към професията, на която е решена да остане вярна до края на професионалния си път. И понеже в средата на седмицата беше Бабинден, редно е отново с почит и уважение за разкажем за една от тези жени, които помагат да се появи новият живот. Макар че за Любка истинският празник е 21 януари – Денят на родилната помощ, когато до преди две десетилетия се отбелязваше Бабинден по стар стил.  
36-годишната плевенчанка завършва образованието си за акушерка в родния си град и вече 10 години без няколко месеца работи тази професия. Първо в Университетската болница в Плевен, а от 4 години, от 1 март 2016 г. е във Велико Търново. В старата столица дошла като част от екипа на доц. Стойков – началник на Родилното отделение в МОБАЛ, привлечена от неговия стил и метод на работа. Признава, че е впечатлена от школата му и това е една от причините да остане в България, а не да е поредният емигрант. Трудно й е във Велико Търново, защото плаща квартира, а заплатите никак не са високи.
Продължава да надгражда обучението си и от миналата година, след спечелен конкурс, е асистент-преподавател във филиала на Медицинския университет – Варна. С всеотдайност предава своите знания и опит на бъдещите акушерки и медицински сестри.
Сварвам Любка в Гинекологията, в кабинета за патологична и рискова бременност, където дежуреше. Един от натоварените дни, в които не беше подвивала крак. А освен това й предстоеше нещо неприятно – раждане на мъртвородено, което хем я натъжаваше, хем я държеше под напрежение, защото всеки момент можеха да я повикат в залата.
ЩАСТИЕТО Е, КОГАТО СЕ РАЖДАТ ЗДРАВИ ДЕЦА
Щастлива е, когато се раждат здрави деца. В нейните ръце са проплакали около 2000 бебета – средно около 200 на година. Не че ги е броила, но преди две години правила проучване за ражданията покрай бадемовото масло, което въвели като иновация при втория период на раждането (изгонването на плода), в отделението. Тогава с нейна колежка трябвало да наблюдават около 400 раждания и по този повод си направила разчета. А експериментът се оказал успешен и вече всички лекари го прилагат.
„Всяко раждане е екстремно само по себе си. При хилядата раждания на година, които правим тук във Велико Търново, поне 4-5 случаи са животозастрашаващи. И се моля да не се паднат при мен, макар че не са ме подминавали. Мое задължение е да обуча младите стажантки как да реагират в тези най-спешни ситуации, които са винаги неочаквани. Защото всяка от пристигащите за раждане жени може да е от тези. И независимо дали е родила нормално или чрез секцио, рискът е еднакъв. Тогава най-важна е екипността, която тренираме всеки ден със студентките и стажантките”, разказва акушерката. Един от най-тежките й случаи е бил на 3 март 2018 г. Жената си раждала нормално,  на пръв поглед без никакви усложнения, но започнала много бързо да губи кръв. Спасили я, благодарение на бързите действия и обиграността на екипа.
ВСИЧКИ АКУШЕРИ СА ГУБИЛИ БЕБЕТА
„Всички акушерки сме губили бебета. Даже в момента готвя материал за една конференция – как ние преживяваме загубата. На мен ми се е случвало няколко пъти. Тежко е. Има и депресия, и стрес. Но когато пациентката е тук и очаква да роди мъртво дете, ние трябва да сме силни. Макар че и акушерките сме хора и сме съпричастни. Това е най-трудното и няма претръпване. Обучаваме се как да се справим на момента, но когато се приберем вкъщи, всичко ни преминава неколкократно през главите и душите. Сънувам го с дни. Трябва да си абсолютно безсърдечен трагедията да не те засегне”, споделя Любка.
От стреса я спасяват хобитата й
За кратко, при всяка възможност, гледа да избяга някъде. Обича да кара ски, любителски и чака с нетърпение по-дебел сняг, за да отиде на Узана, че е най-близо. През лятото катери планините, за релакс. Но винаги за кратко, защото за големи почивки няма време. Третото й хоби е да реди пъзели и с него си успокоява нервите. И в Родилно отделение, и в Гинекологията, където дава дежурства, във всички стаи има окачен на стената по един, за да създават настроение.
Акушерка станала заради майка си
Любка Кръстева израснала с нощните дежурства на майка си, която по професия е медицинска сестра и продължава да я упражнява, но в Италия. Започнала да учи за акушерка по-късно, защото години наред живяла в Мадрид, където работила каквото й попадне. За испанската столица заминала по любов и по икономически причини. По стечение на обстоятелствата решила да се върне, а когато завършила за акушерка, вече била убедена, че иска да помага на бял свят да се раждат български бебета. Отчита обаче, със съжаление, че откакто практикува професията, раждаемостта в България непрекъснато спада. Наскоро си дала сметка, че в Плевенска област, когато тя започнала като стажантка, са се раждали два пъти повече деца.
Радва се и се хвали, че в търновското Родилно отделение младите стажантки и акушерки, които започват работа, се множат. От първия випуск, вече 4 са назначени. Те я мотивират, защото в тях е бъдещето. Гордее се с момичетата и ги вижда като свои последователки. Въпреки финансовите трудности, Любка си обича професията и при нея никога парите не са били водещи. Защото нито един лев няма стойността на дори една секунда от преживяното в родилна зала.
Винаги се вълнува на Бабинден
Тогава, независимо колко е натоварен денят, се намира време за празнуване. А благодарността на щастливите майки за нея няма цена. Познават я, помнят я и винаги я поздравяват, макар че често самата Любка трудно разпознава жените заради променените килограми след месеци. Мили и приятни моменти, които я стимулират. Ласкаво за Любка се изказват и стажантките й. Определят я като много смела, грижовна и стремяща се да ги подготви по най-добрия начин, за да са пълноценни.  
„Професията ни е от най-положителните, но тя коства изключително много усилия, за да си добър. А, и това искам да подчертая, че винаги съм се стремяла да не съм посредствена. Когато правя нещо, го правя като хората”, каза в края на разговора ни Любка. За повече приказки нямаше време. Повикаха я по спешност.
Ана Райковска