Полярникът Мирослав Цветанов: За 30 г. ледниците са се отдръпнали с няколкостотин метра

Учениците трябва да знаят, че България прави сериозна наука на Антарктида, казва търновецът, стъпил два пъти на Белия континент
Снимка: Мирослав Цветанов

Живота сред ледовете на Антарктида представи в снимки Мирослав Цветанов от Велико Търново. Архива Цветанов трупа като част от 25-тата (2016/ 2017 г.) и 26-тата (2017/ 2018 г.) български полярни експедиции. Той е включен в тях като инженер енергетик за осъществяване на техническа помощ и поддръжка на българската база в Антарктида.
Изложбата му „Антарктика. Поглед от другата страна на света” бе открита в понеделник вечерта в ИЗ „Рафаел Михайлов” в Старата столица. Велико Търново всъщност е първият български град, в който Мирослав показва това, което вижда през обектива сред ледовете на Белия континент. Изложбата е посветена на 30-годишнината от провеждането на Първата национална антарктическа експедиция и основаването на Българската полярна база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън, а за откриването й пристигна лично проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт.


Мечтата на Мирослав е да запознае българските ученици с постиженията, които страната ни има в науката за Антарктида. Вече работи по проект, с който да я реализира. Иска да разкаже на децата и за всички емоции, които могат да се изпитат в онази точка на планетата.  
Мирослав Цветанов е с две висши образования – биологично и техническо, които впоследствие го свързват с антарктическите среди. Години по-късно успява да се запознае с проф. Христо Пимпирев и да участва в две от българските полярни експедиции.  Връзката става чрез приятел на Мирослав от студентските години – геолог и палеонтолог, който също е част от екипа на проф. Пимпирев.

-Защо, според Вас, проф. Пимпирев Ви прие в екипа си, какви качества трябва да има човек, за да стъпи с него на Антарктида?
-Трябва да си професионалист в областта си. Да си отдаден – едно участие в експедицията повлиява на живота ти, тъй като подготовката за нея е доста сериозна. Продължава с месеци. Самото пътуване е около два месеца и половина, според метеорологичните условия и видовете транспорт може да стигне и до 3-4 месеца. Първо се пристига в Южна Америка, до една от изходните точки за ледения континент – или Пунта Аренас (една от най-южните точки в Чили), или Ушуая в Аржентина. Оттам или със самолет до остров Кинг Джордж, или с кораб се прекосява протока Дрейк. Самолетите са или военни, или специално пригодени за тази цел. После пътят продължава с кораб, дебаркира се на брега през ледени блокове. Това е опасно, защото всеки блок тежи минимум 100 кг. и заради някоя вълна може да те удари. Носят се специални костюми, защото ако паднеш в тази ледена вода, можеш да оцелееш около 5 минути. Та пътят е множество видове транспорт, изчакване… Един полет до Антарктида е сложен, защото самолетът не може да остане там – трябва да кацне, да стовари пътниците и товара и почти веднага да излети обратно. Това изисква изключително прецизно планиране и съобразяване с метеорологичната обстановка.

Отиването до Антарктида е сложна логистична операция, в едно такова пътуване обикновено участват научни екипи от няколко държави.
-Вие лично как се подготвяте за експедиция?
-Последната подготовка специално ми отне около 3 месеца. Тя включваше учене на испански език, алпийски умения, плануване и купуване на оборудване, екипировка и много, много други неща. Аз пътувам в качеството си на инженер, т. е. трябваше да помисля и за стиковането на различните типове оборудване. Там ако потрябва нещо, няма човек откъде да го набави. Най-близкият магазин е на съседния континент. При перфектно организирана операция и при перфектни метеорологични условия можете да стигнете до там за около 3 дни.

А ако времето не е добро, може да отнеме седмици.
-Защо Антарктида?
-Антарктида не е за всеки. Това е изключително интересно място, особено там, където е българската база. Климатът е толкова интересен, могат да се вадят много показателни примери и данни, да се добива огромна информация за климатичните промени по цялата планета. Най-големите усилия на всички антарктически експедиции там са насочени към метеорологичните промени. Изследват се показатели като биологични видове, реакцията на фитопланктона, на бозайници, на нисши растения, мъхове, лишеи, микроорганизми… Те са едни от най-бързите индикатори за промяна в средата. Като цяло всички показатели говорят за нарастване на температурите в глобален мащаб.
-Какви разлики открихте, след като отидохте за втори път на Антарктида?
-Отдръпването на ледовете. Но е трудно да се каже дали това е сезонно, или е част от климата. Затова се провеждат наблюдения в продължение на десетилетия и трябва професионална оценка, за да се каже дали флуктуацията (отклонение от средното положение – б. а.) в даден параметър на средата е определен цикъл. Давам пример - в района в близост до базата в продължение на две десетилетия никога не е имало лед. А в последните няколко години част от постройките са погребани под няколко метра лед.
Мога да ви кажа за 30-годишната промяна - от първата експедиция до момента, в който аз отидох.

