Основите на съвременната художествена гимнастика във Велико Търново са положени през 1959 г. от Ангелина Иванова.
Тогава тя пристига в старата столица непосредствено след завършване на Висшия институт за физкултура (ВИФ) „Георги Димитров”, сега Национална спортна академия (НСА) „Васил Левски”. Оставя завинаги своята специалност от спортната академия – фехтовка, и се отдава на голямата си любов художествената гимнастика.
Започват години на упорит труд и не след дълго идва и първият ѝ успех – подготвена е първата майсторка на спорта по художествена гимнастика на Дружество за физкултура и спорт (ДФС) „Етър” Стоянка Недялкова, по-късно известна с новата си фамилия Семова. През 1966 г. Таня Семова е избрана за първия Спортист №1 на Велико Търново, а след това става и първата съдийка по художествена гимнастика международна категория. След нея още 12 възпитанички на Ангелина Иванова покриват нормативите за званието Майстор на спорта, а Ася Кършева става и Заслужил майстор на спорта след златния медал с ансамбъла на България на Световното първенство в кубинската столица Хавана през 1971 г.
Откритие на Ангелина Иванова е и Мариета Балъкова, която през 1973 и 1974 г., заедно с Мария Гигова, участва в престижните тогава турнири за Купата на Интервизията и спечелват бронзовите медали. Много от нейните възпитанички по-късно преминават през различните национални отбори – Величка Бонева, Грета Ганчева, Галя Ганчева и други.
След смъртта на Ангелина Иванова през 1989 г. някои от нейните възпитанички продължават делото й – Таня Семова, Дора Николова, Антоанета Ганчева, Божана Иванова издигат художествената гимнастика във Велико Търново на световно ниво. Жанета Илиева и Зорница Илиева стават олимпийски медалистки; Анелия Димитрова – световна шампионка, а Павлина Пенчева и Кремена Симеонова – европейски; световна вицешампионка е Станислава Станева, а Савина Ганчева и Ренета Нешева са европейски вицешампионки.
Ангелина Иванова е работила с националните отбори на Корея, Полша и Гърция, а след това става старши преподавател в Средното спортно училище „Георги С. Раковски” – Велико Търново, където предава своя опит на по-младите си колежки, които всичките са нейни възпитанички. Награждавана е с „Народен орден на труда” – сребърен и медал на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт „За особени заслуги”. За своята дългогодишна и успешна треньорска дейност е удостоена със званието Заслужил треньор на Народна Република България.
За съжаление си отиде от този свят твърде рано. В нейна памет на южния вход на стадион „Ивайло” има възпоменателна плоча в знак на признателност към нейните заслуги за създаването и успехите на Великотърновската школа по художествена гимнастика. Тя е поставена в началото на месец юни 1998 г., преди началото на седмия Международен турнир по художествена гимнастика „Огърлицата на Десислава”. На петото издание на турнира през 1990 г. е учредена и се присъжда редовно награда с нейното име на треньорката на победителката в турнира. Дъщерята на Ангелина Иванова Стефка Мутафчиева и внучката й Мими Мутафчиева от много години живеят и работят като треньорки по художествена гимнастика в Канада.
Ангел ГАНЦАРОВ