Преди 70 г. арх. Константин Тотев стана Почетен гражданин на Париж

Не съм абсолютно сигурен, но надали има друг българин, който да е Почетен гражданин на четири града от три държави. Такъв обаче е великотърновецът арх. Константин Тотев – основател на баскетбола в старата столица, а след това и капитан на националния отбор, участвал успешно като такъв на две Олимпиади и четири Европейски първенства.
Роденият в далечната 1927 година във Велико Търново архитект Константин Тотев е израснал в квартал „Варуша”, в близост до училище „Йосиф I” (днес Американски колеж „Аркус”) в семейството на известния архитект Христо Тотев. През 1945 г., запален по спорта, той организира баскетболен отбор в града, който същата година става втори в страната. Безспорен лидер на отбора е Косьо Тотев. Той еднакво добре играе волейбол, тенис на маса, а със своя съгражданин и приятел Тодор Пецин тренира и лека атлетика. Любопитен факт е, че първия си мач с националната фланелка играе на Балканиадата в Букурещ през 1946 г., но в българския отбор по... волейбол.
Но негова съдба става баскетболът. Звездата на Косьо Тотев изгрява при големия пробив на българите в баскетболния свят. Той е капитанът и движещата сила на националния ни отбор в годините 1950 – 1960, когато заедно със своите съотборници разнасят славата на България по света. През 1951 г. във френската столица Париж се провежда Европейското първенство по баскетбол. В спортната зала „Пале де спорт” пред 25 000 души публика се водят люти битки за медали. Българският отбор не влизал в сметките на големите отбори, но изнесъл невероятни спектакли. След втория ден попаднал във финалната четворка. Там съставите били с равни загуби и победи, а нашият отбор се оказва изненадата на турнира. Вестник „Екип” пише: „Неизвестни балканци изумиха „Пале де спорт”. Най-много овации получава техният капитан Константин Тотев, наричан от публиката „Тове” (Невероятният). Настъпва последният ден на първенството. Последната среща е Франция – България. Публиката е екзалтирана и очаква победа. Не мислят така само българите, водени от Косьо. През цялото време французите водят с 2 – 3 точки. Последни секунди – бърз пробив и Тотев бележи победния кош. Залата затихва в гробно мълчание, за да избухне след това в бурни аплодисменти.
На срещата присъства кметът на Париж заедно с цялата управа на града. Той слиза на терена и поздравява играчите на двата отбора, но най-дълго стиска ръката на Косьо. Публиката ръкопляска дълго, станала на крака, а при награждаването Тотев е обявен за капитан на символичния отбор на първенството.
Кметът на града предлага и управата го обявява за почетен гражданин на Париж.
Златни страници на баскетбола вписва Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г., където българският отбор заема 7-мо място. Триумфът на нашия тим продължава и през 1955 г., когато националите ни с капитан Косьо Тотев надиграват в Москва непобедимия дотогава съветски отбор. През 1956 г. на Олимпиадата в Мелбърн българите се класират на 5-то място и си спечелват име на най-силния европейски тим. Следващата година на Европейското първенство в София българите се класират втори, а на арх. Тотев е връчен „Почетният знак на София”. А при една от срещите на националния отбор с Полша той е обявен и за почетен гражданин на Варшава. Архитект Константин Тотев е изиграл над триста мача на пет континента и навсякъде публиката го аплодира.
Много са и спортните му отличия – заслужил майстор на спорта, капитан на „Етър” 1945/47 г, капитан на ЦСКА 1948/60 г., а от 1950 г. до 1960 г. – капитан на националния отбор на България.  Като такъв Константин Тотев участва и 4 пъти на Европейски финали. Най-големият му успех е през 1957 г. на първенството в София, когато става Европейски вицешампион. Участвал е и на първенствата в Москва през 1953г. (9 място) и през 1955г. в Будапеща (4 място). Трикратен Републикански шампион с екипа на ЦСКА (1949,1950 и 1951г.).
След приключване на спортната си кариера дипломираният с пълно отличие архитект е включен в международен екип, който проектира и строи най-големите обекти на химическата промишленост в Германия – заводите в град Хале. След четиригодишния си престой там арх. Тотев заминава за Тунис, където заедно с група български специалисти изграждат световноизвестния спортен комплекс и стадион. След завръщането си в България веднага започва работа в колектива, изготвил проекта на Националния дворец на Културата в столицата. Името на арх. Тотев във Велико Търново е свързано със строителството на стадион „Ивайло” и спортните зали в него, както и на ДКС „Васил Левски”. След почетните звания на Париж, Варшава и София най-накрая арх. Константин Тотев е оценен и от родния си град. На 22 март 1999 г. Общинският съвет на град Велико Търново му присъжда званието „Почетен гражданин на Велико Търново” за големите му постижения и заслуги, с които прославил родния си град и България на пет континента. След тежко боледуване умира в София през 2006 г.

Ангел ГАНЦАРОВ