Ледниците са се отдръпнали с няколкостотин метра. Наблюдава се едно отдръпване на ледниците с между 7 и 10 м на година, което е изключително притеснително.
-Плаши ли Ви това, изобщо как се промени нагласата Ви към живота след първия Ви досег до Антарктида?
-Човек осъзнава, че цивилизацията често не обръща внимание на елементарни неща като това колко дълго е оставил осветлението включено или двигателя на колата запален. Всичко това има пряко влияние върху климата. А Антарктида е една от чувствителните точки на планетата, където чрез прецизни анализи се доказва, че всичко това има значение.
-Колко време още планетата би ни търпяла?
-Това е много труден въпрос, а и аз не съм специалист по климатология. Но за съжаление процесите, които се развиват, не са линейни, а с ускоряващ характер. Всяко топене на ледовете намалява площта на Антарктида, т. е. намалява бялата площ на планетата, която отразява слънчева енергия обратно в Космоса. Колкото водната площ става по-голяма, толкова повече енергия се абсорбира в глобален мащаб и заедно с антропогенната дейност работи за ускоряване на климатичните промени, за увеличаване на топлинната енергия, която се акумулира от океаните. Затова през последните 10-20 г. наблюдаваме едни ураганни ветрове, каквито никога досега не са наблюдавани на планетата. Знаете за бедствието, което наскоро мина през Източното крайбрежие на САЩ. Това е един от феномените и резултатите на това, за което говорим.


-Коя е най-голямата легенда, която бяхте чувал за Антарктида, преди да стъпите там, и за която на място разбрахте, че наистина си е просто легенда?
-Честно казано на този въпрос не мога да отговоря. Общо взето хората, които ходят там, са учени, базират всичко, което казват, на факти. Като цяло са доста прагматични хора.
-Вярно ли е, че там се сънува по-различно?
-Има нещо вярно. Това се дължи на антарктическия ден, който общо взето продължава 24 часа. При някои хора оказва влияние. Нашите организми не са свикнали да няма тъмна част в денонощието. Всеки организъм реагира по различен начин според дълбочината на съня, която може да достигне и в която може да изпадне мозъкът. Но пак казвам – изключително бурното преживяване на сънищата е само при някои, при други не е така. Въпрос на реакция на организма.


-Как минава един Ваш ден в базата?
-Като цяло за всички ни там денят минава по един и същ начин. Започва още от предната вечер с планиране на дейността, разглеждане на картографския материал, преглеждане на метеорологичната обстановка… Всяка сутрин обстановката отново се преглежда, гледат се таблици за приливи и отливи, за да се плануват пътувания извън базата, защото там транспортът е основно воден. Всичко е съобразено с метеорологичната обстановка. Ако тя позволява, научните екипи за работа излизат към определените места. Следобед или вечер се прибират, материалите се обработват, консервират се при нужда. И започва най-приятното – след дълъг ден в работа на терен целият екип да се събере като едно голямо семейство. Започват се разкази за България, за стари експедиции…
-Как се вмества фотографията в делника на един полярник?
-Любител фотограф съм. Във всяко свободно време бях с апарата навън, доста често по време на акции и поддръжка на научните екипи при пътуванията ми до различни точки на острова фотоапаратът е винаги с мен, винаги съм в готовност да направя снимки. Винаги, когато имаме почивка или прозорец от време, се възползвам да заснема някой любопитен кадър.


-Някога било ли Ви е страх?
-О, да, разбира се. Винаги има риск, но той трябва да е в рамките на премереното. Всичко трябва да е под контрол, винаги трябва да се действа консервативно по отношение на безопасността. Защото ако по някаква причина някой изпадне в беда, не е застрашен само неговият живот. В опасност са всички, които отиват да му окажат помощ. Така че хората, които отиват там, категорично трябва да са подготвени и да могат да реагират във всяка една ситуация – от спасителна акция до комуникационни умения. Никак не е лесно да събереш хора с различни характери, различни професии, от различни страни и да ги отделиш от света. Тези хора трябва да имат изключително добра комуникация помежду си, за да се осигури безопасността и безопасната работа на всички.
-Амбицията Ви е да запознаете българските ученици с антарктическите достижения на България, разработвате дори специален проект. Защо го правите?
-Да, на база личния ми архив от двете експедиции ще бъде разработен образователен проект, който цели запознаване на децата. Но тепърва всички тези материали ще бъдат адаптирани към определена целева група, за да могат да бъдат представени в училище. Материалите ще бъдат насочени към различни специалности, като целта ми е да покажа на учениците, че България прави сериозна наука на Антарктида, че България е една от малкото държави и единствената на Балканите, която може да си позволи да представи пред учениците и студентите си резултатите от собствените си научни изследвания. Т. е . нещо реално и уникално. Това е ценна възможност, която трябва да се оползотвори. В момента все още стиковаме нещата, имаме добрата воля на МОН, оттам одобриха идеята. Но има още дълъг път, който трябва да се извърви.
Децата трябва да бъдат извадени от тази атмосфера на субкултура, която цари навсякъде, и да им се покаже, че в България се правят доста стойностни и смислени неща. Тези проучвания, които се правят, са от значение не само за българската наука. Резултатите от тях се публикуват в престижни международни издания, представят се на форуми. Така че ние имаме сериозен принос и към световната наука. И ако това бъде представено на българските ученици, те ще разберат, че България не е случайна държава. България е една от 29-те държави в целия свят, които според  Антарктическия договор могат да взимат решения за Белия континент. Това, мисля, е постижение в световен мащаб. Нито една държава на Балканския полуостров не е включена в този договор, доста малко европейски държави като цяло са представени там. Децата трябва да знаят това и да се гордеят.
Биляна МИЛЧЕВА

Автор на снимките е Мирослав Цветанов. Те са предоставени единствено и само за целите на настоящата публикация. Всяка друга употреба е в разрез със Закона за авторското право и сродните му права.