За своите 150 години историята на най-старата болница в България е бурна като историята на родината ни. Белязана с катаклизми, върхове и народен ентусиазъм, в своето начало тя помни както щедрите дарения на богати и просветени търговци, така и себераздаването на първите лекари.
Още в началото на XIX век, в мрачните години на турското робство, в Търново се събират дипломирани в чужбина лекари и аптекари, за да поставят основите на модерното обществено здравеопазване у нас.
Д-р Марко Павлов
е родоначалник
на аптечното дело
в България
Той пристига в старата столица през далечната 1822 г. Д-р Марко Павлов е първият българин - дипломиран лекар. Година след като се установява в Търново, през 1823 г. открива първата аптека по българските земи. По-късно в града пристигат и лекарите Захари Струмски, Стат Антонов, Стефан Хаджипенчев, Янаки Златев, който е и първият лечител в общинската болница. Присъствието им в Търново накарало общинарите от първата българска община – Търновската, да се замислят за създаване и изграждане на болница.
Търговецът Хаджи Минчо Хаджистанев
поема инициативата
за събиране на средства
от населението
за строителство на болница.
Това начинание той започва през 1851 г. и за начало дарява един от дюкяните си. През 1854 г. преводачът, издателят и богат търговец от Тетевен Михаил Кефалов в завещанието си написва 7 дка от земите му да се дадат за болница в Търново.
Пак по негова инициатива дарения за бъдещата болница правят Силвестър Пенов от Габрово, Козма Тричков от Враца, княз Куза от румънското правителство. През 1856 г. в Търново идва и котленеца д-р Васил Берон, племенник на Петър Берон, който започва лекарска практика.
2 януари 1867 г.
е рождената дата
на първата болница
в Търново
Ана Райковска