Политическите нрави трудно се променят

Любопитната изложба „Дневниците на Народното събрание” е подредена в читалище „Надежда” по повод на две славни годишнини: 150-годишнина на народната светиня и 140-годишнина от приемането на Търновската конституция. Тя не блести със скъпоценни предмети, а с пожълтелите страници, запечатали не само мъдростта на първите ни законотворци, но и бурните политически страсти, разгаряли се по време на заседанията.

Изказвания, дебати и пререкания на политически опоненти, отбелязани в стенограмите, показват, че политическите нрави трудно се променят по тези географски ширини. Примери с извадки от дневниците колкото щеш. И тропане от левицата, викове „Аааа” от десницата, изгонване на депутати са редовна практика още от края на XIX и началото на XX век.  
Видно е от дневниците, че законотворчеството кипяло с пълна сила, а приемането тогава на някои основополагащи закони вдъхва респект. Така през 1894 г. се приема Закон за проектирането и построяването на железопътната мрежа в България; Законът за тютюня и Закон за народното Просвещение, приети от Шестото Обикновено НС (1890 – 1892 г.); Закон за полицията (1889 г.), Закон за издирване на старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия. През 1911 г. се решава българският цар да носи титлата Негово Величество цар на българите, а престолонаследникът – Царско Височество. Тогава Ал. Стамболийски предлага да се добави „и гръком”, но докладчикът А. Буров  пояснява, че исторически това може да бъде защитено, но все пак окончателно остава само „цар на българите”.

Други закони пък, погледнати с окото на съвременника, изглеждат забавни или впечатляват с това колко енергия се е хвърляло за един проблем, който е можело да бъде решен с постановление. Така например, през 1906 г. специален закон определя начина, по който се отпускат пътни и дневни на кандидатите за съдебна длъжност.
През далечната 1898 г. в един от дневниците четем: „Следва първото четение на законопроекта, внесен от г-на Вълка Нейчов, за обуздавание продажбата на искуственни пития под названията вино”. Законът, който предлага панагюрският народен представител има един-единствен член, който гласи: „Всяка искуственна жидкост, подражание на виното, под каквато и да било форма на употребление, ще носи наименованието „искуственно вино” без обаче това наименование да може да ослободи речената искуственна жидкост от контрола на чл. 507 от Наказателний кодекс”. И по-нататък се уточнява, че нарушителят се наказва със затвор от три месеца до три години и с глоба от 500 до 5000 лева. И още, и още любопитни страници.
155 тома от дневниците на Народното събрание от периода 1879 – 1926 г. могат да се видят в изложбата: дневниците на Обикновеното народно събрание, 3 дневника на V  Велико народно събрание (1911 г.) и IV Велико народно събрание (1946 – 1948 г.). Освен тях, табла с портретите и забележителни мисли на видни народни представители напомнят за епохалния труд на първостроителите на нова България.
Томовете са притежание на читалище „Надежда” и са дарени от търновеца Димо Кьорчев, народен представител на два пъти, през годините 1914 – 1919 и 1923 – 1928 г.
 Освен тях, изложени са и старопечатни книги от безценния фонд на читалището.
Изложбата и сега може да се види, но официалното й откриване е на 15 април.
Ана Райковска