Сребърна фибула с позлата (нещо като безопасна игла за закопчаване на дреха) с изображение на тракийски конник с копие и щраусово яйце, оформено като манерка, са най-ценните и без аналог в България археологически находки от могилата край Лясковец. Буквално часове, след като излязоха от стаята за реставрация, те бяха показани в Регионалния исторически музей. Представени бяха от откривателя им – археологът Калин Чакъров, директора на РИМ – Велико Търново д-р Иван Църов и реставраторката Михаела Томанова.
При разкопки в края на 2019 г. в подножието на Петропавловския манастир Калин Чакъров разкри 19 гроба от римската епоха, датирани от III век сл. Хр.
„Най-хубавото е, че надгробната могила не е засягана от иманярски набези. Може би, защото не беше висока и си личеше слабо. 19-те гроба бяха почти непокътнати, а някои от находките са без аналог в България”, разказва археологът Калин Чакъров.
В могилата, която е с диаметър 50 метра, бяха разкрити общо 19 гроба от средата на 3-ти век след Хриса, като в три от тях покойниците са погребани чрез трупополагане, от по-късен период и без гробен инвентар, а останалите 16 са кремирани.
Изключително интересни са гробните дарове. Намерени са керамични съдове, най-вероятно правени в керамичния център край Павликени – леко деформирани и вероятно излезли от всекидневна употреба.
Най-интересните находки са в централния гроб, доста голям по размери – дълбок 1,20 м и дълъг 3 м. Гробните дарове, открити в него, говорят за високия статус на покойника. Най-впечатляваща е сребърната фибула с позлата. Изображението на тракийския конник на нея я прави без аналог в България. „Тя вече е сред акцентите на античната колекция на Регионалния исторически музей. Фибулата е с висока художествена стойност, най-вероятно е правена по поръчка, от голям майстор”, коментира д-р Иван Църов.
Изключително рядка е и другата екзотична находка – щраусово яйце, оформено вероятно допълнително с кожа или дърво като манерка. Според археолозите то е внесено от африканските провинции на Римската империя. Има само едно подобно – в Русенския музей, без обаче да е известно мястото, където е открито. Оригинална е и каната с изображение на човешка маска, като точно такъв съд също не е откриван в България. В централния гроб са открити и следи от растителност – орехови черупки.
Сред находките има и стъклени съдове, някои от тях, като лакримария (сълзник), напълно запазени. Според някои погребални обичаи в такъв съд са събирали сълзите на специалните оплаквачки, който после бил полаган в гроба.
Намерени са и 30 бронзови и медни монети от първата половина на III век, една от тях е от началото на II век. Тези монети са сложени като Харонов обол, с които покойникът да плати на лодкаря Харон да го преведе в подземния свят. Почти непокътнат железен стол също е сред интересните находки в могилата.
За продължаване на разкопките са необходими още 20 хиляди лв. Историческият музей ще търси финансиране, защото могилата, която е първата проучена в района на Лясковец, е разкопана едва наполовина. Ще се разчита и на помощта на Община Лясковец, и на кмета Ивелина Гецова – ако не с финанси, поне със земекопна техника и работници.
Идеята на директора на Музея Иван Църов, която сигурно ще се възприеме радушно от лясковчани, е да се организира изложба с находките за празника на града.
Ана Райковска